ВИДЕНИЕТО НА ЕЛЕОНСКИЯ ХЪЛМ

Мили приятели в Господа! Видението, което ми предстои да ви разкрия, е едно от най-съкровените, най-чистите и вероятно най-святото, което Исус е давал на сърцето ми. И ако има нещо, в което съм напълно сигурен, то това е, че тази пророческа книга е извикана в съществуване съвсем целенасочено, понеже живеем не просто в усилно, но в нечестиво и унищожително съвремие. Светът е предаден на разпад и зловоние поради умноженото беззаконие и пред Божиите чеда вече стои въпросът не да живеят, но да оцелеят до Мига на въздигането им от Спасителя в чудните селения на Хълма Сион.
Многократно през последните години аз получавах молби от приятели във Вярата, които ме молеха да се застъпвам в молитва за тях пред Исус. Всеки имаше някаква непреодолима пречка, мъчителен трън или тежък за носене кръст. И те искрено вярваха, че ако ей сега брат Стефан се помоли на Исус за тях, то проблемите им веднага ще изчезнат с вълшебна пръчка. Истината е, че молитвата пред Бога никога не е била вълшебна пръчка, но си остава тайнство и миг на лично общение между молителя и Небесния му Баща. Нуждата от правилно и библейско разбиране за силата на молитвата беше причината да напиша две чудесни книги в далечните години от Кръга на Виното и това бяха посланията за “Вътрешната стаичка на Вярата” и “Отче наш”, които Господ в изобилната Си Благодат дари на сърцето ми. Аз вярвах, че съдържанията на тези книги ще направят от християните великани на Вярата, които обучавайки се в Правдата непременно биха възрастили до пълнолетното мъжество на Христос. Защото няма нищо по-блажено и прекрасно за духовния човек от това да бъде победител на Вяра и да доказва ежедневно горещата си линия с Престола на Благодатта.
Но нека сега да продължа с непосредствените думи, които Господ проговори на сърцето ми, преди да ме дари със Святото Си видение на Елеонския Хълм. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Волята на Отец Ми, Който е на небесата, извика в съществуване тази пророческа книга, която си длъжен да напишеш, колкото и уморен да си вече от духовния товар, който носиш с десетилетия. Защото молитвата от начин за духовно общуване с Отца Ми вече се превръща в непреодолима преграда за мнозина християни. Думи, които трябваше да стигат до Престола на Всемогъщия, в много случаи просто клатят въздуха, понеже са празни и невдъхновени от Святия Дух. А ти трябва да видиш всичко това преди да те заведа на Елеонския Хълм в Живото Евангелие…”
“О, Господи мой!” – отговорих с вълнение аз:
“Да разбирам ли от думите Ти, че Небето остава заключено за сърцата на мнозина? Та нали Ти толкова много изля от Сърцето Си и Духа Си, за да ни направиш да бъдем пробивни в молитвата и ревностни в Божията Правда? Какво се случва днес, че да се стигне до това мъчително и лошо състояние при мнозина християни?”
“Трябва да видиш това сам, Стефане, за да се убедиш в правотата на думите Ми. И затова сега Ме последвай до подстъпите на Небесното Царство, където се спират и рикошират милиарди молитви…”
След тези Свои думи Спасителят просто докосна с ръка главата ми, а аз се намерих с Него някъде под Небесния Ерусалим, където свършваше границата на Светлината и започваше мракът на външната тъмнина. Там очите ми започнаха да съзират неизброимо число от сиви сфери, подобни на онези балони, които се пускат за изследване на стратосферата. Това твърде много ме учуди и затова попитах моя Господ:
“Какви са тези сиви сфери, Исусе? И защо са толкова много?”
А Господ ми отговори:
“Това са молитви, Стефане! Облаци от празни думи, които не могат да напуснат мястото си, защото са духовна принадлежност на ония, които ги изговарят! Те непременно се складират, защото ще дойде ден да бъдат проверени от Вечния Съдия! И не предупредих ли Аз всички ви, че за всяка празна дума ще отговарят човеците в Съдния ден?”
