ИЗЦЕЛЕН ВЪВ ВИТЕСДА

Ето какво Исус разкри пред очите ми. Сърцето ми отново виждаше къпалнята Витесда и аз и моят Господ вървяхме сред преддверията. Тогава Той ме попита:
“Знаеш ли кое е най-превъзходното помазание от Святия Дух?”
Бях неподготвен за въпроса на Исус и затова Му казах:
“Господи мой, има толкова много помазания, че ми е трудно да Ти отговоря…”
А Исус отговори:
“Най-превъзходното помазание е това, при което не водата движи човека, но човекът движи водата.
Възможно ли е това според теб?”
Замислих се в думите на Исус. В тях имаше уловка, с която Господ ме изпитваше и аз дълбоко в себе си знаех това. Затова Му казах:
“Господи, това е невъзможно! Не е възможно човек да движи водата. Защото ако водата олицетворява Святият Дух, то не вярвам, че човек ще движи Святия Дух, защото е тъкмо обратното:
Святият Дух движи човека!
Сам Апостол Петър казваше в посланието си:
“И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля: защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Святия Дух…”
(2 Петрово 1:20-21)
Тогава Исус отново ме попита:
“А как тогава стана възможно раздвижването на водата във видението, което ти дадох, в което ти видя своя си живот през Божия поглед?”
Отново казах:
“Господи Исусе! Това бе не просто моят живот, но Божият Живот, в който по Божията Милост и Твоето Ходатайство съм участвал и аз. А водата в къпалнята се раздвижи силно, просто защото такава беше Волята на Отец!”
Тук Исус се усмихна и каза:
“Ето го разковничето! Ето скъпоценният ключ за най-силното помазание. Защото всеки, който върши Волята на Отец Ми, се явява като врата, през която Аз и Отец Ми говорим на Святия Дух и Утешителят непременно свидетелства на това.
Сега разбираш ли, че:
Всеки човек, който върши Волята на Отец Ми, Който е на небесата, успява да раздвижи водата, защото Святият Дух изхожда от Отца и Сина и дойде на земята да извърши Божията Воля!
Спомни си тогава от Евангелието какво се случваше, когато Човешкият Син вършеше Волята на Отца! Имаше ли раздвижване в Моето служение?”
Не бяха нужни повече въпроси от Исус, защото стиховете от “Матея” говореха повече от убедително:
“А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господното Име! Осанна във висините! И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя? А народът казваше: Той е Пророкът Исус, Който е от Назарет Галилейски…”
(Матея 21:9-11)
Едва прочел стиховете аз просто извиках:
“Господи, тук е записано, че целият Ерусалим се раздвижи и дори народът Те разпозна като Пророкът на Отца…”
А Исус се усмихна и каза:
“Такава е Истината на Словото Ми. Защото винаги и навсякъде, където се появят пророци на Отца Ми, църквите се раздвижват. Едни от тях – за да се укрепят и покаят в раздвижените води на Духа, а други – за да се препънат и задавят в мътилката, която се надига от дъното. И ако някоя църква иска покаянието и духовното изцеление, нека внимава във видението, защото сега то навлиза в своята пълнота. Виж знамението, което ще направя с болния човек, защото всеки трябва да приеме поука и поправление, ако иска животът му да се насити с Божията Слава…”
Тогава видях как Господ се приближи при болния, който лежеше на постелката и го попита:
“Искаш ли да оздравееш?”
А болният Му отговори:
“Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата…”
След думите на страдалеца Исус ме попита:
“Как мислиш? Защо Евангелието илюстрира, че Аз благоволих в този човек? Какво в него Ме впечатли, за да му заповядам без каквото и да било колебание:
“Стани, вдигни постелката си и ходи…”
(Йоан 5:8)
Въпросът на Исус беше твърде дълбок, за да Му отговоря лесно. Затова казах:
“Господи, мисля, че Ти му помогна, защото той нямаше човек, който да го спусне…”
Исус не беше удовлетворен от отговора ми и затова отново ме попита:
“А защо той нямаше човек, който да го спусне в къпалнята…”
Хрумналата ми в главата мисъл ме изненада с простотата си. Чух се да казвам:
“Господи, страдалецът нямаше човек, който да го пусне, защото той не е искал да уповава на човеци. Той е чакал само и единствено Теб!”
Бях повече от сигурен, че Святият Дух беше взел контрол върху устата ми за това заключение. А Исус се усмихна и ми каза:
“Нека всички, които желаят духовно изцеление в къпалнята Витесда, да престанат да уповават на човеци. Защото хилядите болни днес са болни от човешки доктрини, човешки пътища, човешка похот, човешко сребролюбие, човешка измама и заблуда, човешки титли и дипломи.
Покорете се на Гласа на Отца Ми и не презирайте пророците на Небето, защото ако и да са човеци в плът, по плът не ходят, но вършат Волята на Онзи, Който ги е пратил. Ако някой уповава на човеци, той ще пропусне мига да влезе в раздвижената вода и нечистотата му ще си остане в него. Който има ухо непременно ще чуе и който има отворени очи непременно ще види всичко, което ръката Господна ще извърши чрез пророците.
Днес е денят, когато трябва да влезете в раздвижените води на Духа Ми и да отхвърлите мътилката на всеки религиозен крясък, който иска покой и сън на дъното, когато не е време за покой и сън.
Блажени будните, защото те ще видят Лицето Ми!
Блажени онези, които познават възклицанието на тръбите и скачат в Духа Ми при раздвижването на водите!
Проклети всички онези, които покварят сърцата си, поради мътилката!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”
След тези думи видението с къпалнята Витесда се прекрати, а аз седнах да запиша всички скъпоценни думи на моя Господ за благословението на твоето сърце.
Братко мой и сестро моя!
Моля те в Името Исус Христово да разпространяваш тази книжка всред братята и сестрите, за да могат раздвижените води на Витесда да изцелят всички наранени сърца и да просветлят всички помрачени очи, докато още е днес и има Божия Милост и дълготърпение към грешните! Нека Бог ти даде сила, за да не се страхуваш от мътилката и религиозното гонение!
Амин и Амин!