“В деня, когато събереш Силата Си, Твоите люде ще представят себе си доброволно, в Свята премяна; Твоите млади ще дойдат при Тебе като росата из утробата на зората. Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти Си Свещеник до века според Чина Мелхиседеков…”
(Псалом 110:3-4)

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Днес към сърцето ти идва може би последната пророческа книга, която пиша в живота си. Последна не само по време на написване, а и като божествено откровение от моя Небесен Спасител. Въпреки, че аз като слуга мога само да предполагам, а Господ е, Който разполага. Никой от Божиите пророци не е идвал на този свят, за да бъде вечно преливащ извор от видения, просветления и Скрита Манна. И някъде в попрището си всеки от слугите на Всемогъщия Бог е трябвало да приключи своята Небесна мисия. Не, че по Божията промисъл не е могъл да даде много повече Светлина от Небето, а защото всяко призвание има начало, развитие и край.
Поставен в най-угнетителната и враждебна среда аз трябваше да положа пред Божия Свят Олтар последните деветнадесет години от живота си, за да се родят пророческите послания от Хълма “Мория”. Това са близо двеста пророчески книги, описващи Кръговете на Божието Свято Присъствие и моето лично приближаване до Престола на Благодатта. Послания, с които едно малобройно общество от Звани, Избрани и Верни порасна в познаването и изпълняването на Съвършената Воля на Небесния Отец. Послания, които за съжаление бяха отхвърлени и похулени като еретични от целокупното българско и световно християнство във всичките му религиозни разклонения и пъстри деноминации. Послания, които бяха не само насъщен Хляб и Жива Вода за духовния човек, но също така и разрушителни бомби за религиозно-демоничните крепости, утвърдили властта и мощта на един последен църковен Вавилон, пред чиито беззакония бледнеят всички престъпления и грехове на древните народи и цивилизации.
Аз няма да държа сметка на моя Господ, нито ще възроптая пред Него, та да бих Го питал защо срещу служение “Мория” се надигнаха най-страшните и жестоки ветрове на дявола, понеже така бих сторил голямо безумие. Но наместо това ще се оттегля в безмълвие на Хълма Господен, за да дочакам сетнината си, и да доживея сбъдването на всички библейски събития и знамения. Защото, за изминалото досега време, който е поискал да прогледне – прогледнал е, и който е поискал да се освети – осветил се е. А пък пророческият ми светилник е толкова пълен с Масло и Огън, щото знам, че ще гори буйно не само в този свят, но и в бъдещия, който предстои. Понеже в светилника ми има стотици хиляди думи на Вечен Живот, изречени от устните на Вечно Живия Цар, на които Святият Дух свидетелства с цялата Си Небесна Сила, мощ и тежко помазание. И всяко искрено сърце, в което тези думи са влизали с Вяра, за да извършат могъщото си Освещение и Посвещение, ще бъде съхранено и опазено, за да остане невредимо до свършека на стария свят и възцаряването на Господ Исус Христос и Неговите Светии във величествения Милениум. “Небе и земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат…” – каза на всички нас Спасителят. Той заяви това не само за думите Си в Евангелията, но за думите, които е раждал в сърцата на всичките Си слуги – били те Апостоли, пророци, благовестители, пастири или учители. Защото всичките Му думи – на всяко време и място – са Слово на Вечен Живот. И ако някой е решил да събира именно това Слово в сърцето си, то той разумно е инвестирал не в този свят, но в сетнината си за Вечността. Но ако друг е отхвърлил това Слово от сърцето си, то той е останал пленник на дявола и в лудостта на помрачението си е отказал да мисли защо се е родил, защо е живял и защо ще умре. Понеже, ако решим да разсъдим трезво и разумно, ще признаем, че целият живот на човека е пълен с думи. От мига на раждането до мига на смъртта човек е обречен да слуша и изговаря, да сее и жъне, да се освещава или помрачава именно с думи, понеже те са изявата на дадената ни способност за общуване. Добрият човек от доброто си съкровище ще извади най-добрите си думи – на сърдечност, искреност, загриженост, съчувствие, състрадание, увещаване, окуражаване, утеха, човеколюбие и боголюбие – за да ги посее чрез устните си в сърцата на ближните си, и така да спечели Небесна кесия, която не овехтява, и чието богатство не се разграбва от крадци и разбойници. Злият човек от злото си съкровище ще извади най-злите си думи – на гордост, завист, алчност, подлост, ярост, клюка, присмивателство, злоба, коварство, омерзения, гнусоти, псувни, кълнене, прокобяване, хули и лукавство – за да омърси, угнети, опозори и измами сърцата на човеците, които го заобикалят, и така да си спечели вечен дял сред червеи, които не умират, и огън, който не угасва. А ние всички сме длъжни всякога да помним думите, с които Исус ни предупреди:
