7. ВРЕМЕ ЗА ЖАЛЕЕНЕ И ВРЕМЕ ЗА ЛИКУВАНЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Когато отново застанах пред моя Господ в Залата на Божиите Времена и Съдби, аз носех в сърцето си убеждението, че Времето за Жалеене и Времето за Ликуване по много неща си приличат с Времето за Плачене и Времето за Смеене. Затова със заставането пред Алфата и Омегата, вече бях напълнил устата си с въпроси. А това никак не убягна от погледа на Исус и Той ме изпревари, като ми казваше:
“Зная какво мислиш. И виждам въпросите, на които нямаш отговор. Но сега ти казвам, че ако и Времената за Жалеене и Ликуване да приличат много на предишните две, пак има нещо, което ги отличава…”
“А какво ги отличава, Господи?” – попитах отново аз. В отговор Господ ми проговори, казвайки:
“Когато погледнеш на сълзите, с които Святият Дух е измивал очите на сърцето ти, то тогава можеш да кажеш, че си влязъл във Времето за Плачене. Но когато твоят Господ погледне не само твоите сълзи, но сълзите на цялата Си Вярна Църква, то тогава Той я вижда във Времето за Жалеене. Също така, когато Господ види Смеха и щастието не само в твоето сърце, но в сърцата на всичките Си чеда, то тогава Той ги е видял не във Времето за Смеене, но във Времето за Ликуване. Така непременно разбираш, че тези две Времена, които сега ще покажа на сърцето ти, касаят не просто съдбата на един или двама, но Съдбата на цялата Ми Църква. Затова сега Ме последвай. За да видиш всичко с очите си…”
След тези Свои думи Господ се изправи от мраморния Си Трон и тръгна към шестия духовен пролом, а аз Го последвах. Така нозете ми отново стъпиха в пролома, а Святият Дух погълна мен и Исус, като ни свали в земните места. Едва стъпил на земята в самото видение, аз забелязах, че този път двамата с Исус се намирахме на стотина метра от огромна огнена пещ. Пламъците на пещта бяха толкова силни, че полъхът от горещината премина през лицето ми като вятър. И докато отварях устата си, за да питам Господ каква е тази пещ, Той вече ми говореше, като казваше:
“Искам да гледаш внимателно на това видение и да не изпускаш нито една от подробностите в него. Защото именно тук ще се реализира Времето за Жалеене. А сега виж кои ще се съберат при самата пещ…”
Обърнах погледа си от Исус и с внимание наблюдавах пещта, когато забелязах как около нея се събраха стотици жени. А тогава Спасителят вдигна ръката Си и посочи към жените, като ми казваше:
“Виждаш ли ги, Стефане?
Тези жени, събрани около огнената пещ, са всички църкви по земята. Те изглеждат различно. Едни от тях са царици, а други – наложници. Но не затова ти давам да ги видиш. Има нещо друго, което ще се случи пред тази пещ, за да определи съдбата и сетнината на всяка от жените. Понеже главен разпалвач на самата пещ е духът на Антихрист, който е лъжепророкът на последното време. И той е събрал жените около пещта си, за да прибере при себе си тези, които наистина са негови…”
“Но как, Исусе, ще стане това? На какво залага духът на заблудата? И какво представлява самата му огнена пещ?”
В отговор Гласът на моя Господ се промени. И като стана твърд и строг, вече говореше на сърцето ми, казвайки:
“Ако Господ разпалва Огъня на ревността в сърцата на Своите чеда, за да ги направи непоколебими и Верни до смърт, то духът на Антихрист разпалва огъня на всяка похот, страст и сребролюбие. За да прегори съвестите на тия, които любят света и всичко, що е в света. Ето защо от огнената пещ на лъжепророка само след миг ще излязат младоженци, които ще предложат брак по сметка на събраните пред пещта девици. Затова, като вземеш свитъка, който ти давам, иди при самата огнена пещ и прогласи на всичките църкви посланието, написано от ръката на твоя Господ, Който е Алфа и Омега…”
В следващия миг Исус бръкна в Мантията Си и извади свитък, блестящ от Божията Светлина. А аз, като го взех от ръката Му, се завтекох към самата огнена пещ. Така нозете ми ме приближиха до множеството от всичките църкви. И като застанах пред тях и отворих свитъка, казах им:
“Слушайте църкви посланието на Господ Алфа и Омега. Понеже Той е Младоженецът на всяка от вас и ви ревнува с божествена ревност. Ето свитъка на моя Господ и думите Му, с които Той ви казва:
“Невясто Моя! Ти, която познаваш Сърцето Ми и си запалила светилника си с Моето Масло! Помни Името Ми, за да го осветиш в сърцето си. Помни, че нямаш друг възлюбен, освен Мене! Помни, че твоята сватбена вечеря не е от тоя свят, но ще се сбъдне в Деня, когато се върна, за да те взема при Себе Си!
