4. ВИДЕНИЕТО ОТ ПЕРГАМЕНТОВИЯ СВИТЪК НА ПРОРОК ИСАЙЯ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Много години аз трябваше да превъзмогвам над една и съща съблазън, която на моменти се опитваше да смачка сърцето ми и да ме усъмни в Божията Съвършена справедливост. Тази съблазън се натрапваше в очите ми с привидната безнаказаност на нечестивите. Аз виждах мръсните им дела, които заслужаваха смърт. Но вместо смърт – те се радваха на изобилията на живота си. Аз виждах, че колкото повече човеците се покланят на дявола, толкова по-приятен и безметежен ставаше животът им. Аз виждах, че зад най-големите крадци и най-рафинираните лъжци стоеше и продължава да стои личното благоволение на Сатана, който ги опазва от всеки земен съд и от всяка присъда, която заслужават делата им. Аз виждах как убийци, облечени с президентска власт, с един подпис на ръката си изпращаха смърт, унищожение и страшно разорение върху хиляди човешки съдби. Аз треперех от възмущение, когато те заставаха ухилени пред телевизионните камери, за да лъжат милиони в правотата на нечестието си.
Но аз никога не бях разсъждавал за сетнината им в онова дълбоко пророческо познание, което днес Исус ми дава с тази книга.
Виждаш ли, братко мой, ние живеем в такова време, когато съвсем явно нечестивите симпатизират на Сатана. По света вече има хиляди сатанински секти и масонски ложи, в които култът към името Луцифер и желанието на демонизираните да споделят доктрините му, са стигнали своя връх.
На какво ли обаче разчитат нечестивите, за да са толкова дързостни в измамата си?
Без всякакво съмнение – на дяволската измама!
Сатана, който е баща на лъжата, успешно е излъгал поклонниците си, че когато отидат при него в ада, сам той ще ги избави от мъчителната участ на грешните, и ще ги направи своего рода тъмни принцове или началници. Но бащата на лъжата е спестил една ужасяваща подробност на чедата си:
Възкресението на нечестивите!
Именно спестяването на тази подробност е причината днес да живеем във времената на умноженото беззаконие. Но аз, братко мой, те моля трезво да разсъдиш върху изключително съдбоносните думи на Апостол Йоан, които ще запиша по-долу:
“И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелстването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години. Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свет оня, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години…” (Откровение 20:4-6)
Виждаш ли как Христовият Апостол и пророк ни е предупредил, че блажен и свят е оня, който участва в първото възкресение?
Защото това непременно е възкресението на праведните и грабването на Църквата. И “над такива – казва Божият слуга Йоан – втората смърт не ще има сила…”
А сега нека мислено прекосим Милениума и да отидем на следващите пророчески стихове:
“И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си, и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, – чието число е като морския пясък. И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от Бога из небето, та ги изпояде. И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове. След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях. Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите. И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си. И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това – присъдата за в огненото езеро е втората смърт…” (Откровение 20:7-14)
Миг, преди да продължа, аз те връщам отново на първите стихове:
“Блажен и свет оня, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила…”
Сега и последните:
“И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това – присъдата за в огненото езеро е втората смърт…”
А ето и окончателните стихове:
“И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро…” (Откровение 20:15) 
Както сам виждаш, братко мой, втората смърт е самото възкресение на нечестивите. То е наречено “смърт”, не защото възкръсналите нечестиви някога изобщо ще умрат, но защото в очите на Бога и Отца, на Твореца и Създателя, тези, които населят огненото езеро, са били лишени от Христовия Вечен Живот, и ще си останат в старото творение – на една огнена и горяща планета, подложена на убийствените лъчи на едно огнено и горящо Слънце.
Така разбираш, че не е страшна първата смърт, която е смърт за тялото, понеже тя е само врата към друго измерение. Но истински страшна е втората смърт, когато нечестивата душа се намери в ново възкръснало тяло и то стане неин затвор за вечността.