“А как се разбира, че са празни думи, Спасителю, за да бъдат спрени на подстъпите към Светлината на Небесния Ерусалим, а да не достигнат до Престола на Отца?”
“Виж сам как изглежда молитва, вдъхновена от Святия Дух, която съвсем скоро ще влезе през една от Портите на Града…”
Господният показалец вече ми посочваше молитва на праведник, която беше като бял светещ балон, който искреше по краищата си и накара ангела пред една от Портите да я отвори и да го пропусне да влезе. А докато аз възхитен гледах и не отмествах погледа си от молитвата на праведника, Господ твърдо ми каза:
“Обърни отново взора си към сивите сфери, защото затова те доведох тук и знай от Мен какви са причините тези молитви да бъдат закотвени тук и да не преминат оттатък до Престола на Отца.
Първата причина е тази, че молитвите са били изговорени с отворена врата към света, а не към Бога и Отца!
Втората причина е тази, че думите са били пропити с корист и очакване на лична полза, а не с полза за мнозина!
Третата причина е тази, че думите са търсили въздаяние за неприятеля, а не неговата благословия!
Четвъртата причина е тази, че думите са искали да изпитат Бога, когато е трябвало просто да Го величаят и да отразяват покорство и смирение на молителя!
Петата причина е тази, че думите са търсили съчица в окото на брата на молителя, който не е видял гредата в собственото си око!
Шестата причина е тази, че думите са били отправена благодарност за блага, дадени от зъл дух, в когото молителят е припознал Бога.
И седмата, последна и най-главна причина, е тази, че думите на молитвата не са били вдъхновени и изпълнени от Святия Дух!
Как мислиш тогава, слуго Мой? Не се ли е задръстило това пространство на външната тъмнина с твърде много празни думи? Не пълнят ли плътските християни всеки балона на молитвата си, та да станат неизброими престъпленията и беззаконията им? И да речеш, че това са само едни празни думи, то значи да не знаеш, че молитвите във външната тъмнина са енергийният резервоар на дявола и бесовете му. Защото именно тук те се зареждат с власт да извършват тъмни съдби и неизчислими злотворства в живота на човеците. Било с чародейства и прокобявания, било с проклятия и урочасвания, било с одумвания и богохулства, било с клюки и злословия…”
Думите на Спасителя бяха твърде тежки за сърцето ми и затова съвсем тихо Го попитах:
“Тази ли е причината, Исусе, за изричната Воля на Отец, свързана с написването на настоящата пророческа книга?”
В отговор Господ погали главата ми, като каза:
“Причината е в твърде голямата Любов, с която Отец ви люби! Защото Той не иска да погине нито едно от чедата Му, но да бъде съхранено и опазено в най-злите и жестоки дни и месеци от създанието на света. А ти непременно ще напишеш това послание, защото Изворът на Вечния Живот отдавна Си е направил поточе в духа ти, за да тече, когато Си поиска…”
Усетил утехата от устните и ръката на Господ, аз отново реших да Го попитам, казвайки:
“А сега какво следва, Спасителю мой? Защото никак не искам да гледам как някой чародеен демон смуче думи от сива сфера…”
“О, ще ти спестя това, пророко Господен! Защото достатъчно много си гледал и записал в книги за силите на световното нечестие и беззаконие. Но непременно ще те заведа при Моя Молитвен Елеонски Хълм в Живото Евангелие. Защото там ще извърша знамение за Моята Църква, в което ще участваш и ти…”
С благоговение, което не мога да опиша, аз коленичих в подножието на моя Господ, като Му казвах:
“Исусе! Слугата Ти не е достоен за такава Свята привилегия и чудно благоволение! Позволи ми да си спомня думите на Пророк Моисей, който помоли Бог Отец да помни, че сме пръст. И на такава ли пръст да покажеш Твоето знамение?”
