КАК СЕ ПРОДАВА ГРАЖДАНСТВО НА НЕБЕСАТА?

Колкото повече Бог даде на човека да вижда извращенията на търговеца-Сатана, толкова по-ужасяващи истини ще му бъдат разкрити от Небето. Аз знаех, че Святият Дух ми поставя нелеката задача да предупредя моите братя и сестри за всички мерзости на лукавия. Същевременно, в дълбоко духовно утеснение питах Исус дали тази книга ще бъде разбрана. А Бог, предварително знаещ мислите на сърцето ми, ми каза:
“Когато туморът е превзел територии от едно духовно тяло, тогава се налага Аз да се превръщам в хирург. А има ли някой, който да обича хирургическата маса или скалпела на онзи, който го оперира?
Аз ти дадох не просто книга, но Меч, който да пробожда и порязва. И блажени онези човеци, които позволят на Меча Ми да преминава през тях…”
Братко мой, вземи меч и се опитай да поразиш въздуха. Удряй го колкото щеш, но въздухът няма да бъде поразен, понеже е безплътен. Така е с всеки, който е роден от Духа. Той е умрял и животът му е скрит с Христос в Бога. А можеш ли да удариш или уязвиш скритото. А сега се обърни и намери първото плътно нещо, което забележат очите ти. Бъди сигурен, че когато го удариш, то ще бъде поразено. Поразено не по друга причина, но заради това, че е плътно. Сега разбираш ли колко е важно да сме умрели за този свят и животът ни да е скрит с Христос в Бога? Защото тогава ние живеем с вяра в Небесния Ерусалим. Защото тогава всеки от нас ще намери живота си в стиха от Павловото послание:
“А далеч от мене да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света…”
(Галатяни 6:14)
В тази последна тема от книгата искам да те направя свидетел на Небесния Ерусалим. Да разгледаш този град и да решиш в сърцето си дали искаш да живееш там. Господ Исус Христос дойде на земята, за да ни засвидетелства, че иде като представител на един град, който не е от този свят.
В проповедта Си на планината Той заяви на Божиите чеда:
“Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие…”
(Матея 5:14)
Знаеш ли, че дяволът винаги е искал да скрие Светлината на Небесния Ерусалим? Той полудява от тази Светлина. Но Исус каза, че Небесният Ерусалим, поставен на хълма Сион, не може да се укрие. Най-малкото виж, че Той нарече нас “виделина на света” и именно нас оприличи с този град, поставен на Хълм.
Защо го направи?
Отговорът е, че Божият Син ни вижда как духовно сме преселени в този град, така че, ако и да сме на земята, да живеем в Небето с Него.
Знаеш ли колко хора казват:
“Един ден аз ще живея с Исус!”
А защо сега не живеете с Исус? Той не каза, че ще бъде далече от нас. Той не каза, че ще Си отиде. Не. Той каза друго:
“…ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. [Амин]…”
(Матея 28:20)
И по силата на това Христово заявление би трябвало ако Той е с нас и ние да сме с Него. Да, но не всички са с Него. Защо?
Ами защото някои отдавна са сменили Светлината на Небесния Ерусалим със суетата на земния Вавилон.
А съгласи се, че не можеш едновременно да живееш в два града. Не се получава. Или си в единия, или си в другия.
При подготовката за създаването на тази втора част на “Изгони търговците от Храма!” Исус работи дълго в сърцето ми. Аз усещах как Бог разрушава в мен крепости. Крепости, които аз бях считал, че са Негови. И за да постави в сърцето ми Крепостта на Неговата Истина Исус един ден просто ми заповяда:
“Седни и почни да четеш “Посланието на Павел към Ефесяните” докато не получиш от Мене нужната Светлина!”