Аз ще те помоля само за миг да дадеш свобода на въображението си, а ако не можеш – да прочетеш следващите редове, понеже те не са мое въображение, но пътуването на духа ми с Господ във Вечността, която предстои. Представи си една безкрайна Вселена – със стотици милиарди галактики, в които блестят стотици милиарди звезди. Тази Вселена е напълно доказана от съвременната наука. И на една от стотиците милиарди галактики в нея, наречена Млечен Път, в края на галактическата периферия, има една Слънчева система, а в нея – девет планети, които обикалят около една звезда. На една от тези планети сме се родили ние – човеците. И това е планетата Земя. Но ето, че Творецът вече заповядва ново небе и нова земя за праведните, както и вечно осъждение за нечестивите. А тогава небесните светила в тази Слънчева система престават да дават светенето си. Черна дупка от дълбините на Млечния път нахлува с неописуема скорост в Слънчевата система. И като започва да пояжда светилата, започва от най-крайните – Плутон и Нептун, като се придвижва напред – точно така, както е писал и пророкът:
“И цялото небесно множество ще се разложи, и небето ще се свие като свитък; и цялото му множество ще падне както пада лист от лоза, и като паднал лист от смоковница….” (Исаия 34:4)
Виждал ли си лист от лоза или смокиня? Те имат периферия, но и център. Те изглеждат точно така, както изглежда и Слънчевата система – като планети в една равнина, обикалящи около звезда. Но ето, че ужасният вакуум на черната дупка наистина предизвиква космическия катаклизъм, за който ти говоря. Една след друга, планетите попадат под мощното засмукване на чудовищния вакуум и изчезват в неизследимия мрак. Черната дупка вече изпълва целия възможен звезден атлас, който може да се види от позиция на земен наблюдател и така се изпълва писаното, че звездите престават да дават светенето си. Усетило небесния катаклизъм, Слънцето се измества от мястото си и тръгва напред към черната дупка, като поглъща най-близкия до него Меркурий и се готви да направи същото и с Венера. А дупката вече е погълнала Юпитер, Сатурн и Марс. Наред е планетата Земя и нейния спътник – Луната. Но миг преди те да бъдат погълнати, Божията ръка се простира към Земята, като вдига от нея Ерусалим, обичния град заедно с Господ Исус и всичките Божии Светии. И тогава нажежените стихии поглъщат Луната и разлагат Земята. За да изчезне в дупката и тя, и всичко, каквото се е вършило по нея. А така да се изпълнят и Апостолските стихове:
“А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат…” (2 Петрово 3:10)
Ето, че в Слънчевата система са останали само две космически тела. Едното е самото Слънце, нажежено и кипящо още повече поради гигантския катаклизъм. А другото тяло е планетата Венера, приближила се още повече до огнената звезда. Точно в този сюблимен момент Божията ръка оттласква черната дупка и тя потъва всред дълбините на Млечния път. И всички онези души на мъртвите, останали след изгарянето и поглъщането на Земята, малки и големи, се явяват пред Съда на Божия Престол, за да бъдат съдени за делата си според написаното в Книгата на Живота, а и в другите книги на Божията Святост. Оттук нататък предстои втората смърт – възкресението на нечестивите и хвърлянето им в огненото езеро.
А новото небе и новата земя, създадени за Вечния Живот на праведните, се усмихват от друго твърде далечно място. В друго измерение, в друга галактика, и всред други звезди из неизследимата Вселена на Бог Отец.
Какво остава за старата Слънчева система? И каква е съдбата на Венера, която вечно ще бъде изгаряна от Слънцето?
Нито повече, нито по-малко – това е сетнината в думите на пророческия стих:
“Няма да угасне ни нощем ни денем; димът й ще се издига непрестанно; из род в род ще остане опустошена; никой не ще мине през нея до века…” (Исаия 34:10) 
Тази Слънчева система, останала с една звезда и една планета, ще се превърнат в единствения космически боклук, затънтен в края на Вселената. Никой няма да премине през тях до века. А като се вземе на предвид физическото възкресение на нечестивите на една планета, опустошена от огън и жупел, както и чудовищните разстояния от милиони и милиарди светлинни години между отделните галактики, то всяка мисъл на нечестивия да я напусне ще бъде белязана с тежкият печат на абсолютна безнадеждност.
