КАК СЕ ПРОДАВА БРАТОЛЮБИЕТО?

В последните Си часове на земята, миг преди да бъде предаден от Юда Искариотски, Исус каза на последователите Си необикновено дълбоки думи. С кулминацията на Неговата мисия на земята настъпи и кулминацията на Божието помазание в Исус. Аз благодаря на Бог, че сърцето на Апостол Йоан бе толкова отворено, че не изпусна нито една от скъпоценните думи на Спасителя. Ние можем да напълним сърцата си с много знания и опит. Ние можем да станем дори и подвижни енциклопедии. Но ние няма да струваме нищо, ако не участваме в Живота на Бога. Дяволът никога не се е плашил от знаещите. Дяволът никога не се е огъвал от професори и академици, защото той е по-голям професор и академик от тях. Сламеното плашило никога не се е плашило от каквато и да било трева. Само едно единствено нещо през всички тези хилядолетия се е оказало невъзможно за побеждаване от дявола. И това е Божията Любов. Това е огънят, който поразява всяка слама.
Имаш ли този огън в сърцето си?
Алелуя! Тогава ти наистина пребъдваш в Бог и вършиш усърдно Волята Му. Нека сега отново да се върна, за да ти покажа как Евангелието разкрива последните часове на Исус на земята:
“А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби…”
(Йоан 13:1)
Виждаш ли, че в Любовта на Исус имаше израстване?
Бог иска докрай да възлюбиш ближните си, за да бъдеш наистина като Сина Му. Защото затова и се наричаш християнин. Не хуманист, не алтруист, не мирянин, не самарянин, но ХРИСТИЯНИН. И именно тогава, когато докрай ги възлюби, Исус им остави нова заповед:
“Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си…”
(Йоан 13:34-35)
Знаеш ли братко, че в ценностната система на мнозина тези стихове отдавна са игнорирани? Защото на мода днес са излезли други белези за духовния живот. Белези на знанието, на дипломите, на теологията, на тщеславието.
А Любовта на Исус? Чел ли си напоследък листовки със свидетелства? Забелязваш ли, че в големия си процент те са свързани с чудеса, изцеления, екскурзии по различни кътчета на земята?
Вярващите са започнали да се впечатляват от Божията Сила и никой не иска да разбере, че тази Сила веднъж завинаги е предадена на Църквата, защото даровете и призванията са неотменими. Изобщо живеем във времето, когато църквите правят демонстрация на Сила. “Виж колко е силна вярата ни…” – прокламират те. Аз и досега не съм чел, нито пък съм чул църква да се е амбицирала да премести планината Витоша. Но дори и да го направи, това също няма да ме учуди, ако и светът да зяпне от учудване. Може би ще попиташ защо мисля така. Ето защо:
Апостол Павел в своето послание ти дава някои ориентири, които на пръв поглед са доста смущаващи:
“И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм…”
(1 Коринтяни 13:2)
“Как нищо?” – ще реагира някой.
“Та това тук е такова знамение за хората! Виж само какво чудо стана!”
Е, и? На Павел ли да вярвам или на теб? Ако Апостолът казва, че без Божията Любов ние сме просто обезценени, понеже казва “нищо не съм…”, то това не иде ли да ти покаже, че дяволът ще накара мнозина да продадат Божията Любов и най-вече – братолюбието? Защото когато един човек е получил Божията Сила, но е престанал да върши Божията Воля, то такъв спокойно може да се намери в притчата на Исус за слугата, който зарови таланта си в пръстта. Този слуга можеше да ходи по всички църкви и да казва:
“Братя и сестри! Бог ми даде талант и затова станах много талантлив!”
За какво ми е таланта ти, когато от него мирише на пръст? За какво ми е говоренето ти на езици, когато дори нямаме общ език да си кажем, че се обичаме?
Когато застанах пред Бога и Го помолих да ми разкрие днешната църковна еуфория, Той ми зададе следният въпрос:
“Аз дойдох ли да похлопам на вратата на сърцето ти?”
“Да, Господи” – отговорих Му аз.
“Влязох ли в сърцето ти?”
“Да, Господи!”
“Тогава не би ли трябвало, след като Аз влязох в твоето сърце и ти да влезеш в Моето?”
“Аз мисля, че съм влязъл, Господи!” – отговорих неуверено.
