Слугата за това се ражда на този твърде грешен свят - на своя Господ да угажда, а не на хорския диктат. Да бъде камък, който драска със ръбове оттук, оттам. А в него да усеща ласка искрата, лумнала до плам. В двубой с Адамовата глина божествен зов да не пести, я тя, когато го проклина, …