Сега, най-сетне, разбираш ли защо Бог никак не бърза да въздава на нечестивите приживе? Сега проумяваш ли защо Той е дълготърпелив и многомилостив? И ще искаш ли още с плътските си очи да видиш наказание върху злите, след като те с бързи крачки тичат към Венера и препускат към върховния ужас?
Смири душата си и укрепи сърцето си, братко мой! И недей да се раздразняваш поради нечестивите, но гледай на тях, като на жалки създания с още по-жалки души, за които е запазено огнено езеро довека!
Нека след всичко, казано дотук, да ти предам отново думите, които моят Господ започна да говори на сърцето ми, преди да ми покаже видението с огненото езеро. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Преди да ти покажа каквото и да било, Аз искам цялата Ми Църква да си спомни думите на Апостола Ми Павел:
“А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, тоест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите…” (Филипяни 3:8-11)
Защо Апостол Павел в общение с Моите страдания, и ставайки съобразуван със смъртта Ми, желаеше всякак да достигне до възкресението на мъртвите?”
“О, Исусе! Той е знаел колко велика и превъзходна е надеждата да бъдем участници на Твоето божествено естество. Той е знаел, че всички, които са родени от Бога, ще имат съдбата да се изменят и получат като дар нови тела, съобразни на Твоето прославено тяло…”
“Правилно Ми отговори! Но Аз искам сега да видиш как Павел съхраняваше надеждата си, че ще бъде участник във възкресението на праведните. Виж как започва стихът му, който цитирах…”
“О, Господи мой! Павел счете всичко за загуба, за да познава Тебе! Той счете всичко за измет, само и само Тебе да придобие!”
“Значи, както сам си убеден, Моят Павел ревниво пазеше осиновяването си от Бога. Той вярваше във Вечния Живот и знаеше в сърцето си, че няма никога да го размени за нищо друго. Понеже всичко друго за него беше измет. Така ли е?”
“Да, Исусе! Така е!”
“Помисли тогава какво би се случило с онези, които не пазят ревниво Вечния Живот, който им давам? Какво би се случило с хора, които не считат всичко друго за измет, само и само Мен да придобият?”
“О, Господи! Тъжно ми е дори да си го помисля. Но тези хора, които не счетат всичко друго за измет, за да придобият Тебе, ще счетат Тебе за измет, за да придобият другото! Винаги е било така! И компромисът винаги е бил с ужасни последствия…”
“Точно това исках да чуя от тебе. Точно думата “компромис”.
А сега Ми кажи с какво свързваш нечестието на Едом?”
Думите на Исус влязоха като огромна тежест в духа ми. И аз, като Го погледнах с всичката си любов, казах Му:
“О, скъпоценни мой Спасителю! Едом е другото име на Исав, братът на Яков, който направи компромис и продаде първородството си за едно червено ястие…”
“А няма ли днешните последни едомци, които продават първородството си за червеното ястие на блудницата Вавилон, да наследят една огнено-червена планета? Няма ли всички, които размениха вярата си в Мене за парите, користите и благата на дявола, да Ме изгубят толкова категорично, колкото някога Исав изгуби Отеческото благоволение?”
“Какво да Ти отговоря, Исусе? Та нали Сам Отец е казал чрез пророка Си:
“Но Аз възлюбих Якова, а Исава намразих…” (Малахия 1:2-3)
“А тези, които Отец Ми мрази, не предизвикват ли Гнева Му? Не трупат ли грях върху грях и осъждение върху осъждение? И в крайна сметка – къде ще е сетнината им?”
