БРАТЯТА НА ЙОСИФ ИЛИ КАК СЕ ПРОДАВА ОТ ЗАВИСТ

В живота често се случват изненади. По една или друга причина можем да претърпим злини от хора, от които най-малко очакваме да бъдем наранени. Всеки от нас носи в душата си, било спомени, било рани от миналото. На Бог не Му е безразлично състоянието на душите ни. Той ни дава Своя мир и като наш Небесен Баща се радва, когато се радваме и страда, когато страдаме. За дяволът е непоносима гледката на човешкото щастие. Щастието на християнина е нещастие за дявола. Благословението на вярващия е съсипия за силите на Злото. Тържеството и свободата на човешкия дух е ярост и гняв за нечистите духове. Помисли си само, че Исус напусна Небесната Си Слава и стана Човешки Син, за да ти даде светъл и сигурен път към Лоното на Отца. За разлика от нас, човеците, които заключваме спомените си от годините на земното си съществуване, демоните на Сатана имат прекалено дълги спомени. Те не са забравили, че някога са били служители на Йеова и са обитавали едно прекрасно място на блаженство и Светлина. Но ето, че откакто станаха клиенти на търговията на Луцифер, те загубиха това прекрасно място. Бог обърна Сатана на пепел по земята и нека разбирането ти на този факт бъде такова, че пепелта се състои от милиони и милиарди прашинки, а всяка прашинка е един демон, изгубил печата на Съвършенството, с което Бог го е дарил при Сътворението.
Как ли се чувстват толкова хиляди години наред тези духове, които нямат достъп до Дома на Отца? Как ли се чувстват, когато виждат как един човешки дух отваря сърцето си и в него нахлува ослепителната Светлина на Святия Дух? Как ли се чувстват, когато знаят, че Бог промисля възстановяване на потомците на Адам и Ева, но не и на тях?
Бог ми даде Неговия поглед, за да видя състоянието на падналите ангели и една дума обяснява в съвършена пълнота сърцата им.
Каква е тази дума?
Това е завистта!
Това е непоносимото усещане да наблюдаваш, гледаш и знаеш, че някой отива в Небето, за да заеме мястото, което ти си освободил, поради съгласието ти с бунта на Луцифер. Спомни си думите на Исус за попадналите в Небесното Царство:
“Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето…”
(Матея 22:30)
А сега помисли какво ще става в сърцето на един паднал ангел, когато вижда как един човешки дух бива намерен от Исус и облян със Светлината на Небесния Ерусалим?
Става това, че завистта в това сърце изригва като вулкан и търси врата и вход, за да се реализира в света. Ето затова ще ти говоря в тази тема. За завистта, която е способна да удовлетвори търговския дух на Сатана. Като начало те моля да приемеш определението, което Бог ми даде за завистта. Защото Той ми каза:
“Стефане, завистта – това е да презреш Моето благоволение върху някого поради собствения си егоизъм…”
Има ли в Божието Слово свидетелства за завистта?
За съжаление има. И нека това не те плаши, но да подготви сърцето ти, за да издържиш на провокациите, както на собствения си ум, така и на изкусителя. Ти знаеш, че Исус събра около себе Си дванадесет Апостола. Той ги посвети в Небесното Царство и ги помаза да вършат работата на Небесния Отец. Но там, в числото на дванадесетте, имаше един Апостол, който беше любимият Христов ученик. Това бе Апостол Йоан. Много често, разсъждавайки върху неговата обхода и връзка с Исус Христос, аз се питах защо дори Божието Слово казва, че това е “ученикът, когото обичаше Исус”. Та нали Исус обичаше всички, независимо дали те са Му врагове или приятели? Какво беше това особено определение на привързаност към Господ, така че дори Евангелието да го засвидетелства?
Истината е, че Йоан бе съединен с Исус на един дух. Този Христов ученик жадно поглъщаше Словото на Човешкия Син, а на Пасхата дори бе се облегнал на Христовите гърди.
Защо?
