Не пълня с пръст конгресна зала
и нямам праведен костюм.
Душата си запазих бяла
от всеки Вавилонски шум.

Без гръмка слава пред амвони.
Без титла и авторитет.
Без бизнесмени с милиони,
седящи все на първи ред.

Без лъскава кола с охрана.
Без тлъст църковен хонорар.
Без светска почит и покана
в палатите на земен цар.

Без договор за нова книга.
Без подпис и без автограф.
Без всяка блазнеща верига
в духа на гнусния Исав.

Без нищо скверно, от което
духът ми ще погине в ров,
и би изгубило сърцето
Лъча на Примера Христов.

Оставам камък с ласки груби.
Плътта от него все боли.
И няма как да ме възлюби,
защото бездна ни дели.

Че тя живее „със“, когато
духът ми отстоява „без“…
А всичко Истинско и Свято
е моят твърд противовес.

Стефан Главчев
(Тленен остатък)