По пътя труден в стръмнината
едно за себе си разбрах –
когато духа силен вятър,
в сърцето не остава прах.

И всяка бурна съпротива
премахва грешното край мен –
от връзка земна и фалшива
до страсти в гниещата тлен.

Пътувам, без да съм забравил,
на древните слуги скръбта.
Един Димас остави Павел,
понеже любеше света.

Гиезий, плувнал от съблазън
прие пръстта на Нееман,
и блед със своята проказа,
погина в плътския капан.

Че стръмното не е за всеки,
доказва бесният отпор.
И на Господните пътеки
остават хора с вечен взор.

Високи в прицела, в следите,
предадени от Пример Свят,
с една посока към звездите
пред всяко зло да устоят.

При своя Бог в Заветен шатър
да влязат с чистота. Без грях.
Че духал ги е силен вятър,
от който не остава прах.

(Птицата в теб)
Стефан Главчев