Знаеш ли как ми отговори Святият Дух на този въпрос? Ето как:
“За да бъде възможно най-близо до Сърцето на Бога…”
Апостолите виждаха това, а един от тях – Петър – дори се чудеше и в ума му назряваше въпрос. И ето какво попита той Исус:
“Петър, обръщайки се, вижда че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна към гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде? Него, прочее, като видя Петър, казва на Исуса: Господи, а на този какво ще стане? Исус му казва: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене…”
(Йоан 21:20-22)
Може би досега не си имал този поглед, който сега ще ти дам, но приеми, че Петър беше допуснал завист в сърцето си. Затова и Исус го попита:
“Тебе що ти е?”
А след това, виждайки как Петър тръгва по пътя на завистта, добави:
“Ти върви след Мене!”
Разбираш ли сега, че Бог ще е толкова близо до тебе, колкото ти си близо до Бога! И правилното стоене в Божия Дух е не да завиждаш на чуждия път, а да платиш цената за своя! Коренът на всяка завист се крие именно в това, че не си платил цената за Божието, а се вторачваш в цената, която другият е платил. И ето тук сатанинската търговия се опитва да попречи и възпрепятства Божията търговия. Защото Бог също иска да се покорим на принципите на Неговата търговия, но тя е далеч по-превъзходна от тази на лукавия. Запомни, че да търгуваш по Божият начин означава да се научиш да плащаш цената за всеки Божий отговор с молитвена дързост, смирение и духовно постоянство!
Какво обаче става, когато не си готов да платиш цената, а виждаш друг който е платил тази цена? Става това, че си много близо до лукавия и той ще прави опити да превземе ума ти. Какво ли не е постигал лукавият през хилядолетната си практика? Можеш ли да забравиш, четейки за живота на Давид, как Саул скърцаше със зъби и си казваше:
“На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още, освен царството?”
(1 Царе 18:8)
И само за Сауловата завист ли предупреждава Словото?
Отново искам да ти кажа, че завистта е особено състояние. То е духовна трансформация на злобата на Сатана в ума на човека, който я насочва против Божия избраник. В “Притчи Соломонови” мъдрецът просто задава въпрос, в който се съдържа и самият отговор:
“Яростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта…”
(Притчи 27:4)
Няма човек, който да устои пред завистта. Пред нея може да устои само Бог и затова само и единствено Божието присъствие е надеждна бариера пред това сатанинско внушение. От заглавието на тази глава вече си видял, че има един Божий човек, в живота на който Сатана изстреля възможно най-голямата си завист. Това беше Йосиф. От една страна той бе любимият син на Яков. От друга страна – неговата искреност и доверчива душа направиха така, че той сподели сънищата, които Бог му беше дал и в които сънища Йосиф се виждаше първо като житен сноп, на който се поклониха всичките други снопове, а след това и като един, на който се поклониха слънцето, луната и единадесет звезди. Нужно ли е да ти казвам, че на братята му направо им призля, а Словото казва и друго:
“И завидяха му братята му, а баща му запомни тия думи…”
(Битие 37:11)
Какво щеше да стане от този момент нататък. Сатана лесно се пуска в сърцето, но много трудно се изгонва. Неговите смъртоносни семена, поливани ежедневно с отмъстителни мисли или жажда за реванш, раждат грозни и чудовищни плодове. Колко повече, когато дяволът вижда пред себе си Божий избраник, предопределен с невероятно голяма съдба. Ето защо и реакцията на братята на Йосиф не закъснява и те първо го хвърлят в един дълбок ров без вода, за да умре там, а после, явно жегнати в съвестите си, решават единодушно да продадат Йосиф на случайно минаващи мадиамски търговци. И всичко това, като си помислиш, има за двигател завистта. Не можеха ли братята на Йосиф да се радват заедно с него за всичко, което Бог е решил да извърши?
Не можеха ли да извикат:
“Благодарим Ти, Господи, че с Милостта Си погледна на потомството на баща ни Якова и Си избра измежду нас мъж по сърцето Си!”
