Далеч от земна суета и свят прогнил и безпосочен, останах извор, да шуртя, но никога не бях източен. Заветен верните поих. Поливах ги с Любов преляла. И раждаха се стих след стих от Святост, изначално бяла. И няма как да бъде сух творец с дълбокия си корен. Извира в него Вечен Дух да следва порива …