Така аз седнах и започнах да чета това послание. Бях го чел толкова пъти, щото се чудих какво ли ново ще разбера от него. Но новото наистина не закъсня. Едни думи на Христовия Апостол буквално ме пронизаха от главата до петите. Виж какво заявяваше Павел:
“Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство…”
(Ефесяни 2:19)
Моля те, представи си, че живееш в един малък град. Толкова малък, щото се познаваш с всичките му жители. И живеете си значи така години наред. Но ето, че един ден ти виждаш на площада някакви хора, които не познаваш. Те не носят дрехи, като твоите. Не говорят твоя език. Изобщо – странни хора. Тогава ти отиваш до съседа и го викаш, като му казваш:
“Ела да видиш какви странни хора са дошли на площада. Те явно не са от нашия град и със сигурност са пришелци…”
Нормално е да реагираш така, нали?
А сега си представи как един ден се озоваваш в Небесния Ерусалим, но нито имаш дрехите на обитателите му, нито говориш езика им, нито пък си се движил по законите на този град.
Как ще се чувстваш на такова място?
Ще можеш ли да свикнеш изобщо с новия град?
Ами помисли си, че където и да отидеш из този град, хората ще се сепват и ще казват:
“Я, този е много странен! Виж го само как е облечен…”
И като си помислиш, че никога не си плащал цената, за да се облечеш като Небесните обитатели, то трябва да допуснеш вярната мисъл, че Небето никога няма да те приеме. Нека към тази вярна мисъл прибавя и притчата на Исус, където Той казваше, че на сватбата Му се появява човек, който не е облечен в сватбарски дрехи. Тогава този натрапник просто се хваща за якичката и се изхвърля вън, където ще бъде плач и скърцане със зъби.
Сега разбираш ли, че:
Най-страшното, което може да сполети вярващия, е той да се окаже странен и пришелец в Небесния Ерусалим!
Но Слава на Бога! Павел говори друго. Нека отново напиша думите му:
“Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство…”
(Ефесяни 2:19)
Виждаш ли, че Апостолът не говори в бъдеще време, тоест, не казва:
“Ще сте съграждани на Светиите…”
Това убедително доказва, че Бог те е призовал да бъдеш съгражданин на Светиите сега, в този момент, на тази земя. А сега ти помисли върху скъпоценната думичка “съгражданин”. Това е една от най-прекрасните думи в Новия Завет, даваща ти чудесното право да изискаш от Бога това съгражданство. Нека ти дам един пример, за да разбереш прицела ми. Ако аз и ти живеем в един град на земята, то най-естественото за нас е това, че ще бъдем съграждани.
Съграждани са хората, които живеят в един и същи град, нали?
Но ти отново виж Божието Слово. То не говори, че едни ще са софиянци, други – парижани, трети – лондончани, четвърти – ню-йоркчани. Не! Словото ти казва, че като повярвал в Господ Исус Христос ти си съгражданин на Светиите. Това ти дава право да изповядаш пред всеки амвон:
“Аз живея с вяра в Небесния Ерусалим и всички Светии на този град са мои съграждани!”
Словото казва, че си ново създание. И това ново създание си има нов духовен паспорт, където пише, че е родено в Небесния Ерусалим. И не само е родено там, но и живее там. Ти живееш ли там, братко? Защото ако някой живее в който и да е град, той трябва да се съобразява със законите на този град. Така и в Небесния Ерусалим има определени изисквания. Там не попада всеки, но само онзи, който в мисли, думи и дела показва, че този свят не е неговия дом. А точно за такива Божието Слово казва:
“Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята. А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество; и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат. Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град…”
(Евреи 11:13-16)
Когато на дело желаеш едно по-добро отечество, ти започваш да се движиш в законите на Небесното и така да подготвиш себе си за Вечния Живот в Небесния Ерусалим. Защото това отечество непременно ще ти потвърди в сърцето, че Бог е твоят Отец, твоят най-чудесен и превъзходен Баща. Тогава този град става толкова реален за теб, щото не намираш за никак чудно Павел да ти казва, че си съгражданин на Светиите и член на Божието семейство. Когато аз вникнах със сърцето си в това, Исус хвана ръката ми и ми каза:
“Искаш ли непременно да преживееш изстъпление и да отидеш с духа си в Моя град, за да видиш, че там няма нищо от света, който е влязъл в църквите? Искаш ли ти непременно да те разведа из златните улици, за да видиш, че тук при Мен няма нито един пазар, където се купува и продава? Искаш ли да видиш белите дрехи на служителите Ми, за да се убедиш, че те нямат джобове, където да слагат парите си, защото тук пари няма, тук пазар няма, тук търговия няма, тук търговци няма?