А Бог продължи:
“Това, че имаш Силата и помазанието да пишеш книги все още не означава, че си влязъл в Сърцето Ми! Защото в Сърцето Ми не се намира Силата, а Волята. Силата е в Десницата Ми, в скиптъра, който ти дава Исус, за да владееш над враговете си. Но Волята Ми е в Сърцето Ми. Исус не дойде на земята, за да впечатлява света със Силата Ми, а за да го покори с Волята Ми…”
Тези думи бяха твърде чудни за мен. И наистина, представи си какво щеше да е Евангелието, ако Исус беше дошъл да демонстрира само Божията Сила. Тогава сигурно щеше да четеш за един сърдит Исус, който разхвърля фарисеите насам и натам или просто ги превръща в магарета. Ако благовестието трябваше да се състои в безусловно признаване на Божията Сила, то Спасението да е приключило едва месец след връщането на Исус от пустинята, пълен с Дух и Сила.
Ако правя това огромно въведение в тази тема, братко мой, то е, за да се укрепи сърцето ти и да приеме следващите редове, като послание не от човек, а от самия Бог. Защото Той ми каза и това:
“Стефане, знаеш ли кое е най-трудното нещо за Мене?
Именно това – да накарам християните да влязат в Сърцето Ми и видят, че едно пламъче любов го радва повече от всичките чудеса и знамения на света. Защото чудесата и знаменията следват тези човеци, които упражняват вяра, но Сърцето Ми следва онези, които упражняват Любов…”
Спомни си как Исус с горчивина говореше на хората:
“Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате…”
(Йоан 4:48)
Така ли иска Господ да прославяме Името Му? Не го ли прославя цялата Вселена много по-добре от най-ефектното чудо? Знаеш ли кои още искаха доказателства на Божията Сила, но не и на Божията Воля? Ето кои:
“Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?”
(Йоан 6:30)
“Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него…”
(Йоан 12:37)
и още:
“Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе. А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона…”
(Матея 12:38-39)
Ето така днес много църкви, подведени именно от езичниците и фарисеите на този свят, бързат да се молят за знамения, вместо да размислят, че светът може да бъде победен само от Божията Любов. Защото дяволът, ако и да не е Бог, също върши знамения и Исус предупреди за това, като каза:
“…защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните…”
(Матея 24:24)
Е, разбираш ли сега какъв е прицелът на тази глава?
Именно такъв, че Бог иска да те предупреди за най-важното в твоя живот – присъствието на Неговата Любов в сърцето ти.
А сега запомни и изводът от всичко, което ти говорих досега:
Бог живее в сърцето ти тогава, когато ти живееш в Сърцето Му!
В такъв момент ти ставаш атомна бомба за дявола. В такъв момент Воля и Сила стават поток от такова мощно помазание, щото можеш спокойно да намериш живота си в “Деяния на Апостолите”.
Да но дяволът не иска това! Той иска вярващите да упражняват Божията Сила, но не по Божията Воля.
Възможно ли е това?
Разбира се, че е възможно! Не ти ли каза Павел, че:
“Ако говоря с човешки или ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти или кимвал, що дрънка…”
(1 Коринтяни 13:1)
Дарбите са Силата на Духа, но виждаш ли, че ако към тях не прибавиш Волята на Духа и съвършено изявения Му плод в сърцето си, то нищо от това, което правиш, не те ползва? Тогава просто ще стигнеш дотам, щото да продадеш братолюбието, към което Исус те е призовал. Защото тези, които демонстрират дарби без Любов, няма да стигнат по-далеч от стиха, с който Исус се обръща към тях:
“В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, (дарбата пророкуване) не в Твоето ли име бесове изгонихме (дарбата разпознаване на духове), и не в Твоето ли име направихме много велики дела? (дарбата вършене на велики дела) Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие…”
(Матея 7:22-23)
Забележи два момента от Христовото пророчество.
Първият момент: Мнозина ще се оправдават пред Него с дарбите си.
Вторият момент: Исус не им вменява демонстрацията на дарби за правда, а за беззаконие.
А сега виж тези два момента, още по-концентрирани в следващото пророчество на Исус:
“Но понеже ще се умножи беззаконието любовта на мнозинството ще охладнее…”
(Матея 24:12)
Не е ли това беззаконие именно спекулацията с Божията Сила, която няма за подплата Божията Любов? И не са ли това “мнозинство” именно “мнозината”, които ще се оправдават пред Исус с дарбите си?
Аз в никакъв случай не те карам да игнорираш дарбите и да решиш, че само Любовта е важна, но да разбереш, че дарбите са действието на Божията Десница, докато Любовта – Огън от Божието Сърце!
Десница ще се търси с десница, но сърце ще се търси със сърце!
Не може сърцето да търси десницата или десницата да търси сърцето!