“И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш…”
(Матея 12:36-37)
Отговори ми, мили мой братко! Колко пълни думи ти даде Божият пророк през годините на своето слугуване към Вечния и Благодатен Господ Исус Христос? Или с колко празни думи воюваха лидерите на българското християнство против един безполезен слуга, който не дойде да окупира амвоните им или да преследва кариерите им, но беше посочен и изпратен от Исус на точното време и място, за да помогне на Невястата да облече своя светъл и чист висон? Колко думи, заредени с лукавство и хулителен дух, трябваше да се изсипят от устните на нечестиви човеци, за да реализира дяволът своя отпор срещу Господната Светлина на Хълма Мория? Не бяха ли тези думи “скверни празнословия”, които разяждат човешките сърца като “живеница” в духа на Именей и Филет, за чието нечестие Апостол Павел някога писа на съработника си Тимотей? Не бяха ли тези думи нечестивата дързост на онези зверове, които “ходят по Каиновия път, заради печалба се впускат във Валаамовата заблуда, и погиват в Кореевото упорство”? И дочу ли някой от всички тях в сърцето си предупреждението, което Всевишният Бог отправи към Каин, още докато грехът лежеше на вратата на сърцето му:
“Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш…”
(Битие 4:6-7)
Това “трябва” в думите на Отец молба ли беше към Каин или свещено изискване от невидим закон? Това “добро”, което Отец очакваше да бъде вършено от брата на Авел, само върху Божия пожелателност ли почиваше, или отново напомняше за действието на невидим закон? И този невидим закон, който трябваше да проявява властта и силата си още в сърцето на първородният син на Адам и Ева, не беше ли онази положена по природа съвест в духа на човека? Но ето, че Каин не се вслуша нито в Божия Глас, нито в съвестта си, та да би преборил Кореевата завист спрямо брат си Авел. И като излезе на полето – уби го, за да удовлетвори внушението на силния демон. Ето така първият убиец записа името си в човешката история, за да прочетем в посланието на Апостол Юда две хилядолетия по-късно, че някои човеци “ходят по Каиновия път” и “погиват в Кореевото упорство”…
Нека ти кажа цялата Истина, братко мой, а Святият Дух могъщо да я потвърди в сърцето ти, че нозете на всички противници на Божия пророк ходеха и продължават и до днес да ходят по “Каиновия път”, а сърцата на всички беззаконници, които похулиха книгите на служение “Мория”, отдавна погинаха и ще продължат да “погиват в Кореевото упорство”. Те изобщо не усетиха, че Сатана е помрачил и опожарил най-дълбокото място в сърцата им, а именно – съвестта им. Тази съвест, която, осветена от Святия Дух, се превръща в Закон на Мелхиседек, за да бъде Сам Исус в сърцата ни “Свещеник до века по чина на Мелхиседек”. Тази съвест, която в пророческото благовестие, се явява “Закон на животворящия Дух”, за който Апостол Павел ни написа в посланието си:
“Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта…”
(Римляни 8:2)
Тази съвест, заради която моят Господ ми даде през тази последна година най-дълбоките глътки от Скритата Си Манна, а именно – великите и могъщи откровения за пророците Моисей и Илия, които се явиха от Облака на Славата, като Верни и Истинни свидетели на Христовото Преображение. За да изпълнят в Дух и Сила великият 110 псалом, който гласи:
“Йеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми докле положа враговете Ти за Твое подножие. Господ ще простре от Сиона скиптъра на Силата Ти; владей всред враговете Си. В деня, когато събереш Силата Си, Твоите люде ще представят себе си доброволно, в Свята премяна; Твоите млади ще дойдат при Тебе като росата из утробата на зората. Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти Си свещеник до века според чина Мелхиседеков. Господ, стоящ отдясно Ти, ще порази царя в деня на гнева Си. Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, ще смаже главата на неприятелите по широкия свят. Ще пие от потока край пътя; затова ще дигне глава високо…”
(Псалом 110)
Някой древен книжник може би е мислил, че Отец ще се разкае, понеже дава Свещенство на Сина Си не по Моисеевия Закон, а по Закона на съвестта в чина на Мелхиседек, като по този начин прави невалиден Завета Си с Израил. Но Сам Отец казва, че “не ще се разкае”. Друг днешен теолог може да твърди, че Моисей и Илия олицетворяват Стария Завет, но и той ще трябва да приеме Истината, че двамата Божии пророци са най-могъщите потвърдители на Новия Завет. Защото пророк Илия беше “човекът със стомната”, който въведе Христовите Апостоли на Празника на Пасхата, а пък пророк Моисей беше невидимият свидетел, който с Меча на Духа раздра завесата на Храма, за да въведе Божият Син в храма на човешкото сърце като Свещеник довека в чина на Мелхиседек. И ако Сам Исус потвърди на сърцето ми, че двете пророчески книги, свързани с Моисей и Илия, са върхът на моето ходене с Него, то за какъв друг връх да бих повече мечтал, след като вече изпълних божествения план на Господаря си? Малко ли време пътувах към високия връх на Единородния от Отца? Малко ли години посветих на колене пред нозете Му, за да ми се даде привилегията, с която мнозина други проповедници не се удостоиха? За колко още откровения и тайни да мечтае сърцето ми, когато друга, тъй висока планина в Евангелието няма? И ако угнетителят идва в късните нощи да смущава сърцето ми, че съм най-отхвърляният и презрян пророк на света, останал с най-малобройна човешка подкрепа, то да мълча ли аз, просълзен от скръб, или да смачкам угнетенията му с възможно най-простичката истина, че Святите върхове на Бог са обвити от самота, защото са прибежище само за силните духом?
Какво да правя в долината на човешката заблуда, братя мои? Да се подвизавам сред рухналите градове на Пентаполиса ли? Или да си потърся религиозна кариера, лижейки покорно лъскавите чепици на някое църковно нищожество? Какво да търся сред проклетите сергии на великата блудница? Брашно ли нямам, та Хляб да си омеся, или благоухания ми липсват, за да помажа лицето си? Масло ли да търся, че ми замъждя светилникът, или сапфири и рубини, че ми е празна торбичката? За земно злато и сребро ли да драпам, когато Небесният Месия изпълни сърцето ми с Неговата Вяра и Слово? Какво да търся там, където днес се намира цялото сънливо християнство, което Сатана излъга, че е на правилното място, когато то пропусна да се събуди, та да види примката в нозете си и дълбоките ровове пред компромисите си? Какво да търся сред църкви, които са станали като огледала за света, понеже в тях се оглеждат търговията му, бизнесът му, дипломите му, титлите му, лицемерието му, блудството му, и в пълна степен – умноженото му беззаконие? Какво да търся сред хилядите самозвани християни, които са забравили сериозните думи на Апостол Яков, че “приятелството със света е вражда против Бога”? Та нали ако отместя поглед от прицелната точка и отстъпя от призванието си в Христа Исуса, то в тоз час ще престана да бъда Негов слуга?
Аз искам всички мои приятели веднъж завинаги да скъсат с очакването, че Стефан Главчев ще продължи да пише книги, а те ще продължат да си ги четат, и така докато свят светува. Защото всички вие трябва да се утвърдите в духа на своя ум и да проумеете, че Божиите блага са Вечна потребност, а човешките са привременни и суетни. Понеже неведнъж съм чувал от братя и сестри да ми казват за някоя пророческа книга на “Мория”:
“Тази книга вече я прочетохме! Дай ни сега друга книга!”
О, сериозно ли я прочетохте? Браво на вас! А не трябваше ли, вместо вие да я четете, тя да ви прочете и да издири най-дълбокото в сърцата ви? Кой от вас би отблъснал с досада ежедневния си хляб или каната с вода, казвайки на домашните си:
“О, този хляб вчера вече го ядох! И водата от тази кана вчера вече я пих! Омръзна ми вече, защото са едни и същи! Защо и тази вечер хлябът и водата пак трябва да са същите на трапезата?”
