КАК СЕ ПРОДАДОХА ВОЛОВЕТЕ?

Както най-вероятно се досещаш, аз започвам размишленията си върху търговския дух на дявола с поглед върху онова, което Исус Христос видя в храма в Ерусалим. Словото казва, че Той видя продавачите на волове, овце и гълъби. Тук ще разгледам духовно продавачите на воловете.
Нужно ли е да акцентирам предварително, че Словото на Бога е духовно, изпитва се духовно и плътта при него нищо не ползва?
Въпреки, че ти знаеш за този акцент, аз отново го правя, защото воловете, които днес се продават в Храма, не са просто волове…
Нека Апостол Павел ти даде пространен поглед върху въпроса кои са днес воловете:
“По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът? Защото в Моисеевия закон е писано: “Да не обвързваш устата на вола, когато вършее”. За воловете ли тук се грижи Бог, или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода…”
(1 Коринтяни 9:8-10)
А сега разбери, че днес дяволът е излъгал много Божии служители, така че те вече не орат и не вършеят с надежда, че ще участват в плода, но с нагласа, че ще получат заплата. Такива волове са приели, че да вярваш в Исус Христос и да бъдеш Негов служител не е нищо повече от всяка земна службица, в която заплатата ти върви и колкото е по-голяма – толкова по-добре.
Но това ли е плодът, за който Павел говори?
Какво значи да участваш в плода?
Отговорът е, че това значи да пожънеш от онова, което си посял.
Кой излъга много пастори, че във вярата в Бога има щатни длъжности? Кой излъга тези наемници, че всички в Църквата ще работят своите си професии и няма да ядат даром хляба си, а само и единствено те ще получават заплата? Знаеш ли какво се получава в църкви, в които пасторите бързат преди всичко да си осигурят заплатите?
Става това, че 99.9 % от службите им са свързани единствено и само с проповеди за пари.
Усещал ли си това в Църквата? Знаеш ли колко страшно е, когато волът не иска да носи никакъв товар от лишения за сметка на лишените, които той при всяко църковно събрание притеснява с жаждата да му съберат още пари?
И не само това, ако си помислиш. Защото някои волове са стигнали в беззаконието си дотам, че са вписали във ведомостите за заплати не само себе си, но и жените си и личните си презвитерски кръгове.
Дотам ли стигнахте, наемници?
Чудя се как не са ги заболели зъбите от предъвкване на едно и също слово, прочитано плътски, с което оправдават заплатите си. Нека сега да ти прочета това Слово, за да разбереш къде се прицелва търговецът Сатана и как мнозина пастори са станали продажни волове:
“Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното? Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие…”
(1 Коринтяни 9:11-12)
“Ама че загубеняци!” – би реагирал пасторът на щатна заплата:
“Тези изобщо не си знаят интереса? Така лесно да се отказват от правото си!”
Виждаш ли, че Павел говори за това, че не е възможно да искаш плод за телесното, ако не си посял духовното?
Виждаш ли, че Апостолът предупреждава за възможно “препятствие на Христовото благовестие”?
Защото дяволът няма да пропусне случая да изпрати отровните си стрели и да накара мнозина служители да разменят приоритетите на Божията снабдяваща Сила. Защото, без съмнение, Бог няма да остави проповедниците Си да умрат от глад, но за Неговия поглед е важно да види хора, готови да се жертват в Името на Исус и за безпрепятствено проповядване на Евангелието. Защото не на друг, а на Павел Бог даде правото да каже:
“Братя мои, подражавайте на мене, както и аз подражавам на Христос!”
И същият този Павел продължава, като казва:
“Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. Но аз не съм използвал ни една от тия наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала…”
(1 Коринтяни 9:14-15)
Същият този Павел, писал тези искрени думи, работеше за едно друго възнаграждение. Той не умря от глад, въпреки, че не получаваше щатна Апостолска заплата. Виж за каква награда писа той:
“И тъй, каква е моята награда? Тая, че като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използвам напълно моето право в благовестието…”
(1 Коринтяни 9:18)
Ето такива безкористни хора Исус иска да види днес в църквите. Колкото до продажните волове, то те няма да стигнат по-далеч от Божиите язви върху Вавилон. Защото днес началствата и властите на нечестието в небесните места подготвят не нещо друго, но търговците за свитата на човека-Антихрист. Така е и записано в “Откровението”:
“Светлина от светило няма вече да свети в тебе и глас от младоженец и от невяста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята…”
(Откровение 18:23)
Знаеш ли, че когато на земята дойде човекът-Антихрист, той ще представи себе си за Исус Христос. Кои мислиш, че ще го посрещнат с възторг? Няма ли това да са онези нечестивци, които винаги са се движили в търговските принципи на Луцифер?
Ето затова те моля да вникнеш с голямо внимание в тази глава. Бог има нужда от волове, но Неговите волове не са като продажните волове на дявола. Неговите волове не търсят благословения.
