Забравил за словата от Синай,
написани на каменни скрижали,
светът върви към страшния си край
и няма Господ Бог да го пожали.

С веригата си черна окован
превърна в бог едно теле от злато,
и със поклон към злия истукан
потъва във зловонното си блато.

Не страдам за елита му в сълзи,
че всеки избор до живот се прави.
Когато утре гняв го порази –
в катрана ще отиде да се дави.

И силен вик, стократно закъснял,
ще чуят всички кръгове на ада.
Страстта към благородния метал
проклятие си има за награда.

На плочи не от камък, но от дух,
Законът за съдба се запечата.
Но в алчния си огън, сляп и глух,
светът похули на Отец словата.

Скрижалите в безумие строши,
та съвест да не пречи и да стряска,
когато помрачените души
злодеят гълта с благовидна маска.

Забравил за словата от Синай
светът Шеол ще търси и намери.
Ридай пред Бог, безумецо! Ридай,
преди да те погълнат тъмни двери!

Че там, оттатък, не блести скрижал,
ни дума от божествената Книга…
А Милост, състрадание и жал
до пленниците вече не достига.

Промяната се случва само днес,
че утре е отчайващо далече.
Но чуе ли безбожник Блага Вест,
аз зная, че похулил я е вече.

Оловото в душата му тежи
и дърпа го в чудовищна измама.
Две плочи Моисей до днес държи,
но горе, на Синай, светът го няма…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)