“Блажена и Свята всяка душа, която е преминала и ще премине през гостилницата за грешни души, за да бъде опростена от Кръвта, с която е напоен краят на тази история! Защото такава душа ще бъде участник и очевидец в Дух и Истина на Славното тържество на Божия Син пред Престола на Бога и Отца!”

(АЛЕГОРИЯ ЗА СЪДБАТА НА ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ)

Мили и любознателни читатели! В най-древни времена на земята, далеч от погледа на човешките очи и от слуха на човешките уши, се разиграла една интересна и поучителна история, за която искам да ви разкажа тук. Когато отпосле историята станала явна, тя била много пъти слушана, разказвана и преразказвана от хората, но както често се случва със старите истории – те имат съдбата да избледняват и напълно да биват забравяни от следващите поколения. Защото всяко ново поколение иска да остави на света своите приключения и прочит на събитията, които го вълнуват. Но така или иначе историята вече е достигнала до мен и моя дух и аз имам искреното желание да ви я разкажа такава, каквато е.
И така, нека да започна с това, че светът е място, където има много и всякакви господари, били те с по-голяма или по-малка власт над човеците. Но все пак в интерес на Истината, винаги в Битието са се откроявали най-много само двама господари. Първият е Господарят на Светлината и Вечен Цар на Небесното Царство, а вторият е господарят на тъмнината и вечен цар на подземното царство. Именно тези двама господари са главните герои на историята, която ви предстои да прочетете. Затова нека започна да я разказвам…
При едно от духовните съвещания, които Господарят на Светлината организирал от време на време, сред многото Му поданици и слуги се явил и господарят на тъмнината. Иска или не, той не можел да не се съобрази с Волята на Светлия Господар, защото сам в произхода си преди далечни и незапомнени времена той също бил роден от Господаря в Светлина, но поради лични амбиции и бунт бил изгонен и низвергнат от границите на Светлината, за да си създаде царство от тъмнина и мрак, където попаднал с всичките си съзаклятници и последователи. И тъкмо на този духовен съвет се случила настоящата поучителна история. Когато Господарят на Светлината видял, че в Присъствието Му попаднал господарят на тъмното царство, Той му задал въпрос:
“Харесва ли ти изгнанието, с което те наказах преди няколко хилядолетия? Прие ли съдбата си на грешен и отречен господар, който земните човеци винаги свързват със зло и неправда!”
“О, да не се разгневите, Светли Господарю, но ако ми разрешите ще Ви отговоря на въпросите според както ме води прокълнатото ми сърце!” – отговорил тъмният господар.
“Ами Аз ти разрешавам да говориш, защото затова съм те извикал на изслушване пред Себе Си!” – казал Светлият Господар и дал знак с ръката Си разговорът да продължи.
“Нека тогава да Ви кажа, Светли Господарю, че откакто Вие ме изхвърлихте от Царството на Светлината, аз съм в положение на тотална неравнопоставеност до степен на пълна несправедливост. Защото всеки един, който е бил сътворен от ръката Ви, има своята мисия и цел на съществуване. А моята цел напълно се обезсмисля, защото съм подложен на отрицание. Ако съществува поне привидно равновесие между Доброто и Злото, то аз трябва да получа шанс и да докажа падналата си природа, която Вие толкова пламенно ненавиждате и против която сте поставили границите на Царството Си.
Вие, Господарю, ме считате за нечестив, но аз се приемам за праведен по своему. И ако наистина все още уважавате свободната воля на Своите създания, които наричате личности, то не бихте ли ги оставили те лично да решат с кого да бъдат – било с Вас или с мен?”
