II. ДОБРОТО И ЗЛОТО

В тази тема ще се спра на възникването на Доброто и Злото. Този въпрос винаги е вълнувал сърцата на християните. Липсата на неговия точен отговор дълго време е била проблем и пред моето сърце. Когато Бог взима Адам и го поставя в Едемската градина, вече са налице Доброто и Злото. Имаше едно дърво в тази градина, до което първите човеци не трябваше да се докосват, нито да ядат плодовете му, за да не умрат. Адам и Ева бяха създадени да живеят в една духовна територия, стояща по-високо от Доброто и Злото, а именно – територията на Святия Дух. Най-простичкото религиозно обяснение, което сте слушали, но което не е вярно, е това, че Едемската градина е била пълна с ябълки, круши, портокали и смокини. Но помислете, че в изначалния миг на Сътворението човекът беше Свят и Съвършен. Бог го бе създал по Своя Образ, по Свое Подобие и го бе поставил в едно чудесно място на пълнота, красота и блаженство. Словото казва:
“И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал…” (Битие 2:8) 
Тази градина е Божия градина. Плодовете в нея са Божии плодове. Ако бе обикновена градина, то Творецът нямаше да я обособява като отделна градина, защото дървета растяха по цялата земя и раждаха плод според вида си, както е писано, че:
“Господна е земята и всичко, що има в нея…” (Псалом 24:1) 
Става ясно, че Едемската градина не е обикновена градина, защото в нея изобилват избрани, Господни плодове, каквито не растат навсякъде.
Какви бяха тези плодове?
Това са плодовете, които човекът изгуби при грехопадението и чак след възкресението на Исус Небесният Отец отново ги даде на човеците. За тези плодове Апостол Павел написа на всички ни в Посланието към Галатяните:
“А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание…” (Галатяни 5:22-23)
Ето това бяха плодовете в Едемската градина. Адам и Ева живееха в любов, радост, мир. Те бяха блажени, вкусвайки плодовете на Съвършения Свят Дух. Разсъдете тук нещо важно. В законите на Живота, които Бог заповяда, има един съществен принцип. Това е принципът, че човек трябва да се храни, за да живее. Ако някой не се храни, то ще дойде миг, когато ще умре от глад. Адам и Ева трябваше да се хранят, за да живеят. Плодовете, които Бог беше насадил и направил да растат от дърветата в градината, бяха превъзходни с това, че онзи, който се храни с тях, живее вечно. Бог предупреди Адам, че само от плодовете на едно дърво не бива да яде, за да не умре.
Какво иде да ни подсети това?
Именно фактът, че ако някой вкуси от плодовете за познаване Добро и Зло, той повече не ще може да вкуси Плодовете на Съвършеното! Той просто ще изгуби достъпа си до Плодовете, даващи Вечен Живот!
Предупреждавайки Адам и Ева Бог ясно им каза:
“Не напускайте Любовта, радостта, мира и съгласието си с Мен, за да ядете от плодове, които Аз съм забранил да ядете. Изгубите ли Любовта, радостта и мира, вие губите и Вечния Живот, който имате…”
Вие няма да откриете тези Божии думи в Библията. Те са духовен подтекст, изява на скритото в Бога Слово, което само и единствено Святият Дух може да открие и потвърди. А Бог имаше защо да предупреждава човеците по този начин. В духовния свят вече беше засвидетелствано наличието на Зло, което в своята същина е тотално афиширано несъгласие с Бога. На това несъгласие Всевишният противопостави Доброто. Така Доброто и Злото влязоха във война помежду си. Война, в която Бог не искаше да участва човекът, защото бе Образ и Подобие на Съвършения. Грехопадението бе несъгласие с Божията Воля и слизане от позициите на Съвършеното на територията на един духовен фронт, където се води война между Добро и Зло. Човеците сами влязоха във войната, за да станат част от тази война. От разсъжденията вече различаваме три духовни категории:
Първо: Съвършено
Второ: Добро
Трето: Зло
Разбираме също така, че Доброто и Злото са духовни антиподи, тоест, Доброто съществува като противовес на Злото и Злото като противовес на Доброто! Доброто не може да съществува самоцелно, защото негова задача и смисъл е да се противи и отличава от Злото, като и Злото не може да съществува самоцелно, поради същите причини. Последното от тази логика на разсъждения, за което трябва да знаем, е фактът, че:
Съвършеното няма антипод само на себе си!
