Мой жребецо, от скръб остарял. Уморени са твойте копита. Колко дълго със тях си вървял няма никой сега да те пита. Тръгна в пътя си ти, бързоног, и препускаше с вятърна грива. А светът бе безкрайно широк и животът - готов да прелива. В светли изгреви търсеше блян. В топли залези - лъч от зорница. …

Нататък ЖРЕБЕЦЪТ НА ВЯРАТА

По пътя труден в стръмнината едно за себе си разбрах - когато духа силен вятър, в сърцето не остава прах. И всяка бурна съпротива премахва грешното край мен - от връзка земна и фалшива до страсти в гниещата тлен. Пътувам, без да съм забравил, на древните слуги скръбта. Един Димас остави Павел, понеже любеше света. …

Нататък КОГАТО ДУХА СИЛЕН ВЯТЪР