“Облог ли искаш да сториш с Мен? В спор ли искаш да влезеш със Създателя си?” – попитал Господарят на Светлината. А тъмният господар Му отговорил като казал:
“О, не бих могъл да споря с Вас, Господарю, защото сте Всевишен и могъщ да налагате Волята Си! Аз просто искам да получа шанс да докажа моята гледна точка за праведност и ние с Вас да оставим свободната воля да реши кого да последва и кого да отрече…”
Дръзки били думите на тъмния господар и мнозина очаквали, че те ще предизвикат Гнева на Светлия Господар. Но нищо подобно не се случило. Тъкмо обратното. Господарят на Светлината се усмихнал някак загадъчно и погладил Святата Си бяла брада, като отговорил на предизвикателството с думите:
“Ето какво реших относно твоите доводи, господарю на тъмнината и мрака. Прицел на нашия облог и обект на нашия спор нека да станат две гостилници, които ще бъдат построени в най-многолюдния град по земните ширини. Едната гостилница ще построиш ти в центъра на града и ще я наречеш “Гостилница за праведните души”, а другата гостилница Аз ще построя в покрайнините на града и ще я нарека “Гостилница за грешните души”. Така ти, който имаш себе си за праведен по своему, ще имаш възможността да привлечеш човеците, които считат себе си за праведни по своему. А колкото до Мен, Аз ще се заема със събирането на човеците, които считат себе си за грешни по плът…
Приемаш ли решението Ми, тъмни господарю? Устройва ли те прицела на облога ни и обекта на спора ни?”
“Оооо, разбира се, че го приемам, Господарю на Светлината! Това решение напълно отговаря на очакванията ми! То е един изключително важен жест от Ваша страна към свободната воля на всичките Ви създания на земята!”
“Излез тогава от Присъствието Ми и започни веднага да работиш по създаването на своята гостилница. И да не си помислил да пълзиш насам-натам за някакво измъкване, но стриктно да изпълняваш сключения току що облог и спор между нас!” – заповядал Господарят на Светлината, тъй щото тъмният господар с мълниеносна бързина напуснал Престола Му и границите на Царството Му. А тогава без никакво бавене събрал собствените си подчинени началници, като им заповядал да преминат към изпълнение на задачата, свързана с построяване на гостилницата за праведни души. И за да бъде заповедта му абсолютно изрична и стриктна за изпълнение, той изговорил пред всички тях думите си, които гласели следното:
“Идете в най-многолюдния град на земята и внушете на влиятелните и заможните хора, които живеят в централната му част, че искам веднага да се откупи достатъчно голяма територия за моята гостилница. А след това нека да съберат най-изкусните архитекти, за да ми я проектират и най-способните зидари, за да ми я построят. Нека бъде гостилница за чудо и приказ, която като магнит да привлича съсловия от аристократи, съдии, банкери, търговци, земевладелци, артисти и интелектуалци. Слух да се разнесе за нея по цялата земя – от уста на уста до ухо на ухо.
Искам да ми я направите висока, дръзка, предизвикателна. С много етажи и просторни балкони. С кристални полилеи и бронзови свещници в залите. А след това да я напълните с маси и столове, като за царедворци и знаменити особи. Самите маси нека бъдат застлани от ослепително бели копринени покривки с изящно везмо, а върху тях да бъдат поставени най-скъпоценни съдове от фин порцелан и прибори от злато и сребро.
Готвачи да не ми търсите, защото аз сам ще си ги издиря и обуча в изкуството на моята кулинария, но непременно да ми приготвите цяла армия от сервитьори. А към тях да поставите и стражи на всеки етаж от гостилницата, за да има необходимото разделение от съвсем обикновените праведни души до свръх-праведните и високо превъзнесени души, които ще имат привилегията да се хранят на една маса с вас, моите началници, а понякога и с мен самият, който съм въплъщение на върховната праведност. Те задължително ще бъдат на най-високите етажи в гостилницата, както подобава на безспорния им звезден статут и благородническо потекло. Така непременно гостилницата ми ще се превърне в най-желателната потребност за човеците, в смисъл на живота и стремеж към йерархия, в кариерно развитие и обучаване в успешно поклонение пред мен.
А сега на работа, на работа, на работа! Притискат ме срокове и гоня най-величайшия си успех в облога си с Небесния Цар, та дано не се свети Името Му и да не бъде Волята Му както на Небето, така и на земята…”
Ето така стояли нещата, свързани с господаря на тъмнината, който приел твърде лично и дълбоко облога си с Господаря на Светлината. Но за да бъде пълна и изчерпателна тази история е нужно да проследим какво се случило в Царството на Светлината, след напускането на тъмния господар. Защото там също се разиграли събития, за които трябва да знаем.