Този извод е духовен, а не плътски. Плътският ум ще ви накара да мислите, че “несъвършеното” е антипод на Съвършеното, но нека ви кажа:
Съвършеното е качество на Бога! Бог, като Вечен и Съзидателен, Всемогъщ и Вездесъщ Дух, няма и не може да има антипод на Самия Себе Си, тъй като Сам Той се явява причина за всичко, което е било създадено и съществува, а такава антипричина няма!
На това ни учи вдъхновеното Божие Слово, макар други учения да словоблудстват и предлагат други “версии”. Версии като “Ин” и “Ян”, които били във вечен двубой и в абсолютно равновесие на силите. Това е лъжа, защото Сатана подбуди една трета от небесните ангели, а другите две трети останаха верни на Бога. Втората лъжа е тази, че Бог се обвързва като представител на Доброто. Но Бог не е Добър, а Съвършен. Доброто не е Бог, но е от Бога! Злото не е Бог, но е допуснато от Бога, с цел да бъде победено и отречено завинаги. Ето защо, за всички, които се клатушкат от ветровете на будизма, индуизма и пъстрата смесица на “Ню-Ейдж”, Бог се е обърнал с точните думи:
“Аз съм Господ и няма друг. Аз създавам светлината и творя тъмнината; правя мир, творя и зло! Аз, Господ съм, Който правя всичко това…” (Исайя 45:6-7) 
Зло и тъмнина в сърцето на Бога няма, но трябва да имаме разбирането, че Всевишният контролира всяка стъпка на дявола, тоест, Сатана не може да извърши нищо, ако Бог не му позволи или не допусне подобна изява. Дяволът е като рикаещ лъв, но синджира е в ръката на Господа. И не само синджирът, но и цялото му беззаконно царство. Това царство се намира не някъде другаде, но… в ръката Господна:
“В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова народите избезумяха…” (Еремия 51:7) 
След всичко, казано дотук, преминавам към отговора на въпроса:
“Къде за първи път Божието Слово коментира появата и наличието на Добро и Зло?”
Нека цитирам и стиховете, даващи отговор на този въпрос:
“В начало Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината…” (Битие 1:1-4) 
В тези стихове различаваме пет етапа, които ще изведа поотделно:
Първо: Бог създаде Небето.
Второ: Бог създаде земята.
Трето: Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
Четвърто: Бог видя, че светлината беше Добро.
Пето: Бог раздели светлината от тъмнината.
А сега вижте първия етап. Както мнозина имат това знание – видно е, че първото нещо, което Бог създаде, беше духовния свят, тоест, Небето. В начало Творецът създаде ангелите, архангелите, серафимите, херувимите, началствата, властите и силите. Интересно става, когато се спрем на втория етап. Той е пояснен във втория стих, където се казва, че “земята беше пуста и неустроена”, тоест, материалният свят бе в едно начално състояние от вода. Насочващо пояснение за това ще открием във “Второто послание на Апостол Петър”, който казва:
“…чрез Божието слово отначало е имало небе и земя, сплотена от водата и всред водата…” (2 Петрово 3:5) 
Ето, че пристъпвам към разглеждането на трите най-интересни етапа. Бог каза:
“Да бъде Светлина!”
Той заповяда тази Светлина по причина на Тъмнината, която покриваше бездната. Бог заповяда тази Светлина, преди да е разделил вода от вода, за да образува простора. Бог заповяда тази Светлина, преди още да е създал Слънцето, Луната и звездите – все дейности, извършени от Него в по-нататъшните дни. А Словото отбелязва:
“И стана Светлина!”