“О, Господи! Те всички ще се съберат в огненото езеро…”
“Последвай Ме тогава. Защото сега ще те въведа в Небесната стая на пророк Исайя, за да ти дам видение върху пророчеството, което касае едомците…”
След тези последни думи аз и Господ излязохме от Светилището, като тръгнахме из улиците на Небесния Ерусалим. А когато застанахме пред Небесния дом на Божия пророк, Исус се извърна и ми се усмихна, като казваше:
“Влез след Мене! Защото си пророк от Божиите пророци, който е достоен да прекрачи зад стените на този дом…”
С вълнение последвах Господ в мраморния дом на Исайя, като изкачвах стълбите след Него. Така Исус застана пред кристална врата и я натисна, за да отвори. А когато влезе – даде ми знак да Го последвам. И ето, че очите ми съзряха изобилие от скъпоценни камъни, златни свещени предмети и красиви гравюри по стените на стаята. А докато аз се възхищавах, Господ се приближи до красиво гравирана библиотека и протегна ръка, като взимаше един от многото пергаментови свитъци, които бяха наредени по рафтовете й. И като се приближи до мен, запита ме:
“Готов ли си да видиш писаното в този свитък, но с Духа и зениците на твоя Господ?”
Въпросът на Исус отново усили скритата манна в духа ми. А аз, усетил Небесните й лъчи върху всичкото си зрение, казах на Господа:
“О, Спасителю мой! Твоята Скрита Манна е подействала чудесно в мен. И тя ми дава дръзновението да кажа, че съм готов и Те чакам да разтвориш свитъка на пророк Исайя…”
Божият Син отново се усмихна. А след това Той просто разгърна свитъка, тъй щото очите ми без усилие прочетоха писаното:
“Приближете се народи, за да чуете, и внимавайте, племена; нека чуе земята и това, което я изпълва, светът и всичко, което се произвежда от него. Защото Господ негодува спрямо всичките народи, и пламенно се гневи на всичките им множества; обрекъл ги е на изтребление, предал ги е на клане. Също и убитите им ще бъдат разхвърлени, и вонята от труповете им ще се дигне, и планините ще се разтопят в кръвта им.
И цялото небесно множество ще се разложи, и небето ще се свие като свитък; и цялото му множество ще падне както пада лист от лоза, и като паднал лист от смоковница. Понеже ножът Ми се напи в небесата, затова, ето, ще слезе за съдба върху Едом, Да! върху людете, които Аз обрекох на изтребление. Ножът Господен е пълен с кръв, затлъстя с тлъстина, с кръвта на агнетата и яретата, с тлъстините на овнешките бъбреци; защото Господ има жертви във Восора, и голямо клане в Едомската земя. Дивите волове ще слязат с тях, и телците с биковете; земята им ще се напои с кръв, и пръстта им ще затлъстее с тлъстина. Защото е ден на възмездие от Господа, година на въздаяния по сионовото състезание.