Истината е такава, че Господарят на Светлината се обърнал към Своя Възлюбен и Единороден Син, като Му казал думите, старателно съхранени и запомнени за тази история. А думите на светлия Господар били следните:
“Сине Мой! Нямам друг в Царството Си, на когото да възложа да построи гостилница за грешни души на земята! Ти Си Единственият, Който съвършено ще се справи с тази задача. А тя няма да бъде никак лека, защото ще е свързана с Твоето напускане на Царството, за да слезеш в онзи голям и многолюден град, където непременно ще бъдеш предаден на презрение, гонение и поругание от всички, които работят за каузата на тъмния господар. Той непременно ще поиска да спечели облога си с Мен и да направи Твоята гостилница омразна и отвратителна за земните човеци, понеже тя ще бъде магнит за грешници и пропаднали хора с опропастени съдби. Но Аз непременно ще бъда с Тебе, за да Те подкрепям и бъда чудотворен в делата Ти. Защото във всяка душа, която ще поканиш в Твоята гостилница, блести един скъпоценен камък, скрит в пластове от грехове, който Аз искам да измия, очистя и съхраня за цялата Вечност…”
Послушал Святите думи на Баща Си, Синът се поклонил в нозете Му и целунал благословената Му ръка, с която приел благословията за Делото, което щял да извърши. А след това наистина слязъл в онзи многолюден град, като приел човешки образ и телесна природа. И тогава със Своите последователи Той построил Своята гостилница за грешни души в края на многолюдния земен град. Тя твърде много се различавала от гостилницата за праведни души, построена от господаря на тъмнината. Нямала високи етажи, които да я извисяват нагоре към небесата, но тъкмо обратното – нейните етажи слизали надолу и били пет на брой. В тази гостилница Синът на Светлия Господар казал на всичките Си съмишленици следните знаменателни думи:
“Аз ще положа Живота Си за тази гостилница и грешните души, които ще влизат в нея, за да намерят утеха и опрощение на греховете си. И вие, които сте сподвижници на Моето Дело, също ще положите живота си, за да привличате грешните и да ги доведете до покаяние и обръщане към Моя Баща и Господар на Светлината.
Първият етаж на гостилницата нека да бъде за Живата Вода, с която ще бъдат очиствани и напоявани грешните. Вторият приземен етаж нека да бъде за Хляба, с който всички ще се хранят, за да придобият Сила и Живот за душите си. Третият още по-долен етаж ще е място, където нахранените с Хляба ще получат чаши с благословено и омайващо Вино, което винаги да държи умовете им далече по-горе от духа на света, ако и етажът в гостилницата да е толкова нисък и снишен в земята. Четвъртият етаж, който е под третия, нека да бъде за утвърдените в Светлината на Моя Баща, които ще получат Масло за костите си, с които ще удържат Спасението на още повече грешни души на земята. И накрая – на най-долния пети етаж на Моята гостилница нека завинаги да пребъдват онези Мои съработници в Делото Ми, които ще бъдат жертвени юнци, поръсени със Сол, за да пребъдват всякога в Огъня, който топли и съхранява цялата Ми гостилница…”
Междувременно, докато Синът строял Своята гостилница за грешни души, господарят на тъмнината не стоял със скръстени ръце. Под неговото тъмно внушение и изрично наблюдение гостилницата за праведни души извисила гигантските си размери и заприличала на кула, която започнала да възхищава целия свят. Напливът към нея бил твърде многолюден и непрестанен. Върволици от богаташи и аристократи се стичали от изток и запад, и от север и юг. Всички те искали да получат привилегията да бъдат не само праведни, но и високопоставени, защото така непременно щели да спечелят уважението от народите и обществата си, и най-вече огромното благоволение от тъмния господар. Но понеже вече настъпвал голям хаос от блъсканицата и домогването до гостилницата, господарят на подземното царство креснал с всичката си ярост и досада, като събрал на извънредно съвещание тъмните си началници, за да бъдат изяснени всички правила на гостилницата за праведни души. И при все, че съвещанието трябвало да се състои в абсолютна дискретност и конфиденциалност, по невидими канали и достоверни източници изтекли думите на тъмния господар, без които тази история би останала недовършена и непълна. Те били своеобразен монолог и изобщо не се превърнали в диалог, защото никой не искал да предизвика гнева на господаря си, та да изпадне в немилост и да му бъде отнета властта над праведните души. А тези думи, предадени дословно, гласяли следното:
“Синът на Светлия Господар вече успя да построи Своята презрителна гостилница за грешни души и аз просто недоумявам как може да привлича хора, при положение, че ние въздигнахме не просто гостилница, но висока кула за праведните души. И вижте какъв хаос, каква бъркотия от интереси бъка пред входовете на нашето завидно архитектурно творение!
