Всички място под Слънцето имат
да усетят в лъчи радостта –
не светилото в земния климат,
а Христос от небесни места.
Но бленуват ли в тази епоха
приземени от пръст племена,
щом слугите на Царя дойдоха
и дариха им в зов Светлина?
Черен облак покрива сърцата
и във мрачния плен ги държи.
Леден вятър изронва зрънцата,
а светът е тъмница с лъжи.
Коленичат мнозина, и кимат
като роби в бунтовния грях.
Всички място под Слънцето имат,
но Христос не наднича от тях.
И когато залезе на запад,
скрил последните Святи лъчи,
чак тогава нагоре ще зяпат
и ще гледат напразно с очи.
И това е трагичната драма
на душите в безбожния свят –
Бог да свети, а тях да ги няма,
озарени от Дух с Благодат.
Стефан Главчев
(Възходът на падението)
„И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога…“ (Йоан 3:19-21)