Кого ще ползва тази Светлина, след като още материалният свят не е устроен? Най-малкото, кой излъчва тази Светлина, след като все още няма звезди и слънца? И ако Бог е казал да бъде Светлина, то откъде се взе тъмнината?
Словото не казва, че Бог заповяда да бъде тъмнина!
Библията коментира тази тъмнина просто като един факт, принудил Твореца да създаде Светлината и да я отдели от тъмнината.
Кому е нужна тази Светлина?
Отговорът е:
Тази Светлина беше нужна на небето, тоест, на духовния свят!
До момента на издаването на Божията заповед единствено духовният свят е в своя завършен вид, докато материалният е пуст и неустроен. Нека в тази логика на мислене да продължа нататък. Бог видя че “Светлината беше добро” и затова раздели “Светлината от тъмнината”.
Какъв е изводът от всичко това?
Това е фактът, че ако Бог е видял, че Светлината е Добро, то тя непременно е антипод на тъмнината, която е Зло!
Разбирате ли, че Библията още в началото коментира резултата от бунта на Луцифер и ангелите му, довел до изхвърлянето им в бездната?
“Тъмнина покриваше бездната…” – говори стихът на Божието Слово. Не е ли тази тъмнина брожението, което Луцифер внуши в една трета от небесните ангели? Да, именно това е тъмнината.
А сега вижте Духовната Светлина. Отговорът за нея гласи:
Духовната Светлина е Истината, като абсолютен антипод на лъжата, тоест, духовната тъмнина! Истината бе заповяданото Добро срещу Злото! Лъчите на тази Духовна Светлина бяха Божиите Святи закони в Небето, валидни за всички личности, създадени от ръката Му. Преди бунта на Сатана Божии закони не бяха необходими, защото Законът съдържа в себе си задължителни ограничения. Но преди бунта на Сатана никоя духовна личност не беше в конфликт със своя Създател, за да трябва Бог да я ограничава със Закон. Апостол Павел казва:
“…понеже чрез закона става само познаването на греха…” (Римляни 3:20)
Луцифер беше съгрешил пред Бога и този негов грях трябваше да стане познат и явен на всички. Ето затова Бог извика в съществуване Закона, чрез който да изобличи появилото се беззаконие.
Прочетете Божиите думи, обърнати против Сатана:
“Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе…” (Езекиил 28:15) 
Бог създаде Луцифер съвършен! Това говори Словото! Бог не създаде дявола! Дяволът се създаде сам! Сатана се обърна против Божието Слово, което го създаде съвършен. Той поквари третата част от Небесните ангели, като по този начин стана причина в духовния свят да се яви нещо смесено – Светлина и тъмнина, Лъжа и Истина, бунт и преклонение, Святост и поквара. Но Бог не позволи това да вземе големи размери. Той заповяда:
“Да бъде Светлина! Да се яви Истината срещу тази лъжа! Да се яви Доброто срещу злите намерения на засеняващия херувим!”
Въпреки сериозността на бунта у нашия Творец нямаше изненада. Той бе предвидил, че бунтът, лъжата и злото са възможният данък, който трябва да се плати, поради наличието на свободна воля в личностите, които е създал. Ето затова Бог раздели Светлина от тъмнина и видя, че Светлината бе Добро, тоест, духовната позиция на Истината бе необходим антипод на духовната позиция на лъжата!