В отговор Спасителят проговори, като ми казваше:
“Ако бих решил да те нарека пръст и думите Ми да са праведни и истинни, то ще потвърдя на Цялата Си Църква, че наистина си пръст, но не земна, а от Чернозема на Гион! Защото каквото и семе да посях в тази пръст, тя никога не Ме разочарова, но винаги произрастяваше семето до Небесен Плод. Затова сега Ме последвай до Моя Молитвен Хълм в Живото Евангелие и бъди готов за Небесното знамение, в което ще участваш…”
Миг след тези думи от ръката Господна нахлу чудна Светлина в духа ми, тъй щото аз и Исус в твърде сгъстеното присъствие на Святия Дух се намерихме на Елеонския Хълм. А там Спасителят отново започна да ми говори, като казваше:
“Помниш ли кои са най-святите, чисти и благодатни думи, с които Аз ви учех как да се молите на Моя Небесен Отец?”
“Да, Господи мой! Това са думите, с които Ти казваш на всеки от нас:
“А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве]…”
(Матей 6:6)
“Как мислиш, слуго Мой? Ако Човешкият Син учеше човеците именно така да се молят, то не се ли е молил и Той така, както ги е учил?”
“Да, Исусе! Ти Си Святият Небесен първопроходец на това тайнство, което Си ни оставил в думите Си!”
“Ами нека тогава Святият първопроходец, както Ме нарече, да ти покаже Собствената Си вътрешна стаичка, в която се молеше на Своя Небесен Отец. И не просто да ти я покажа, но да те поканя да влезеш в нея, както и Ти ме покани в началото на пътя си за Небето…”
Слушах думите на Исус и не исках да повярвам, че това се случва във връзката между слуга и Господар. Защото никога и в нито едно видение не бях имал или получавал такова Свято благоволение. Това ме накара да кажа на Господ:
“Ах, Господарю мой! На път съм да се препъна като Петър, който Те заричаше, че няма да му измиеш нозете довека. Кой съм аз, че да влизам в Сърцето на моя Господ?”
А Исус ми отговори с познати думи, казвани и в други видения:
“Не Ме питай кой си ти! Защото Отец Ми знае кого и защо е избрал! Но виж сега как ще се яви вътрешната Ми стаичка пред духа ти!”
Само след миг пред мен сякаш блесна Слънцето в силата си. И Образът на Спасителя стана толкова бял и бляскав, щото успявах да забележа само Святите Му очертания, които искряха като малки светкавици. А от самите очертания ръката на Исус хвана моята и ме придърпа навътре към отворилата се вътрешна стаичка. А после дланта на Исус докосна очите ми и аз чух Гласът Му, който ми казваше:
“Имай в духа си Моите зеници, за да удържаш Светлината, която те заобикаля и изпълва в Моята стаичка…”
Затворил инстинктивно очи секунди след първия слънчев блясък, аз не смеех да ги отворя, но усещах как някакво Небесно електричество пробягва по клепачите ми. И когато най-сетне отворих очи, аз видях Спасителят да се усмихва срещу мен и да ми казва:
“Сега, когато вече съм затворил вратата Си към света, Аз ще отворя вратата към Отца, а ти само гледай онова, което ще сторя…”
С неизразим възторг и трепет аз вече гледах, когато видях как Исус извади от мантията Си златен Ключ, с който вече отключваше вратата на Сърцето Си към Небесния Отец. А докато отключваше, Той ми каза:
“Този Ключ е извънреден Небесен символ, Стефане! Той служи само за знамение в това видение, защото между Отца и Сина ключалки няма! Но само с този Ключ поколението на Небесните молители ще се увеличи значително! Затова виж как Синът се моли на Своя Отец и как Отец ще проговори на гостенина в тази вътрешна стаичка, който си ти!”
В следващия миг Господ вече отваряше Сърцето Си към Отца, когато видях как Святия Лик на Всемогъщия буквално изпълни очертанията на вратата. А Спасителят вече Му казваше:
“Отче Святи! По Твоята изрична Воля показах на слугата Ти сферите на празните молитви! И пак по Твоята Воля го поканих да влезе в Сърцето Ми! Ето, Отче Мой! Слугата Ти стои в Сърцето Ми и Те слуша!”
