(Бисерни Лъчи от Портата на Манасия)
Забравям скърби, болки и злини
от всяка претъркулена година,
и само с най-щастливите си дни
във следващата искам да премина.
Товар си нося, с дух, по Благодат,
и няма да го впримча във окови.
Тъй грешен е измамливият свят,
готов да ме убива и злослови.
Простен бъди от моите слова!
Не искам в теб въжета от длъжници!
Високата и Свята синева
е прицел на мечтатели и птици.
Да бъда – сякаш вчера съм роден.
Със памет – неразтворена тетрадка.
И всеки лист да бъде светъл ден,
а споменът от него – радост кратка.
Каквото и от мен да си отнел –
нищожно е… Дори и жал не струва!
Достигнах невъзможния предел,
където само Вярата пътува…
И още съм с отворени очи!
И още съм с ръце, които дават!
А Злото моят дух ще премълчи,
щом устните ми всякога прощават.
Прибирам се, нечувано богат…
Не искам от съдбата щедра лихва.
Доволно е, че Примерът ми Свят,
над моите години се усмихва.
Най-новата ще ми прибави Той
с надеждата, че вече е последна,
и някъде в Небесния покой
след бисерната Порта ще приседна…
Където няма битки и вини,
но Щастие, дарено на мнозина…
Забравям скърби, болки и злини
от всяка претъркулена година…
Стефан Главчев
(Търсач на бисери)
„И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом…“ (Битие 41:51)
„Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, – като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса…“ (Филипяни 3:12-14)
❤️❤️❤️