Потоците на Едом ще се превърнат в смола. И пръстта му в сяра, и земята му ще стане пламтяща смола. Няма да угасне ни нощем ни денем; димът й ще се издига непрестанно; из род в род ще остане опустошена; никой не ще мине през нея до века. Но пеликанът и ежът ще я наследят; кукумявката и гарванът ще живеят в нея; и Господ ще простре върху нея връв за разорение, и отвес за изпразване. Колкото за благородните му, никой от тях няма да се намери там, та да провъзгласят царството; и всичките му първенци ще достигнат до нищо. Тръни ще поникнат в палатите му, коприва и къпини в крепостите му; и ще бъде заселище на чакали, двор на камилоптици. Дивите котки ще се срещат там с хиените, и пръчът ще провиква към другаря си; също и бухалът ще се настани там като си намира място за почивка. Там ще се загнездя стрелницата змия, и, като носи яйца и мъти, ще събира малките си под сянката си; да! там ще се събират и лешоядите, всеки с другарката си. Потърсете в книгата Господна та прочетете; никое от тия не ще липсва нито ще бъде без другарката си; защото казва Господ: Моите уста заповядаха това; и Самият Негов Дух ги събра. Той хвърли жребие за тях, и Неговата ръка им раздели с мерна връв оная земя; те ще я владеят до века, из род в род ще обитават в нея…” (Исаия 34 глава)
Докато прочитах свитъка, аз забелязах, че той видимо започна да се променя. В горната си първа част пергаментът стана кървав, във втората си част той потъмня, а в третата част от думите му започна да сълзи димяща смола, която в самия си долен край вече ставаше огнена. Това ме накара да кажа на Исус:
“Господи мой! Да разбирам ли, че състоянието на пергамента служи за обяснение на пророчеството? Защото виждам, че от първи до трети стих пергаментът е кървав. От четвърти до осми стих той потъмнява. А от деветия стих до края димящата смола се превръща в неугасим огън…”
А Исус ми отговори:
“Не просто разбирай! Но докосни ръката Ми, за да се явят виденията пред очите ти. А сега виж първото от тях, което е кърваво…”
След последните думи на Господа, зениците ми сякаш че преминаха през пергамента, тъй щото видях как Исус слиза от Небето, а Небесните войски следваха след Него на бели коне. Така Господ простря Меча Си и се спусна към земята с войските Си, които също бяха прострели мечовете си. И ето, че мечовете се забиха в сърцата на Божиите отстъпници. А кръвта на много убити покри широчината на земята. Докато аз гледах, Исус прекрати видението и ми каза:
“След като си видял Пришествието на Господ, виж сега и втората част на пергамента, която потъмнява…”
Погледнал към втората част на пергамента, аз видях слънцето, Земята и останалите с нея планети, но някак отдалеч. И ето, че тъмнина, по-черна от космическия вакуум, влезе сред планетите и започна да ги пояжда от периферията към центъра на Слънцето. Това раздвижи самото Слънце, което пояде с огън най-близката до него планета Меркурий, а тъмнината продължи да пояжда планетите, докато стигна до Луната и Земята. А когато от Земята се въздигна град, подобен на Небесен диамант, който отлетя с огромна скорост във височините, Луната се разпадна и беше погълната от тъмнина. А след нея и самата Земя, избухнала в огнени пламъци, я последва във вакуума на космическата дупка. Така останаха само Венера и Слънцето. Точно тогава Господ отново прекрати видението, като ми казваше:
“След като си видял Небесния катаклизъм, предизвикан от Божия Яростен Гняв, прочети и следващите стихове от пергамента. Но бъди готов и нека сърцето ти очаква Моето идване във видението, което ти се дава. Защото него ще видиш отблизо. От съвсем близо…”
Ето, че очите ми отново навлязоха през самия пергамент, когато видях как лъчи от огън излязоха от пръстите на Божията огнена ръка. И тези лъчи започнаха да възкресяват всичките нечестиви, събрани на Съд пред Божия Престол. А когато възкресението им беше приключило и те се намериха в дланта на Всемогъщия, пръстите на Божията ръка се свиха и отправиха към планетата Венера. И там, разтворила пръстите си, ръката ги запокити във вечните пламъци, тъй щото титаничен вой и неописуем крясък разтърсиха цялата планета. А тогава Господ се яви в самото видение, държащ все така ръката ми, като ми казваше:
“Ела с Мен! За да видиш ужаса на всички ужаси и пределът на Божия Яростен Гняв, който хилядолетно се е трупал против всичките нечестиви и против всичкото им нечестие. Защото в този миг на видението Милениумът Ми вече ще е приключил. И след като хиляда години Аз ще съм царувал и очиствал Земята от сатанинско нечестие, а съдиите Ми ще са осъждали демоните и ще са определяли сетнината им в огненото езеро, пак подлъгани от Сатана и от демоните на бездната Гог и Магог, народите ще се надигнат на бунт против Святия Град и против Мене и Светиите. И ето затова във видението от пергамента на Исайя небесните светила се разложиха, а Земята се стопи от нажежените стихии и изчезна в мрака на черната дупка.
