Година тъжна си отива, прогизнала с реки от кръв. Лукавият ръце протрива, но пак рикае като лъв. Дълбае по земята рани и с нокти дращи всяка плът. Подписва укази, забрани. Убива Правдата без съд. Привлича в тъмното си блато царе и червеи накуп. Купува съвести със злато. В пръстта заравя труп до труп. На светъл …