Ами опитай се тогава да живееш без хляб и без вода поне една седмица, понеже както казваш, вече си ял хляба и пил водата? Колко би издържал така, братко мой? Не се ли нарича Хлябът Христос “насъщен”, понеже отговаря на ежедневната ни нужда от Него? Не се ли нарича Святият Дух “жива вода”, понеже ако откажем да я пием ще умрем от жажда? Как тогава на някои им омръзнаха думите на Исус от пророческите послания, понеже вече ги били чели? По плът ли ги прочетохте, та да се заситите и да ви се роди плодът на омръзването, или по дух, та всеки път да откривате и преоткривате Светлината на Бог? Искахте ли от Исус сърце чисто да сътвори вътре във вас и дух постоянен да обновява? Не знаете ли, че Господ и до завист ревнува за думите Си, които е изговорил, и от които очаква да раждат плод? Когато едно ябълково семе се посее в плодородната почва, за да покълне като растение, то една ябълка ли ще роди дървото или няколко дълбоки коша ябълки от сезон на сезон? И това само от едно семенце…
Ами ако става дума за изобилие от семена, които в минали години Спасителят ви даваше през месец? Родиха ли те чудесната жетва, която Бог очакваше от тях? Кой излъга сърцата на някои, уж даващи, че една пророческа книга от Хълма Мория отговаря точно на един десятък или на едно дарение, с които се изчерпва дългът към Благодатния Бог. Едно дърво, поникнало само от едно семенце, как би давало плодовете си на Земеделеца? По системата “пито-платено” или в съвършено изпълване с думите на Христовия Апостол от “Първото послание към Коринтяните”:
“Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен…”
(1 Коринтяни 15:58)
Ами нека докрай да бъда искрен и да ви кажа Истината, която моят Господ изяви на духа ми и ми заповяда да я напиша. Защото думите Му при идването към сърцето ми бяха тези:
“Иди и кажи на всичките Ми братя и сестри, че както за всяка празна дума ще отговарят нечестивите човеци в Съдния Ден, така и за всяка непълна дума Аз ще държа пред Мен отговорни посветените човеци, които изобилно благославях чрез пророческите послания. А като “непълна” ще посоча всяка Моя дума, която не е родила в сърцата им плодовете на постоянното благодарение пред Престола на Отца Ми.
Едно дърво не възрастява, за да даде един плод, а после да изсъхне в безплодие! Не, несмислени и неблагодарни! Едно дърво се ражда, за да дава всякога плодовете на времето си! И ако Моите искат божествено да проверят ревнивите Ми думи, то нека си прочетат първи псалом. Да, да го прочетат и осмислят! И да запечатат с Моя Огън думите, които гласят:
“Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите, и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; но се наслаждава в закона на Господа, и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва; във всичко що върши ще благоуспява…”
(Псалми 1:1-3)
Ако Аз ви дадох потоци води чрез пророка Си, Скритата Манна от Стомната Си и Плодовете на Светлината и Мъдростта Божия, то да лъжат ли някои от вас сърцата си, че с един десятък или дарение изпълняват дълга си пред Дървото на Живота?
Не тръгна ли Авраам по Пътя към Божия Свят Олтар, когато даде десятък на свещеника Мелхиседек? И с десятък ли само остана Божият Приятел в сърцето си или стигна до Хълма Мория, където превърна сина си Исаак в жертвен принос?
Как ще искате да бъда Свещеник довека по чина на Мелхиседек в сърцата ви, ако нямате Моята Вяра и Любов, за да извървите пътя от десятъка до приноса?
Как някои ще гледат на връзката си с Моя пророк, като на купувачи пред сергия, които следват лукавото правило “пито-платено”, а няма да се замислят, че един Завет е валиден само тогава, когато и наследниците пребъдват в него?
Ето, Аз сега ще ви дам чрез пророка Си да се окъпете в бляскавата Светлина на тази последна пророческа книга, за да Ми бъдете младите, които се събират около Мен в Свята премяна, като росата из утробата на Зората! Онзи, който Ме послуша и последва, ще остане завинаги дърво, посадено при потоци води, и листът му няма да повехне, нито плодът му ще изгние! Онзи, който не Ме послуша, то за такъв ще е по-добре изобщо да не беше се раждал, защото ще се намери в съдбата на смоковницата, която изсъхна от корен!
Аз, Свещеникът довека по чина на Мелхиседек, все още говоря и не млъквам! Блажени Званите, Избраните и Верните, които Ме следват и се покоряват на Гласа Ми! Те всякога ще пребъдват в Светлината на Сърцето Ми! Да, ще пребъдват!”