„Пришелец съм аз на земята…“
(Псалом 119:19)

Когато пришелец си на земята
и като чужд отхвърля те светът,
остава ти една надежда Свята,
че твоят Дом очаква те отвъд.

Че там ще оздравеят всички рани
и няма зло душата да гнети,
а вместо черни гарвани и врани,
Бял Гълъб из простора ще лети.

Събира се огромната умора,
подобно непосилна планина
навред сред върволиците от хора
да срещаш все царицата-злина.

И царят-грях сред блудните да ходи
с корона от бунтовния Содом,
а вярата, обръгнала в несгоди,
да страда за Небесния си Дом.

Във дъното на Чашата дълбока
отрова да се сипе като дъжд,
и злият да я бърка с остър нокът,
та смут да те събори изведнъж…

Но не светът е твоята родина
и не в плътта се ражда сетнина.
Ще дойде миг духът да си почине
при чудната и Свята Светлина.

И горе чак борбата ще приключи,
а писаното в теб ще се всели,
че Вечност пришелецът щом получи
сърцето му престава да боли…

Стефан Главчев
(Тленен остатък)