Година тъжна си отива,
прогизнала с реки от кръв.
Лукавият ръце протрива,
но пак рикае като лъв.
Дълбае по земята рани
и с нокти дращи всяка плът.
Подписва укази, забрани.
Убива Правдата без съд.
Привлича в тъмното си блато
царе и червеи накуп.
Купува съвести със злато.
В пръстта заравя труп до труп.
На светъл ангел се маскира
във своя гнусен водевил.
И жетва от души събира –
бодли, повярвали в Бодил.
Година страшна си отива.
Злодеят в грях я оскверни.
Светът проспа и ще проспива
най-яростните му злини.
Но идва ден – да се събуди,
когато с Меч на Съдия,
Христос навеки ще прокуди
родът на пръстната змия.
Едва тогава – с Дух честита
годината ще стигне век,
и няма никой да се пита
защо родил се е Човек.
Годино, за Доброто бедна,
и ти отмина, отлетя.
Дано за мен да си последна,
та всяко зло да ти простя…
(Тленен остатък)
Стефан Главчев
♥️♥️♥️🕊️
Дано за нас да е доследна….
Благодаря брат Стефане ❤️
Скъпи братко, дано да е последна тъжната година.Вярвам,че през новата година все повече хора ще повярват в доброто и Бог ще ни благослови с добра година.
Нашата надежда или друга надежда за тази година освен мига на Грабване, нямаме. В това очакване,дано наистина да е последна. Ще споделя една обичана от мен история. Един американски турист на Света гора.Като видял полупразната килия на един монах,попитал го:Къде са ти мебелите?Монаха отвърнал -Ами твоите къде са?Аз само минавам оттук -отговорил туриста.И аз така, само минавам оттук -отвърнал монахът.Да помним,че само минаваме от тук. Благодаря ти Стефане,за поредното прекрасно стихотворение.Концентрирана мъдрост. Поздравявам теб и цялото ти благословено семейство.