Чул думите на Сина Си, Бог Отец проговори, тъй щото Свят пламък излезе от устните Му и обгърна духа ми. А думите на Всемогъщия към мен гласяха следното:
“Сине човешки, който си пророкът на Сион, слугата на Сина Ми и Моя зеница всред народа Ми! Аз зная, че е твърде тежък товарът, с който те натоварих за Спасението на людете Ми! Ти изпи предостатъчно Скрита Манна, назначена да явява чудесата на Моята тайнствена премъдрост! Но пак на дъното на Стомната останаха капки, които ревниво пазех за това Мое идване към теб!
Ето, Възлюбеният Ми Син ще ти даде още веднъж да отпиеш от Стомната, за да станеш благословеният приносител на Ключа на Небесната Молитва! Защото в този Ключ, Аз, Създателят на видимото и невидимото, на началствата и властите, на престолите и господствата, положих древното Си и Свято Име! И той завинаги ще остане върху шията ти със златна верижка от най-чисто офирско злато!
А ти, с ревността и усърдието на Верен и добър слуга, ще подариш Ключа на всички, които се зоват Исус Христови и са от племето, което ползва сребърната нишка на славянския език! Защото Аз дадох езика на славяните, за да Ме прославят, и да ги прославя!
Следвай и слушай Сина Ми, Стефане! Защото измежду всичките слуги на Небето – никой не е влизал в Сърцето Му, както днес влезе ти! Аз, Всемогъщият и Свят Отец, те запечатвам като Вечен спомен в Сърцето Си, защото те съглеждам във вътрешната стаичка на Сина Си! И от всичките скъпоценни камъни на Мъдростта и Откровението, които събра в Небесния си дом, считай тази Свята книга за най-скъпоценния!
А ти, Исусе, сложи сега върху шията на слугата Ни златния Ключ, който държиш в ръката Си! И като му дадеш да пие от Стомната със Скритата Манна, влез в неговата вътрешна стаичка, за да му разкриеш Силата на Ключа!”
Миг след тези думи Ликът на Отца се скри, а Огънят от устните Му продължаваше да пламти в духа ми. И ето, че твърде развълнуван Господ вдигна златния Ключ с офирската верижка и го постави на шията ми, като казваше:
“Ето, приятелю Мой, когото вече не искам да наричам слуга, защото му явих всичко от Отца! В този миг Аз те правя приносител на Ключа на Небесната Молитва и той завинаги ще остане запечатан в духа ти!”
След тези думи Господ отиде в ъгъла на вътрешната Си стаичка, откъдето вдигна в ръката Си златната Стомна със Скритата Манна, като ми я подаде с думите:
“Пий, Стефане! Защото никой друг слуга не е пил толкова, колкото дадох на теб! И като пиеш – виж какво ще се случи с Ключа на Небесната Молитва!”
С вълнение, което не мога да опиша, аз надигнах златната Стомна, за да отпия от Скритата Манна. И ето, че благодатна Сила с дъх на мед и кориандрово семе се разля из духа ми, като накара Огънят на Отца още повече да гори вътре в мен. А тогава усетих, че става нещо със златния Ключ, който се нажежи, без да ми носи болка, като потъна в самия мен. А там, върху Ключа, се яви древното и Свято Име на Отца. И то, като превзе разума ми, просия съвършено като най-чудното откровение, което някога бях имал от Небето. И аз понечих да говоря, но Исус постави показалеца Си върху устните ми, като казваше:
“Сега, когато знаеш всичко, и Името на Отец Ми е запечатано в сърцето ти заедно с Ключа, Ме последвай в следващото Свято видение, което ще ти дам. Защото то ще се случи в твоята вътрешна стаичка, с твоя сребърен език и твоята разтворена Библия!
И на Моите молитвени войни ще кажа:
Последвайте и вие пророка Ми, за да станете великани на Вярата, както бяха Моисей и Илия!
Аз, Светлината на Сион, все още говоря и не млъквам!”