Човек наистина трябва да има огромна духовна сила, за да приеме благоволението върху другия с усмивка и дълбоко сърдечно задоволство. А Йосиф, когото братята му продадоха като роб и преживя дълго изгнание в Египет, наистина имаше тези духовни качества. Представяш ли си какво би се случило с родоначалниците и патриарсите на Израилевите родове, ако Йосиф бе решил да постъпи според тяхната завист? Защото Бог наистина изпълни пророческите съновидения, които даде на избраника Си. Аз не искам тук да ти разказвам библейската история, която и без това си чел. Искам просто да извадиш нужните духовни поуки от това докъде води завистта. И същевременно да разбереш, че завиждащият човек е особен вид търговец. Той вижда благоденствието и Божието благоволение върху другия до себе си, но не желае да тръгне по верния път, така че и той да получи подобаваща награда и похвала от Бог. Има три явни последствия от завистта, които тук искам да ти покажа:
Първо: Завистта закоравява сърцето
Какво представлява закоравеното сърце?
Нищо повече от сърце, което не иска да слуша Божия Глас.
Егоизмът в подобно сърце е толкова силен, щото се превръща в своеобразен бог, изискващ поклонение от всичките мисли, думи и дела. Евангелието ти показва, че когато първосвещениците изправиха Исус пред Пилат Понтийски, той ги провокира с въпроса:
“Кого да ви пусна, Варава или Христос?”
А Словото показва, че този римски прокуратор, ако и да беше езичник, твърде внимателно изпитваше сърцата на фарисеите:
“…(понеже знаеше, че от завист Го предаваха)…”
(Матея 27:18)
Представи си това, че щом дори един светски човек, необременен от религиозния дух на юдеите, разпознава завистта, то колко ли силна ще да е била тя. Основният противник на Луцифер през всичките дни от неговото падение до днес остава Божият Син Исус Христос. Ето защо, за да спечели онази мимолетна победа срещу Божия Син, дяволът впрегна не просто някакви безобидни демони, но максимума на своята власт и сила. Съгласи се, че срещу такъв противник като Христос князът на Злото няма да извади обикновени пешки, нали? И за да ти казва Библията, че първосвещениците Го предаваха от завист, то това иде да те предупреди колко страшно е това състояние.
То закоравява, братко мой!
То поставя човека като клетка в духовната плът на дявола, така че там завистливецът се среща и с други клетки, подобни на него. В моя живот също се случи така, че трябваше да изпия горчивата чаша на една тежка завист спрямо служението ми. Когато Бог ме свърза с местната църква, стана така, че освен пасторът и един от презвитерите също прочете мои книги, от които бе докоснат и вдъхновен. Дори от плода на вдъхновението, стана така, че една моя книга започна да се набира на църковния компютър, за да бъде публикувана. Но не минаха и две седмици когато бях изненадан от решението на същия презвитер да забрани каквото и да било набиране и публикуване на книгата. Тогава се срещнах и разговарях с него. Попитах го:
“Защо спря набирането на книгата след като сам знаеш, че Бог благоволи в това?”
А той ми отговори:
“Не само ти можеш да пишеш книги! Какво от това, че си написал толкова много книги? Нямам убеждение и това е! Когато получа убеждение, тогава ще си помисля по въпроса…”
Тогава разбрах, че това не е изповед, вдъхновена от Бога. Това бе изповед на завистта. Това бе изповед на едно закоравено сърце, което се беше уплашило, че с публикуването на тази книга интересът на братята и сестрите към него ще изчезне и ще се обърне към автора на книгата.
Но кой беше авторът на книгата? Аз ли?
Ако бих търсил моята си слава, то отдавна да съм я намерил.
Не, братко! В този случай просто победи завистта. А тя направи така, че бях намразен от всички в църковното ядро.
А сега виж и второто последствие от завистта.