Такова бе състоянието на нещата в онзи миг след Сътворението. И за да бъде това откровение още по-убедително за сърцата ви, прочетете какво казва Апостол Йоан:
“Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола…” (1 Йоаново 3:8) 
Виждате ли, че се казва – “отначало съгрешава…”
За кое начало се говори? Естествено – за стиха, където е записано:
“В начало Бог създаде Небето…”
Така става напълно разбираемо защо в следващия стих се говори, че “тъмнина покриваше бездната”. Щеше ли тази тъмнина да издържи на Божието присъствие? Не! Спомнете си думите на Исус за дявола:
“Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща…” (Йоан 8:44) 
Дяволът не може да устои в Истината, така, както тъмнината не може да устои в Светлината. Това е причината Бог да раздели Светлина от тъмнина и да определи Светлината като Добро. Въпреки бунта на Сатана Бог реши да създаде Всемира и на една от неговите планети в Слънчевата система да подготви условията за Живота на най-великото Си творение – човекът. Човекът беше създаден във време, когато имаше наличие на Светлина и тъмнина, Истина и лъжа, Добро и Зло, Закон и беззаконие. Бог взимаше предвид, че човекът е личност, можеща да проявява свободната си воля. Затова, с цел да го опази от непредумишлен бунт и непокорство, посади в градината дървото за познаване Доброто и Злото, като ясно му каза:
“Не яж от плодовете на това дърво, защото ще умреш!”
Едемската градина бе своеобразен генерален щаб за господство над земята. Човекът имаше отговорности в градината, за които Словото казва:
“И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и пази…” (Битие 2:15) 
Обработва се нещо, което трябва да даде резултат. Пази се нещо, което може да бъде откраднато, отнето, осквернено. Адам имаше отговорността за Едемската градина. Както ще видим, дяволът използва един факт, за да се промъкне в градината и изпълни коварния си план.
Кой е този факт?
Дълго време аз се питах за това. Накрая разбрах, че не трябва да питам себе си, а Святия Дух. Той ме насърчи със стиха от “Книгата на пророк Еремия”:
“Извикай към Мене и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш…” (Еремия 33:3) 
“Господи!” – извиках аз – “Защо се появяваш в градината чак след грехопадението? Къде беше, когато дяволът изкушаваше Ева? Защо не се намеси, за да предотвратиш всичко това?”
“Как смееш да говориш така с Господ? Това е светотатство!” – би реагирал някой. Религиозният дух ще накара някои да видят в такива въпроси високоумие, но помислете не каза ли Бог на хората Си думите:
“Дойдете сега та да разискваме, казва Господ…” (Исайя 1:18) 
Една от причините Църквата да не е усвоила пълнотата на Христовата Истина се крие във факта, че малцина сядат да разискват с Бога. Той, Който даде Единородния Си Син за нас, не ще ли ни даде и тайните на Словото Си? Той, Който покри греховете ни веднъж завинаги с Агнеца на Голгота, не ще ли покрие умовете ни със Своята Съвършена Благодат, за да ни изпълни с богатството на Христовата Мъдрост?
Да! Ще го направи!
Друг би повторил думите на един от Йововите утешители:
“Наистина ти унищожаваш страха от Бога и намаляваш моленето пред Него…”  (Йов 15:4) 
Ако има нещо, което бих искал да върша през целия си живот за Исус, то това е да намалявам в ближните си религиозния страх от Бога, защото:
“В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува не е усъвършенстван в любовта…” (1 Йоаново 4:18) 
Нека сега отново се върна към ситуацията при грехопадението. Можете ли да си представите, че Ева ще допусне фаталния избор, знаейки, че Господ я гледа? Можете ли да си представите, че децата ще извършат престъпление в присъствието на баща си? Може ли Сатана да се преправи на светъл ангел след предварително споразумение с Бога?
Естествено е да се досетите, че Господ Бог Го нямаше в градината. Ето и библейският коментар за това къде беше Той и кога дяволът използва отсъствието Му:
“И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал…” (Битие 2:1-2)
Бог Си почиваше. Той бе прехвърлил отговорността за творението Си в този седми ден на Адам. “Кога я прехвърли?” – ще попита някой. Ние вече прочетохме в цитата, че Бог взе Адам и го засели в Едемската градина. Нещо повече – той имаше длъжност да я пази. Ако вие излизате някъде по работа и оставяте някой в дома си, то този някой пази дома ви, нали? Така и Адам пазеше градината. А пазенето не беше нищо друго, освен спазване на Господната заповед:
“От плодовете за познаване Доброто и Злото, да не ядеш от тях!”