Когато трябва да разсичаш – търси Силата, но когато трябва да обичаш – търси Волята на Бога, търси Любовта.
Запомни и следващото, с което Бог ме предупреди:
“Любовта може да освободи Силата, но Силата не може да освободи Любовта!”
Опиташ ли се със Силата да извършиш всичко, то от много Сила ще се получи насилие. Ако нямаш Любовта като мотивация и просто решиш да си говориш на езици или да полагаш ръце или да гониш бесове, ти ще постигнеш ефект, но този ефект няма да бъде вписан в съкровищата ти на небесата, понеже е беззаконие.
Защо е беззаконие?
Отговорът е:
Защото не Бог ти казва какво да правиш, а ти казваш на Бог какво да прави!
Когато Бог ти казва какво да правиш, тогава Той изявява Волята Си. Но Неговата Воля е Любов. Ето защо, ако братолюбието не е двигателят на духовното ти усилие, то тогава ти просто спекулираш със Силата на Бога, тоест, използваш таланта, който Той ти е дал, за да задоволиш пръстта, в случая, собствения си егоизъм.
Моля те, братко! Бягай далеч от всяко място, където се наблюдава размяна в приоритетите на Бога. Защото всяка размяна е търговия.
Запомни го! Отново ще го повторя! Всяка размяна е търговия!
Ти никога няма да казваш на Бог какво да прави, защото не Той, а ти си овцата. Колкото до онези, които решиха, че ще местят Божия Дух като на партия шах: “Цар от H2 на G3…” – то в крайна сметка дяволът ще притисне такива в матова ситуация. Става ли ти вече ясно, че когато нозете ти стъпят на някоя шумна, бляскава евангелска кампания, то там може да се случат и знамения. Пасторите ще духат в микрофоните, ще полагат ръце, хората ще падат, ще стават, пак ще падат, пак ще стават и когато всичко приключи и ти срещнеш същите тези падащи от “помазание” хора, то ще ги видиш същите.
Същите! Това е страшно! Това е виенското колело на тщеславието, което за миг те вдига горе, за да бъдеш след два часа отново долу! Това е веселият лунапарк на петдесятните харизматици!
Аз не искам ти да посещаваш такъв лунапарк. Бог не иска ти да посещаваш такъв лунапарк. Защото цената, с която ще платиш входния си билет, ще е продаденото братолюбие.
Няма по-тежко състояние за един човек от това да не може да вкуси от Божията Любов. Няма по-тежко състояние за вярващия от това да се чувства в Господното събрание като фигурант, запълващ бройката или като машина за десятъци и дарения. Защото ще дойде миг, когато Исус ще посочи гладните, голите, болните, помрачените, обруганите, отхвърлените и върху сърцата на мнозина ще се стовари съдбоносният Му въпрос:
“Когато бях гладен нахрани ли Ме? Когато бях гол облече ли Ме? Когато бях в тъмница споходи ли Ме? Когато Моят пророк бе обруган от пастори-наемници, ти отиде ли да го утешиш с Любовта Ми или реши, че ще пазиш дребничкия си комфорт и душевен уют, за да нямаш конфликт с човешки власти? Когато пасторът ти отхвърли една човешка душа и забрави да я потърси из бърдата, ти стана ли да я намериш и да й кажеш, че Бог е жив и живее в сърцето ти?”
Аз не искам да се намеря като един, който ще се е поставил така пред Божиите очи, щото да отговаря на подобни въпроси. Аз не искам да се намеря като един, който, виждайки гонението на Божиите избраници, решава, че ще заложи на тях, но нека първо се убеди, че са коне, които първи пресичат финала.
Не, братко мой! На състезателен кон се залага преди състезанието. Бог няма да приеме залозите ти на финиша. И няма по-безсмислена суета от тази – да отидеш от хладно на хладно и да се самонавиваш, че следващият път може би пък ще се стоплиш. Ето защо, ако ти е хладно, то вдигни поглед и потърси Огъня. Намери го първо в себе си, като платиш цена, за да влезеш в Сърцето на Бога. А после имай живата вяра, че онзи, който има Огъня, непременно ще запали някъде. Исус каза:
“Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?”
(Лука 12:49)
Яков с двояка мъдрост от Духа добавя:
“Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!”
(Яков 3:5)
Но ако нямаш Огъня, то това е сигурен сигнал, че си пътник към хладината, към църквите на продаденото братолюбие, за които Небето остава със затворени врати. Нека тази тема те насърчи, защото Бог едва ли би ми дал да я напиша, ако не искаше да посети сърцето ти! Амин и Амин!