Когато си богат в Небето
в света богатства не търси.
Съкровище си имаш, светло,
при Онзи, Който те спаси.

Крадец не ще ти го отнеме.
Ръжда не ще го пояде.
Живее злият – за да вземе,
а пък добрият – да даде…

Така съдбата разминава
сърца в различни светове.
Един от пръст забогатява,
а друг Голгота го зове.

Един в живота бясно рови,
а друг с копнение лети.
И трупат се богатства нови
зад непристъпните врати.

Приключва времето. И нека
пожъне всеки своя дял.
Че сам ще разбере човекът
къде и колко е посял.

Велика Правда, справедлива,
претегля земните лета.
И там, при нея, се открива
светецът… Или пък тварта.

Дано Небесното сметало
със Мъдрост всеки да дари,
че губят се души нахалос
от власт, имоти и пари.

Че преходно клони към нула,
а Вечното е до безкрай…
И с тази вест, душата чула,
избира между ад и Рай!

Приключва времето, човеко!
Нагоре с вяра погледни!
И сей благата си далеко –
във праведните висини…

Стефан Главчев
(Бакърена паничка)