Второ: Завистта ражда измамно въображение
Въображението е един от най-коварните специалитети на лукавия. Какво представлява то. Ето какво. Дяволът винаги е обичал да играе ролята на бог. И ако Бог ръководи хората Си като им дава видение, то го прави, за да се усили вярата им и да се изчисти онова упование във Волята Му, което ще накара вярващия да има правилните стъпки на приближаване и утвърждаване. В това отношение лукавият злотворец прецизно създава своя фалшификат и този фалшификат е въображението. Едно е човек да се движи в Бога, а съвсем друго – да си въобразява, че се движи. И докато видението е активно действие на Святия Дух в сърцето, въображението е измамно действие на лукавия в ума. Завистта не би успяла и не би се развила по коварния план на дявола, ако с нея не се роди въображение. Как иначе завистникът да се мотивира да върши злото си. Той трябва да има визия, план, прицел. Никой не обича провалените каузи. Никой няма да тръгне на война с куца кобила. Но ако каузата му се представи като печеливш билет и куцата кобила като чистокръвен арабски жребец, то и човекът ще развие нужното въображение, за да мотивира сърцето си. Когато братята на Йосиф го продадоха като роб на мадиамските търговци, те имаха точно такова измамно въображение. Те отписаха брат си Йосиф, като решиха, че той и без това ще умре на някоя от египетските каменни кариери. Затова силата на въображението, което дяволът сътвори в сърцата им, ги накара да напоят с кръвта на заклано животно шарената дрешка на Йосиф и да излъжат баща си Яков, че синът му е бил изяден от лъв. В собствените им умове, във въображението, развило се там, Йосиф вече беше мъртъв. Моля те да разбереш това! Именно въображението, именно силата на това въображение накара патриарсите да постъпят така лукаво. Ако биха видели предварително съдбата на Йосиф, най-малкото, ако бяха повярвали на сънищата, които му даде Бог, те едва ли биха рискували да изгубят честта си и уважението на баща си. Но завистта им роди въображение, а въображението просто излъга сърцата им. Така и днес много пастори, гонещи Божиите пророци, си градят измамно въображение, че църквата им ще се движи напред и без самите пророци. Но Бог ще направи така, че ще дойде време, когато ще се случи именно “реваншът” на Йосиф.
Как ще се чувстват тогава тези пастири? Как ще се чувства този пастир на евангелската църква в Добрич, който не можа да устои на въображението на Езавел и реши, че обявяването ми за антихрист е Божият Глас? Защото именно с това обявяване той си запази и билета за Америка, където Езавел има достатъчно много връзки. Трябва ли да си разваляш отношението с Езавел заради някакъв самозванец? Трябва ли да махнеш с ръка на “чудното” въображение, което имаш в ума си?
Размислите оставам на теб. А сега да продължа с третото, последно последствие от завистта.
Трето: Завистта превръща дявола в главен съветник за всичките пътища и помисли на човека
Как би реагирал, ако разбереш, че някъде някой върши престъпления, като използва твоето име, твоят паспорт и дори твоята външност? Няма ли искрено да негодуваш и да поискаш наказанието на такъв човек? Защото ти не си това, с което той се опитва да те представя. Защото ти не желаеш утре хората да те сочат с пръст и да казват:
“Я, минава престъпникът!”
Но знаеш ли, че завистта отваря именно такава възможност на дявола. Той започва да използва твоето име, твоите думи, твоите мисли и дела, за да реализира волята си. И в крайна сметка един ден, когато застанеш пред Вечния Съдия, ти няма да имаш правото да посочиш лукавия и да кажеш:
“Господи, той е виновен!”
Защото тогава Бог ще те посочи и ще зададе въпрос, на който отговор няма да намериш:
“А ти защо се вслушваше в съветите му? Защо завиждаше на чуждото щастие? Защо поиска да опропастиш това щастие? Защо започна да търсиш причини против Избраните Ми, а не приклони сърцето си към Мен, за да бъдеш и ти Избран и одобрен?”
Знаеш ли, че никой завистник в онзи ден няма да може да стои пред Лицето на Бога, а камо ли да отговаря на въпросите Му.
Ето затова те моля – нека сърцето ти не завижда на никого за нищо!
Защото завистта непременно ще те накара да продадеш Божието благоволение, така, както го продадоха братята на Йосиф. Защото завистта няма да изяде онзи, на когото завиждаш, понеже той е в Божията защита, но винаги и само човека, допуснал я в сърцето си. Същевременно никога не се плаши, ако си обект на завист, защото това е сигурен сигнал, че си настъпил дявола и той непременно търси причини против теб.
Нека сетнината на Йосиф бъде съдба за всички, които са били ударени от завистта! Амин и Амин!