Те самите са благословение, понеже се движат във вярата, призванието и пътя на Авраам!
Спомняш ли си нещо важно от живота на Авраам? Имаше един момент, когато той заедно със своите обучени бойци воюва против онези, които бяха пленили племенника му Лот, както и содомския цар и всичките му жители. Знаеш ли, че тогава самият търговец Сатана застана пред Авраам, макар това да е скритото от Бога Слово? И този търговец се себереализира чрез устата на содомския цар, който каза на Авраам:
“Дай ми човеците, а имота задръж за себе си…”
(Битие 14:21)
Как ли биха реагирали мнозина пастори днес, ако им се удадеше случай да задържат имота на цял един град? Биха ли се замислили изобщо да отворят ръце и да тичат на корист?
Но Авраам имаше вяра в Бога. Той знаеше, че едно приемане на такова предложение ще наскърби Бога. Ето защо той каза:
“Аз вдигнах ръката си пред Господа Всевишния Бог, Създател на небето и земята, и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, ни конец, ни ремък за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Авраама…”
(Битие 14:22-23)
Къде е днес вярата на Божия Авраам? Има ли я изобщо? Къде са онези безкористни Божии служители които ще измъкват всеки Лот от плен, без да пожелаят заплата или корист за това?
Моля те, изпитай духовно онзи, който стои на амвона! Защото Бог днес ти дава мъдрост да разделиш Неговите волове от продажните.
Как да го направиш?
Ще ти дам оня духовен прочит на Павел, с който да разпознаеш наемниците от истинските Христови слуги.
Нека отново се върнем на Павловите думи:
“Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?”
(1 Коринтяни 9:11)
Какво правят продажните волове с този стих?
Отговорът е следният:
Понеже жаждата за пари ги притиска много силно, те бързат да приберат парите, преди още да са посели каквото и да е духовно нещо във вярващите. Моля те, забележи църквите, които започват събранието с призив за пари и така ще разбереш, че пасторите на такива църкви нямат за прицел първо да сеят духовното, но дават предимството на жетвата за телесното. Но такава жетва сама по себе си е беззаконие!
Защо?
Ами защото се получава така, че искаш да жънеш, без да си посял!
Отиваш на нивата и казваш:
“Ниво, дай ми реколтата си, а след това аз ще те засея!”
Ами ако не я засееш? Ами ако я лъжеш? Даже и някой пастор да не се движи във вярата на Павел, то поне защо не спазва закона за сеенето и жъненето? Защо го извращава в закон за жетва без сеитба?
Отговорите на тези въпроси са много прости:
Такъв човек гравитира към Сатана, към онази змия, която беше най-хитра измежду всички полски зверове!
В какво беше хитростта й ли?
Именно в това – да сее лъжа и да жъне беззаконие!
Защото, без съмнение, ако си воден от Святия Дух и нахраниш и напоиш вярващите със Словото и Духа на Истината, то Сам Бог ще се погрижи да пожънеш за телесното. Защото сърцата на хората ще бъдат развълнувани, вдъхновени, докоснати и изцелени. Без дори да им казваш, че се нуждаеш от снабдяване с финанси или храна, те сами ще дойдат и ще ти ги дадат, защото Сам Бог ще ги подбуди към това.
Моля те да разбереш това Слово! Моля те да приемеш не моята, но Христовата Истина. Защото Бог вижда воловете Си само по един начин:
“…когато воловете ни бъдат добре натоварени; когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане навън, нито вик по нашите улици; тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние. Блажен оня народ, на когото Господ е Бог…”
(Псалом 144:14-15)
Виждаш ли, че се говори за добре натоварени волове?
Товарът не е нещо, което се харесва. Товарът е нещо, което тежи.
А колко от воловете желаят подобен товар? Колко от тях разбират, че понякога най-угодното за Бог дело, което можеш да направиш, е не да си напишеш заплатата във ведомостта, а да дадеш на онзи бедняк, който няма с какво да си плати отоплението през зимата? Защото именно тогава си във вярата на Христос, за Когото пророк Исайя каза:
“Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари…”
(Исайя 53:4)
Братко мой, всички ние живеем в страшно време. Страшно не по друга причина, а именно по тази, че днес е най-голямото отстъпление от Божията Любов и най-голямото настъпление на търговския дух на Сатана. Няма нищо по-жалко от една църква, която е минала на бюджет, а пасторът й е станал наемник. Такъв никога не може да има претенциите, че може да води вярващите в Небесни места при Исус. Защото, иска или не, Божието Слово ще му напомни, че земният живот на човека е живот на воюване, а дните му са като дни на наемник. (Вж. Йов 7:1)
А знаеш ли кой има земен живот?
Това е онзи, чиито пориви и стремежи винаги са обърнати към земното, към богатствата на този свят, към желанието да превърнеш проповядването на Царството в един доходоносен бизнес.
Изгони продажните волове от Храма!