Но всичките онези възкресени нечестиви – те тепърва ще се наситят на ужас и ще се видят очи в очи с демоните, които са боготворили, и с дявола, когото са приели за бог.
Виж отблизо това, слуго Мой! Виж отблизо как потоците на Едом непременно се превръщат в пламтяща смола, а пръстта му – в серни изпарения! Защото тези потоци бяха водите на нечестието, в които се къпеше целият свят! Водите на голямата река Ефрат, която погълна блудницата Вавилон! Водите, които запечатаха нечестивите като прицел на Божия Яростен Гняв…”
След последните Си думи Господ започна да ме приближава към планетата Венера. И миг, преди да навлезем през атмосферата на гъстите й облаци от сярна киселина, Господ ме обви в пашкул от божествена Светлина, а пред Него се отвори тунел, като от стъкло, през който ние преминахме надолу. А докато слизахме, Исус протегна ръка и посочи към езерото, като ми казваше:
“Виждаш ли двата лъча на Божия Яростен Гняв, които се кръстосват и пресичат над огненото езеро?”
Погледнах натам, накъдето ми сочеше Господ и тогава наистина видях два лъча, подобни на мълнии. Едната мълния тръгваше от вълните на езерото и стигаше до повърхността на Слънцето, а другата мълния влизаше в недрата на Венера и се простираше до облаците й.
“Как да разбирам тези два лъча, Господи?” – попитах аз. А Исус ми отговори, казвайки:
“Виж писаното в пергамента на Исайя, което сега ще блесне пред очите ти!”
Докато Господ ми отговаряше, пред очите ми блеснаха стиховете, които гласяха:
“Господ ще простре върху нея връв за разорение, и отвес за изпразване…”
И ето, че Исус отново ми проговори, като казваше:
“Виж първо връвта за разорение. Тази връв е Божия мълния, която всякога ще диктува на Слънцето да действа с допустимата огнена сила върху нечестивите, тъй щото те да горят, но никога да не изгарят. И така телесното им естество да остава всякога готово за наказание.
Виж сега и отвесът за изпразване. Този отвес е Божия мълния, която всякога ще диктува на гъстите облаци да изливат жупела си от сярна киселина с допустимото изпразване. Тъй щото жупелът отгоре всякога да пояжда нечестивите, но никога да не ги пояде напълно. Този отвес ще действа и във вълните отдолу, тъй щото огнените извори на планетата да изпразват с допустима сила лавата си. Тъй щото огнените вълни да изгарят нечестивите, но никога да не ги изгорят напълно. И така – било отгоре или отдолу – телата им да остават всякога готови за наказание.
И накрая – имай разбирането, че с връвта за разорение и с отвеса за изпразване Моят Бог и Отец всякога съвършено ще проследява наказанието на нечестивите, тъй щото никак да не го избегнат. Но ти, най-сетне, виж и демоните на Сатана, които вече са във вечни връзки и ще изтърпяват вечния Божий гняв в огненото езеро. И като видиш демоните, виж и другарките им. Понеже така е писано от Божия пророк:
“Потърсете в книгата Господна та прочетете; никое от тези не ще липсва нито ще бъде без другарката си; защото казва Господ: Моите уста заповядаха това; и Самият Негов Дух ги събра…”
Отново гледах потресен към огнените вълни на езерото, когато забелязах същества, които имаха точно такива глави, каквито ги беше описал Божия пророк. Това бяха демони-бухали и демони-кукумявки, демони-чакали и демони-хиени, демони-гарвани и демони-щрауси, демони-леопарди и демони- пеликани. Възкачени на своеобразни островчета, те махаха яростно с ръцете си и протягаха острите си нокти, като разкъсваха и биеха собствените си общества от поклонници, които търсеха начин да се спасят от ужасяващата горещина, тъй щото самите общества се явяваха другарките им. И смола, черна кипяща смола, се стичаше от устните на демони и човеци. Крещейки, храчейки и блъскайки се едни в други, те се омазваха в нея, а в гърлените им хрипове можеше да се разчете един и същи крясък и едно и също ридание:
“Горко ни!”