Любиш ли Ме, Невясто Моя? Помниш ли думите на Верността, с която ми се обрече и на Любовта, с която Ме заплени? Помниш ли как Аз ти обещах, че ще се върна?
Ако помниш всичко това, отстъпи назад от тая пламенна пещ и никак недей да стъпваш в пламъците й.
Ето, пратих до тебе един от свидетелите Си. За да ти напомни, че си Моя, Избраната от Младоженеца, Любовта на Сърцето Му и украшението на Дома Му…”
Дочули Господните думи от свитъка повечето от жените-царици прихнаха да се смеят, като ми казваха:
“Ти ли се намери да ни говориш за любовта на Младоженеца? Та нима Той би изпратил дрипави свидетели пред царици като нас? И така, като гледаш, не виждаш ли, че вече стоим пред Олтара Господен и чакаме пратениците да ни въведат пред Него в Слава?”
Докато слушах думите на цариците, ревността ми за Исус пламна твърде много. И аз, като протегнах Господния свитък към жените-царици, отново им казах:
“Ако наистина сте пред Олтара Господен, то къде е белият и чист висон, с който Младоженецът да ви въведе пред Бога и Отца? Къде са Небесните дарове, с които Младоженецът украсява Невястата Си преди Сватбата? Къде са огърлиците ви от скъпоценни камъни, за да ви изявят като Избраната и Скъпоценната на Бога?”
В отговор една от жените-царици, която бе най-силна сред останалите, пристъпи до мен. И като блъсна свитъка от ръката ми, изкрещя в лицето ми:
“Няма да позволя на дрипльо като теб да осуетява желанието ми към любимия на сърцето ми…”
А след думите на царицата и другите край нея закрещяха в хор:
“Тоя да се маха отсред нас. Понеже за него е писано, че се намери на сватбата, а нямаше сватбени дрехи. Махай се, махай се! Бъди проклет от Господното общество…”
Повдигнах свитъка на Исус, а очите ми срещнаха Неговите. И ето, че Господ ми даде знак да се отдалеча от пещта, за да се върна при Него. Така аз тръгнах да се връщам при Исус, когато очите ми забелязаха една бедна жена, стояща някак встрани от останалите. Покрита с вретище на чрезмерна скръб и с лице, запечатано от непосилно страдание, тя протегна ръка към мен, като ми казваше:
“Дай ми свитъка, Божий човече! Понеже в него аз познах Гласът на моя Възлюбен. Чаках този Глас с години. Изнурих сърцето си с въздишки и очите си с плач, но ето, че Той наистина си е спомнил за мен и е видял, че Го обичам…”
Думите на жената ме накараха да коленича в нозете й. И аз, като й подадох Небесния свитък на Исус, тихо й казах:
“Благословена си ти от Господа между жените. И сега сърцето ми познава, че ти си Избраната и Скъпоценната на Младоженеца. Моля те с Неговия Глас! Пази думите Му в сърцето си! Пази девството си за Него! Пази чистотата си за Него! Защото Той скоро ще обърне вретището ти на радост и плачът ти на ликуване…”
В отговор жената взе свитъка. И като го целуна с устните си, отново ми каза:
“Не съм богата, та да ти дам благата на тоя свят. Но ето – моят дом е отворен за слугите на Възлюбения Ми. Къшеят ми Хляб нека стане твоя подкрепа и шепата Масло нека бъде сладост за устните ти. Господ да те благослови, че прогласи думите на Сърцето Му. Понеже вест чаках от Него и вест получих…”
Така, разтворила кърпата си, жената ми даде последния си къшей Хляб и шепа Масло. А аз, като погледнах на Исус, разбрах, че трябва да ги приема. И ето, че Господ отново ми даде знак да се приближа при Него. А след това вече ми казваше:
“Как мислиш, Стефане? Защо нито една от жените-царици и жените-наложници не приеха посланието от Господния свитък, но го прие и позна бедната жена, която стоеше встрани от тях?”
“О, Господи мой! Ти знаеш отговора на думите Си. Но аз видях и разбрах, че жените-царици и жените-наложници отдавна не искат брак от Любов, но търсят брак по сметка. Те вече са били излъгани и привлечени от огъня на дявола. Понеже духът на Антихрист им е обещал благата на тоя свят, докато Ти ни даваш благата на бъдещия…”
“А бедната жена, момчето Ми? Коя беше тя и защо позна Гласа Ми?”