Затова сега заповядвам на вас, мои началници, да въведете нужния ред и организация в гостилницата за праведни души, за да знае всеки в нея мястото си и своята позиция в йерархията на праведността ми. Понеже аз съм ревнив господар, който изисква нужните поклони от моите човеци, за да ги поставям на нужната височина, която са заслужили. А в това отношение нашата висока гостилница ще има три вертикални части и всички ще бъдат научени да се съобразяват с тях. Никой няма да може да прескача от една част в друга, без да е сторил съответния поклон пред вас, а така и пред мен.
И като знаете всички, че още от мига на моето поругание в Небето и низвергване от Господаря на Светлината, аз бях праведен именно със своята напълно заслужена гордост, то трябва да е ясно на всички ви, че в първите ниски етажи на нашата гостилница ще бъдат привлечени онези горди души, които се уповават на своето “аз”. Защото именно “аз-ът” в тях е най-успешната хранилка на гордостта.
И като помните всички, че Небесният Гняв изхвърли всички вас, за да бъдете притежание на мене, който фактически съм станал вашият бог и завоевател за вечни векове, то по тази причина средно високите етажи на нашата гостилница ще бъде за човеците-завоеватели, които покоряват човешките души в служба на себе си, като въздигат собственото си “мене”.
И като не забравяте никога, че властта и богатствата на земята са ми предадени да бъдат мои, за да ги давам комуто ща, то по тази причина най-високите етажи на нашата гостилница ще бъдат за най-отдадените в каузата на моята праведност. Защото те ще бъдат не просто горди с мен, но високо превъзнесени и високопоставени, защото са получили голям дял от моето, за да го направят свое.
Разбрахте ли думите ми, духове на моята гостилница? Ще работите ли непрестанно, за да спечеля облога, който имам с Господаря на Светлината? Ще направите ли моята гостилница по-желателна и превъзходна за душите на човеците от онази презряна и унизителна гостилница за грешни души? Ще дадете ли на избраната ми раса да се храни с хляб на гордост и да пие вино на превъзнасяне? Ще дарите ли моите светски човеци с усещане за непогрешимост, за да притъпите напълно ненужната им суетна съвест, натъпкана с цял куп излишни клаузи и противни правила от моя духовен палач и поругател?”
Едва след последните въпроси на тъмния си господар, всичките му началници паднали на колене пред него и в съзаклятие целунали края на мантията му, защото били убедени, че падналата човешка природа ще поиска да се усеща така праведна, както се усещал техният бог пред самите тях.
А облогът между Светлия и тъмния господар вече придобивал съвсем различно измерение, защото се изострил до абсолютната крайност. Той до такава степен разярил и озверил тъмния господар и неговите началници, че съвсем скоро след построяването на гостилницата за грешни думи те всички вкупом започнали твърде жестоко гонение срещу Сина на Небесния Господар, докато накрая Го осъдили и убили с позорна мъченическа смърт на дървен кръст. Но така гостилницата за грешни души станала още по-посещавана, а пък кръстът се превърнал в неин разпознаваем символ по цялата земя. И тук историята за тези две гостилници претърпяла чудно преображение, защото изгубила значението си на древна история и съвсем скоро се превърнала в Небесно предсказание. Но преди да стигна до него, нека да ви разкажа какво се случило в гостилницата за грешни души, след като Синът на Светлия Господар бил убит от началниците на тъмния.