Това ме накара да извърна главата си към Исус и да Му кажа:
“О, Господи мой! Сърцето ми гледа предела на всеки ужас и съзнанието ми не иска да приеме тази сетнина на нечестивите…”
А Господ, в отговор на реакцията ми, извади Меч от мантията Си и го простря през стъкления тунел, към едно от островчетата, където демон-бухал крещеше с изпъкнали от ярост очи на стотиците, които се опитваха да се докопат до краката му. И ето, че Исус вече ме питаше:
“А как ще приемеш този ужас? Гледай, защото сега видението от това страшно бъдеще за нечестивите ще се превърне във видение от настоящото време на умноженото беззаконие! Гледай ужаса, който ще се открие пред очите ти, и тогава Ми кажи кой от ужасите е по-страшен…”
Погледнах към Меча на Исус и видях абсолютно променено видение. Бухалът вече беше влязъл в сърцето на титулуван лъжепророк, който проповядваше в многолюдно събрание. И ето, че докато лъжепророкът говореше на събраните човеци, край тях наскачаха демони на алчност и користолюбие, които забиха нокти в сърцата им. И като посегнаха на Божият Емануил, Който разтваряше нежни бели ръчички и беше едвам роден като зародиш, разкъсаха Го и Го хвърлиха в нозете на измамените човеци. А те, като викаха “Амин” и “Алелуя”, скачаха с краката си и стъпкваха малкото и Свято духовно телце, като Го размазваха под петите си. Гледката беше като острието на нож, който се забива в мене, тъй щото паднах на колене пред моя Господ и обвих с ръце нозете Му, като възридах:
“Ах, Исусе! Прекрати това видение! Моля Те! Та тези нечестивци са стъпкали с петите си Емануил, като са приели червеното ястие на лъжепророка. Те са убийци на божествения зачатък! Те са престъпниците, които старовременната змия смъртоносно е ужилила в петите. За да ги направи антихристи и богоотстъпници в беззаконието на Исав! За да бъдат едомци по дух! Как да гледам тези страшни убийства, които вършат злите против божествения Плод на Духа Ти, Господи?”
Слушайки риданието ми, Исус нежно погали главата ми и тихо ми каза:
“Знай тогава, че в това огнено езеро няма никога да попаднат праведни, нито дори грешни езичници, които са предмет на Божията Милост и Опрощение.
Тук, слуго Мой, ще попаднат абсолютно злите богоотстъпници, които са родили в сърцата си образа на звяра и носят числото на името му! Те са, които са напълнили блудницата Вавилон и са се поклонили на дявола безброй много пъти! Те са чедата на търговците и чародеите, на теолозите и фарисеите! Те са масоните и окултистите, съблазнителите и спиритистите! Виж писаното в Откровението, слуго Мой! Виж и проумей, че дори и при Страшния Съд, пак Милостта Божия ще спаси тези, които са за Спасение, и ще оправдае тези, които са за оправдание. Понеже е писано:
“И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си. И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това – присъдата за в огненото езеро е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро…” (Откровение 20:13-15) 
А сега, най-сетне, виж и самият Денница, хвърлен в огненото езеро. И като го гледаш – спомни си думите, изречени за него от Архангел Михаил в първото видение от тази пророческа книга…”
След тези думи на Исус, стъкленият тунел полетя вихрено напред, тъй щото се намерихме в самата среда на огненото езеро. И ето, че там, противно на всякакво очакване, очите ми видяха едно нещастно и жалко старче с поглед на змия, което седеше на въздигнато над вълните островче и скубеше димящите си коси. Заобиколено от звяра и лъжепророка, както и от стотици древни царе, то се опитваше да скрие обгорялата си от жупел глава всред коленете си, а костеливите му ръце забиваха нокти и се опитваха да загребат от пръстта, сплъстена от смола и киселина. Нищо в безизразния му поглед не подсказваше, че това беше оня цар на ужасите и властелин на света, какъвто Сатана беше хиляди години. И нищо в погледа на звяра и лъжепророка, които димяха край него, не подсказваше, че вече биха имали каквито и да било небесни амбиции. Гледайки го, аз все още недоумявах, и затова вдигнах въпросителен поглед към моя Господ. А Той ми проговори, като казваше:
“Това ли те учудва? Нима си изненадан, че Сатана е толкова малък и жалък? А не казва ли Словото Ми, че колкото по-голяма е гордостта на някого, толкова по-страшно ще е и падението му? И не беше ли предупреден дяволът от Архангел Михаил, че на Венера ще стане малък и силата му ще се стопи вътре в него? Най-малкото – спомни си пророчеството против Денница:
“Ония, които те видят ще се взрат в тебе, ще те разгледат, и ще рекат: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, който разклащаше царствата, който запустяваше света, и съсипваше градовете му, който не пускаше в домовете им затворниците си?” (Исаия 14:16-17)
Но ето затова старовременната змия ще има сетнината да заприлича на дълговременно старче, което скубе косите си всред средата на огненото езеро…”
Слушах думите на Исус и в сърцето ми нямаше никаква жал, нито каквото и да било състрадание за духовния изрод и двете му изчадия, които наблюдаваха очите ми. Тъкмо обратното – една превелика и съвършена радост изпълни цялото ми сърце. И аз, като обвих повторно нозете на моя Господ, казах Му:
“Благословен да Си, Господи мой! Благословено да е Името Ти, което е Светлата Утринна Звезда в сърцата ни! Благословен да е Божият Яростен Гняв, който непременно ще отдаде заслуженото на нечестивите – огнено езеро, което ще ги изгаря денем и нощем, за вечни векове!
Аз Ти благодаря, Господи, че ни говориш и предупреждаваш, докато е днес! Аз Ти благодаря, че тази пророческа книга ще се превърне в най-сериозният Божий показалец, с който Отец казва на всички ни да бдим и да опазим сърцата си до Твоето Пришествие!”
Усмихвайки се на думите ми, Исус отново проговори, като ми казваше:
“Тежка е Скритата Манна, слуго Мой! Тежко Слово се откри на сърцето и напълни духа ти! Тежка отговорност легна на плещите ти и върху гърба ти! Но това е само още едно Небесно свидетелство за теб, че тежките Божии видения се носят от скъпоценни камъни, които тежат и пребъдват на мястото си в Божия Спасителен план! Затова в края на тази най-тежка и Свята пророческа книга, Аз ще кажа на всички ви:
Никак да не отстъпите от Хълма Господен, нито от Божия Пророчески Дух, с Който ви просветих и запечатах като поколение на Светлината!
Никак да не отстъпите от първородството си, нито да се огънете от сатанинската съблазън, която днес умножава беззаконието на света и влюбените в него църкви! Никак да не се откажете да принасяте благата си за благоуспяването на делото на пророка Ми! Никак да не се уплашите, нито да се съблазните в словото на слугата Ми или в Мене, Който го натоварих със Спасението на душите ви!
Но вместо това – погледнете към Небето и бъдете влюбени в мекия блясък на Зорницата! Защото Тя иде скоро, за да направи мъртвите да излязат от гробовете си и да чуят Гласа Й, а живите да Я посрещнат във въздуха! Праведните, които са вършили Доброто, Благоугодното и Съвършеното, ще възкръснат за Вечен Живот и ще бъдат Мои свещеници и съдии през Милениума! А нечестивите, които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане и ще наследят втората смърт и огненото езеро, което разкрих във видения за бъдещето, дадени на пророка на Сион! Аз, Светлата Утринна Звезда явих съдбите Си против поклонниците на Денница!
Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”