Далеч от земна суета
и свят прогнил и безпосочен,
останах извор, да шуртя,
но никога не бях източен.
Заветен верните поих.
Поливах ги с Любов преляла.
И раждаха се стих след стих
от Святост, изначално бяла.
И няма как да бъде сух
творец с дълбокия си корен.
Извира в него Вечен Дух
да следва порива Си горен.
Души с покой да утеши.
Небесен Образ да рисува.
И всяка скръб да потуши,
та в радост клетият да плува.
Извират чистите води.
Събарят земните прегради.
А Господ Бог ще Си роди
в сърцата светли водопади.
Потокът става на река.
Реката във море се влива.
А моят извор все така
шурти в надеждата си жива.
И казвам си до днес: Амин
на тази благост споделена,
та жаждата на не един
да бъде чудно утолена.
Това е Святият Завет
и той в сърцето ми извира:
Поя, защото съм поет
с отдавна напоена лира…
Стефан Главчев
(Търсач на бисери)
„Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи. И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си…“ (Матея 10:41-42)
По-блажен който дава, от онзи, който получава! Блажен си, Поете! Бъди Благословен и Благодарен от всички, които изобилно си напоявал с Божията Благодат! 💖💖💖
Благодаря за тези вдъхновяващи стихове. Бог да ви благослови!
Беше,си и остани все такъв неизчерпаем и благодатен Извор от Извора,скъпи братко! Благословен да е Господ,че Те дари за нас- освещение и Верен пътепоказател в Пътя на Истината!
❤️❤️❤️