“О, Исусе! Когато видях дълбоките сенки под очите й и печатът на страданието върху лицето й, аз разбрах, че тя винаги е чакала Теб и е плакала за Теб. Колкото до цариците, никоя от тях не ме прие като Твой слуга…”
“И не може да бъде другояче. Защото писаното не може никак да се наруши. Защото сега ти дадох да участваш в онова видение на Алфата и Омегата, за което някога твоят Господ каза:
“Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си. А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска…” (Лука 4:24-26)
И както имаше много вдовици някога в Израиля, така и днес има много вдовици, събрани в Сарепта Сидонска, която е огнената пещ на дявола. Но ако жените-царици и жените-наложници са вдовици, понеже вече са убили в сърцата си Небесния Жених, то тази, която прие Небесния свитък от ръката ти, е вдовица, понеже е убила земния си съпруг, за да пази чистотата и девството си за Мене.
Виж тогава как ще продължи видението. Понеже Времето за Жалеене вече настъпва с пълна сила…”
Отново погледнах към видението, когато забелязах как в огнената пещ се появиха младоженците на дявола. Това бяха пастори-наемници, които поради дълбокия си поклон към дявола бяха станали негови угодници. И ето, че наемниците простряха ръце към цариците и наложниците, като им казваха:
“Елате при нас! За да бъдем едно в огъня на неговата любов!”
Едва дочакали възбудените гласове на наемниците, цариците и наложниците скочиха в огнената пещ с гласове на сладострастно пъшкане и кикотене. Така в пещта влязоха абсолютно всички жени с изключение на бедната вдовица. И аз, като гледах на видението, вече знаех в сърцето си, че Господ беше ми давал да го видя и в книга, писана преди години. Това ме накара да Го попитам:
“Исусе! Не се ли повтарят нещата в това видение, както при видението с пророк Илия, което Ти ми даде преди години?”
В отговор Исус ми каза:
“Нещата наистина се повтарят, но не напълно. Защото сега давам на Моите братя и сестри да видят що ще рече Времето за Жалеене, което идва винаги преди Времето за Ликуване. И ако вие искате храна за вярата си и Мъдрост за разума си, то проумейте, че дяволските времена са диаметрално противоположни на Божиите. Тъй, че ако в Божиите първо е Плаченето, а после Смеенето, то при дявола първо е смеенето, а после е плаченето.
Ако в Божиите първо е Жалеенето, а после – Ликуването, то в дяволските първо е ликуването, а после – жалеенето. Затова виж с какво ликуване влязоха цариците и наложниците в огнената пещ на Сатана. Но едновременно с това виж какво Жалеене ще дойде към Моята Истинска Възлюбена…”
Отново гледах видението, като забелязах как цариците и наложниците избезумяха от ярост, че една жена е останала вън от огнената пещ. И те, като вдигнаха в ръцете си огнени камъни, започнаха да я замерят и хулят, като й крещяха със зверски гласове:
“У, нещастна жено! Ти си петно и позор, понеже си нямаш мъж. Да се махаш оттук и дано в земята потънеш, понеже искаш да съблазниш души, та да останат с тебе, а не да дойдат при нас. Но ние непременно ще предупредим за твоята отблъскваща бедност и за мизерията, с която Небето е проклело всичките ти дни…”
Истерията край самата пещ ставаше още по-голяма. Понеже, подлудени от дявола, наемниците надъхаха жените си, като им казваха:
“Тази ли нямала грях? Тази ли не била проклета? А защо се отказа да се омъжи? Защо уби земния си съпруг, преди още да е вдигнал полите й? Какви ще да са тия, които никак не се покоряват на пастирския авторитет, а твърдят, че чували Гласа на Господ и Той лично им говорил и ги водел?
Господ им бил пастир! Ха, ха, ха! Няма такова нещо във вярата. Понеже ние сме пастирите. А колкото до тая вдовица, убийте я с камъни, понеже е развалина и позор пред очите ни и никак няма да я търпим…”
В следващия миг злобата и яростта на цариците и наложниците вече беше пълна. И те, като изскочиха от пещта, пламнали във всичката си страст към дявола, наобиколиха бедната вдовица, като закрещяха против нея с безумни гласове и я заритаха с острите върхове на обувките си. А вдовицата, като покри главата си с вретището, заплака с висок и жален глас, като казваше на Бога:
“Боже мой! Любов моя! Смисъл на живота ми и радост на сърцето ми!
Да не дадеш на сърцето ми да се прекърши в тая моя скръб, нито жалеенето да ме отвърне от Верността към Тебе. Тебе ще любя, дори да умирам! В болката си ще ридая и в страданието си ще викам към Тебе!