Тук е Святостта на Отца Ми и Неговата невероятна снабдяваща Мощ и Сила!
Знаеш ли, че всяка една от тези бели дрехи отговаря на чистотата на духа, върху когото е облечена?
А сега виж своя си дух и своята си дреха.
Имаш ли джобове? Защото ако имаш, то ти не си от Моите, а от онези, които взимат за себе си и прибират за себе си. И ако някой иска да живее за себе си, да обогати себе си, да величае себе си, да вярва в себе си и да уповава в себе си, то по силата на желанието такъв пришива джобове към дрехата си. След това през целия си живот той взима и пълни джобовете си. И когато дойде миг такъв да се яви пред Отца Ми, джобовете толкова са били натъпкани с користи, алчност и сребролюбие, че от тежестта на тъпканото цялата дреха се къса и човешкият дух се явява гол в срамотата си пред погледа на Отца Ми, за да бъде изхвърлен в ада, понеже очите на Отец Ми са твърде чисти, за да гледат нечистото пред себе си.
Защо братята Ми и сестрите Ми не искат да живеят с вяра тук? Защо не искат да подготвят сърцата си за свят без пари? Защо не правят стъпки на приближаване към Мен, за да разберат, че най-естественото нещо за Небесния човек е да бъде даващ, а не продаващ, както и да бъде взимащ, а не купуващ? Защо всички тези благословения, които съм натрупал за Църквата Си в Небесни места, не се свалят на земята? И защо много от служителите Ми компенсират липсата си на вяра в снабдяващата мощ на Отца Ми с продаване на онова, което е притежание на Небето? Не разбират ли, че ако някой продава Моето, Той вече е продал и Мене?
Аз не приемам оправдания за разходи!
Защото всичко, което притежава Отец, е Мое!
Не можеш да взимаш от Моето и да слагаш върху него цена!
Защото Господна е земята и всичко, що има в нея, но не са Господни много сърца и умове, които бързат да погинат в примките на лукавия…”
Тогава просто отговорих:
“Вярвам Ти, Исусе! И да ме опази Духа Ти от това някога да сложа цена върху Твоето!”
Разбираш ли сега, братко, че най-лесният начин да продадеш своето гражданство на небесата е да презреш Светлината на Небесния Ерусалим.
Запомни, че не се ли научиш да живееш в Небесния Ерусалим на земята, Бог няма да ти даде шанса да се научиш в Небето!
Защото за това Небе се плаща цена!
И нека тази цена бъде светлият стих, изречен от Христовите уста, който многократно цитирах в тази книга, но ще завърша отново с него, защото нищо по-чисто и превъзходно не ни е препоръчал Божият Син от това – съкровищата ни да са в Небесния Ерусалим и ние да бъдем съграждани на Светиите и членове на Божието семейство:
“Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават, нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…”
(Матея 6:20-21)
Братко мой, ако съкровището ти е в Небето, то и сърцето ти е там, а ако сърцето ти е там, то и ти си там. Нека тази последна истина в тази книга укрепи сърцето ти и ума ти, за да извършиш очакването на Бога. Защото в този миг, когато сърцето ти е съединено с Неговото Сърце, Той ти дава Меча Си и посочва пазарищата в църквите, като повелява:
“Изгони търговците от Храма!”