Духът ми никого не ръчка
в Небето да държи имот.
Щом иска, нека да е пръчка,
която не принася Плод.

Че този Плод е тъжно бреме
за гордата и грешна плът,
която бърза, за да вземе,
и в грях се мами всеки път.

Творец когато се раздава
Небето сипе Благодат,
и той на Господ се надява
по пръчките да цъфне цвят.

Плодът на обич да ухае
и от сърце да се даде,
защото Смисълът това е
и пръст не ще го окраде.

Уви, природата себична
остава ялова до гроб.
И идва участта трагична
за пръчки, вързани на сноп.

До пепел огън ги изгаря.
До дим измама ги държи.
И никоя пред Господаря
със Плод Небесен не тежи.

Какво пък? Краят ще настъпи.
Ще вземе всеки своя дял.
Благата ми не бяха скъпи,
но Дар във Вечното узрял.

Дай Боже всекиму в Лозата
Плода си славен да роди,
и Сам Отец на небесата
сърцето му да награди…

Стефан Главчев
(Тленен остатък)