Тази заповед бе Съвършена, тоест, нейното назначение бе да съхрани Съвършенството в първите човеци, които, макар да не познаваха Доброто и Злото, Истината и лъжата, не се срамуваха:
“А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха…” (Битие 2:25) 
Съвършеното няма причини да се срамува, просто защото не може да бъде съизмеримо с нищо друго, освен с Оня, Който го е сътворил!
Защо съизмеримо?
Защото Адам и Ева бяха Образ и Подобие не на Добрия Бог, но на Съвършения. Но нека видим какво става. Ето, че Господ отива в почивката Си и дяволът вече решава да подейства. Духовният хитрец и комбинатор е амбициран да свали от висотата им първите човеци. Нужен е въпрос, колкото коварен, толкова и магнетичен, да привлече вниманието на Ева. И в сърцето на лукавата змия този въпрос вече е узрял. Той пита Адамовата спътница:
“Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?” (Битие 3:1)
С този въпрос Сатана вече предлагаше плода на Ева. Защо? Защото, както разбрахте, Истината е заповяданото Добро срещу Злото. Спътницата на Адам можеше да не приеме изкушението. “Защо питаш мен?” – би могла да каже тя – “Попитай самия Бог и Той ще ти отговори както подобава…” Самият въпрос на змията бе примка, капан, придърпване на Ева в друга духовна територия. Място, където тя ще бъде мишена на сатанинското лукавство и пресметливост. Фактът, че Ева започна диалог с изкусителя, вече показваше, че тя е слязла от позициите на Съвършеното и търси доводи срещу Злото. Но да търсиш позиции срещу Злото не е нищо друго, освен да му противопоставиш Доброто…
Ето затова Ева даде на дявола добър, но не Съвършен отговор. Ако тя бе послушала Съвършеното в себе си, би казала:
“Слушай какво, непозната личност! Под достойнството ми е да разговарям с някой, който поставя под съмнение Божията промисъл…”
Такъв отговор щеше да парализира лукавството на змията, защото именно под достойнството на Ева бе дяволът. Всички личности, създадени от Божията ръка, имат печат на Божието Съвършенство в себе си. Този печат е достойнството. Спомнете си какво се казва за падналите със Сатана ангели в посланието на Апостол Юда:
“…и че ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, – Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден…” (Юдово 6) 
Виждаме, че в този стих се казват две неща:
Първо – не опазиха своето достойнство.
Второ – напуснаха вечното си жилище.
Така Ева не опази своето достойнство, но напусна собственото си жилище, тоест, Присъствието на Плодовете на Духа, като повлече след себе си и Адам. Какво искам да кажа? Вярвам, че ще го разберете. Никой не може да води диалог с друг, ако другият не е съгласен на това. Нужно е съгласие от двете страни, за да се проведе разговор. А ето, че “Битие” ни показва разговор, състоял се между дявола и Ева. Нека ви предложа един пример, за да бъде още по-убедително това, което ви говоря: Представете си, че живеете на осемнадесетия етаж и сте излезли на собствения си балкон. И изведнъж чувате как някой, стоящ долу пред блока, ви вика да слезете и да си поговорите, понеже вратата на входа е заключена и той не може да се качи при вас. Вие имате две възможности:
Първата – да не обръщате внимание на този долу. И без това в блока ви има достатъчно други хора, с които да си говорите.
Втората – да слезете на първия етаж, да отключите вратата и да излезете навън при онзи, който иска да говори с вас.