Ела и утеши ме! Ела и очисти ме! Ела и премахни позора ми, понеже са се умножили тия, които ме мразят…”
Слушайки сърцераздирателния вик на вдовицата, аз усетих как очите ми се пълнят със сълзи. И като паднах в нозете на моя Господ, прегърнах ги, като Му казвах:
“Боже, благославям нозете Ти. Понеже зная, че те сега ще се завтекат и ще покрият с всичкия Огън на ревността Ти Твоята Избрана. Понеже, ето, тя жалее за Тебе и Те призовава да я защитиш…”
В отговор Господ ме възправи със силните си ръце. И като ме погледна с насълзените Си очи, вече ми казваше:
“Не бой се, момчето Ми! Моята Любов е непобедима! Няма сила, която да я смачка! Няма началства и власти, нито сили и господства, които да отлъчат Моите от Мене и Мене от Моите. Но сега ти казвам, че Невястата Ми е тази, която приготвя чашите с вино за Моята Сватба. Невястата Ми е тази, която избелва лицето си с всяка сълза, която пролива за Младоженеца. И ето, Аз я любя и ти казвам, че във Времето за Жалеене Моята Вярна Любима ще стане толкова по-светла и Свята, толкова по-чиста и прекрасна, колкото по-силно е било изпитанието за всичката й Вяра, Надежда и Любов. Защото който устои до край, имайки сърцето на вдовицата от Сарепта Сидонска, той ще бъде спасен.
Устоявайте, люде Мои!
Смирявайте се, когато ви опозоряват!
Молете се, когато ви насилват!
Обичайте, когато ви мразят!
Блестете като диаманти, когато ви тъпчат!
Защото днес е Времето за Жалеене! Време, в което Господ Алфа и Омега познава Своите Си, както и дяволът – неговите си.
Но утре, когато Гласът Ми разсече като светкавица суетния ход на тоя грешен свят, ще се случи ето това…”
След тези Свои думи Исус простря ръцете Си към Сарепта Сидонска, като извика със силен глас:
“Свърши се наказанието ти, дъщерьо Сионова! Твоят Любим няма вече да изпитва сърцето ти. Но ще открие твоите прегрешения, дъщерьо Едомска. Защото Господ Всесилният ще вдигне полите ти и ще оголи бедрата ти. За да видят всички семето на всяко блудство, с което непрестанно си блудствала във всичкото си безумно сладострастие. Аз, Господ Алфа и Омега заповядвам на Времето за Ликуване да слезе над жалеещата…”
След тези думи на Исус в духовния пролом на Святия Дух се появи прекрасна светла стълба. И очите ми видяха Божии ангели в празнични облекла да слизат по нея. Така те се приближиха до жалеещата вдовица. И като свалиха вретището на всичкото й жалеене, покриха я с наметало на Вечна радост и Ликуване.
Ето, че лицето на Избраната мигновено се промени. То беше бяло, като най-чист и ефирен сняг. И онези очи, които бяха проливали сълзите си за Господ, бяха станали извори на тържество и вечна утеха. А тогава във видението Исус се издигна от мен, като застана на върха на Небесната стълба, за да дочака ангелите Си, които въвеждаха Невястата Му в Неговата Слава. Така дойде миг, когато Исус и Невястата докоснаха ръцете Си. И Той, като я прегърна с всичката Си Небесна Сила, казваше й:
“Теб намерих, в теб се влюбих, теб дочаках и теб прославих! Ти намери Мен, в Мен се влюби, Мен дочака и Мен прослави. Ликувай Невясто Моя! Ликувай Сионска дъщерьо! Защото много жени са минали по лицето на земята, но ти надмина всичките!”
След тези Свои думи Господ се обърна към Святите Си ангели, като им казваше:
“Идете и въздайте всичкото горко на Божия яростен Гняв, което земните царици не получиха във времето на своето ликуване. Защото Моите жалееха привременно, за да ликуват вечно. А тия омразни блудници ликуваха привременно, за да жалеят вечно…”
След тези Свои думи Исус протегна ръката Си към сърцето ми и ме въздигна при Себе Си, като ми казваше:
“Сърцето ти е видяло доволно много от въздаянието над нечестивите, за да гледаш отново Божият Гняв над тях. Но сега ела и ликувай с Невястата Ми. Понеже не утаи думите Ми от сърцето й, но разпалваше в нея Моята Любов…”
Братко мой! Верни ми приятелю! Не зная дали мога да събера в сърцето си думите, с които да ти опиша остатъка от това видение, което Господ ми даде във всичката Си Благост и Милост към Църквата.
Но сега искам да знаеш, че не съществуват земни блага, земно щастие или земна красота, които да ти дадат дори и минута от Вечното Блаженство в Небесния Ерусалим. Защото в този чудесен Божий Град радостта и щастието са оттатък предела на нашето човешко разбиране за тях. Но ти запомни, че ето това – да ликуваш с Исус в Небесния Ерусалим – ще рече ликът ти да бъде запечатан с усмивката на Царя, (затова и ликуваш!) а устните ти да бъдат чучури от Извора на Вечното щастие. Амин и Амин!