Правдата от онова древно време гласи, че събраните в гостилницата за грешни души били пренаскърбени, че техният обичан и почитан водач претърпял такава жестока и позорна смърт. И докато очите им още не били изсъхнали от пролятите сълзи, Синът на Светлия Господар им се явил като един, който оживял от мъртвите. Той влязъл в гостилницата с ослепително бяла дреха, като казал на събраните Си последователи:
“Ето, Аз съм жив и живея до вечни векове! И всички вие, които сте влезли в Моята гостилница, за да работите за Моето Дело, вече се превръщате в скъпоценни камъни на Моя Небесен Баща! Защото на Кръста, където изгубих Живота Си за грешните души, Той напълно спечели облога Си срещу тъмния господар! Защото за вас беше платена цена, каквато господарят на тъмнината не може да плати! И тази цена е пролятата Ми на Кръста Благодатна Кръв!
На всяка душа, която влезе в гостилницата Ми и намери опрощение на греховете си, да кажете, че пътят към високото горе преминава през дълбокото долу! А до долу се стига, като общувате с Водата, Хляба, Виното, Маслото и Солта на Моя Баща! И онези, които най-дълбоко смирят себе си в най-долния етаж на Моята гостилница, ще получат най-чистия и Свят Небесен блясък като скъпоценни камъни на Небето!”
С тези изговорени думи на Сина, оживял от мъртвите, тази история преминала през вековете, но те се превърнали в най-сигурните жалони на Спасението на грешните души. А, както вече ви казах, тази древна история се превърнала в Небесно предсказание, което също било записано в нея, за да я допълни. Защото имало тържествен миг, когато всяко коляно от всички творения вкупом се преклонили пред Небесния Господар, за да отдадат Слава на Сина Му, чрез Който бил спечелен най-съдбоносният облог между Светлината и тъмнината. И там, между коленичилите, били всичките тъмни началници, които отговаряли за гостилницата за праведни души. И ето, че Небесният Господар вкупом ги запитал:
“Спечели ли вашият тъмен господар облога си с Мен или все още се кълне в своята си праведност, запокитен в най-дълбокия мрак на бездната? Какви станаха всичките праведни души, които посещаваха гостилницата ви и се наслаждаваха по високите етажи на гордостта и превъзнасянето?”
“О, Светли Господарю!” – отговорили вкупом тъмните началници:
“Нашият господар изгуби облога си с Теб, защото заложи на външното в плътската природа на човеците, като ги мамеше да си вярват, че са праведни и непогрешими! Така те до един се превърнаха в изпечени тухли на нашата висока до небесата гостилница, за да натрупат неизчислимите си грехове против Теб, против Престола Ти и против Твоя Син, чрез Когото Ти създаде видимото и невидимото! А Твоят Син победи в облога, защото заложи на вътрешното в духа и съвестта на човеците, за да ги освети и направи да бъдат скъпоценни камъни чрез Вяра! И ето така гостилницата за грешните души напълно спечели съдбоносната си битка с гостилницата за праведните души!”
Това били последните думи на тъмните началници, преди да бъдат вързани и отведени за справедливото им наказание. И те били чути от всички спасени поколения, които въздали Слава, почит и благодарение на Господаря на Светлината и Неговия Възлюбен Син. А в самия край на тази история, превърната в Небесно предсказание, били записани думи не с мастило, но с изкупителна Кръв. И тези думи гласели:
“Блажена и Свята всяка душа, която е преминала и ще премине през гостилницата за грешни души, за да бъде опростена от Кръвта, с която е напоен краят на тази история! Защото такава душа ще бъде участник и очевидец в Дух и Истина на Славното тържество на Божия Син пред Престола на Бога и Отца!
Тържеството на Светлината над тъмнината!
Тържеството на Правдата над беззаконието!
Тържеството на Смирението над гордостта!
Амин и Амин!”