Дяволът е същество с изгубена Святост. Личност, пълна с измама и тъмнина. Той не може да се качи на духовното ниво на Ева, просто защото вече му липсва Светлината и Огънят на Святостта. Прочетете това в “Книгата на пророк Езекиил”, тоест, Божиите думи против падналия:
“Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред тебе, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята…” (Езекиил 28:18) 
Сега разбирате, че единствената възможност за дявола бе тази – Ева да слезе при него. А какво беше в този момент духовното състояние на Ева? До момента, преди да отвори устата си, тя беше Съвършена и Свята, Образ и Подобие на своя Творец. Ева не бе Бог, за да изхвърли дявола от присъствието си. Ето защо й беше забранено да познава Доброто и Злото. Но Ева слезе от осемнадесетия етаж и отвори вратата на сърцето си, за да говори на четири очи със Сатана. И ако Бог беше вдъхнал в ноздрите на първия човек жизнено дихание, то жена му Ева вече улови в сърцето си смъртоносното дихание на лукавия. В контекста на тези размишления е близо до ума една от най-характерните стратегии на лукавия:
Той може да извърши намеренията си, само, ако те придърпа на своята територия, в лъжата!
Преди години си мислех: “Дяволът е страшен, защото като те бутне – падаш, като те притисне – загиваш!” Сега вече знам нещо друго:
Дяволът не бута, а придърпва! Дяволът не притиска, а привлича!
Ако дяволът ни бута и притиска, той ще ни приближи до Истината и ще ни изгуби от властта си. Но той обича да ни придърпва и привлича, като представя заблудите си за чиста монета, за Истина.
Това не е бутане! Това не е показване на страшни зъби!
Това е лукавството на старовременната змия!
Тази схема е общовалидна за човеците след грехопадението. Преди това те бяха далеч от двете духовни територии, защото бяха Съвършени. Можем само да съжаляваме, че в онзи миг Ева гледаше към дървото за познаване Доброто и Злото през очилата на заблудата.
“И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде, та и той яде…” (Битие 3:6) 
Ето това беше грехопадението. Човеците предпочетоха знанието и духовната война пред Съвършените плодове на Святия Дух. Те се отказаха от Любовта, радостта, мира, Вечния Живот, Образа на Бог в себе си, за да се превърнат в спаринг-партньори на падналия херувим. Тогава дойде и един повратен момент. Словото казва:
“Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа, та си направиха препаски…” (Битие 3:7)
Интересен е този момент. Библията казва, че преди грехопадението човеците бяха голи и не се срамуваха, а сега познаха, че са голи и се срамуваха. Истината, която бяха научили, вкусвайки плодовете на Доброто и Злото, не можеше да ги ползва, защото бяха осквернили божественото в себе си. Съшивайки си смокинови листа за препаски, те всъщност се опитаха да потулят голотата си, но напусто. Тя вече ги смущаваше. Те бяха слезли в територията на един духовен фронт, за който не бяха подготвени. Вечерта на седмия ден Бог се връща от почивката и Неговото Присъствие като “ветрец” нахлу в градината. И човеците, които преди това с радост ходеха в присъствието Му, сега се криеха от Лицето Му между дърветата. Казано по друг начин – Адам и Ева имитираха хранене с Плодовете на Духа, но такова всъщност нямаше. От този момент нататък човеците на земята щяха да се раждат с една единствена съдба – да повтарят и повтарят греха на Адам и Ева. В своя живот човеците щяха да вкусват от плодовете на Доброто и Злото, но да бъдат далеч от Плодовете на Съвършения Свят Дух. Единствената утеха, която им остана, бе Господното обещание, че някой ден от потомството им Бог ще въздигне Един, Който да смаже главата на старовременната змия, която е дявол и Сатана. Така приключвам отговора за възникването на Доброто и Злото, както и за тяхното въздействие върху съдбата на човешкия род. Днес Божията Воля за нас се открива в стиха, където Исус призовава:
“И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец…” (Матея 5:48) 
Това не е друго, освен дълбок сърдечен стремеж към освобождаващото Присъствие на Святия Дух, тоест, общение с онези плодове в Едемската градина, които ни дават Вечния Живот. Да напуснем собствената си праведност, сиреч, Доброто и да пребъдваме в Божията Благодат – ето това ще ни постави в позиции, над които старовременната змия няма никаква сила и власт.