Дори да се въздига плява
с цената на погром и крах,
на Господ нека уповава
отритнатият сиромах.
Спестил мечтите за съдбата
в Небето да лети с копнеж,
докрай затворил сетивата
за всичката безбожна леш.
Че тя делът си долу взима.
Празнува, пие и яде.
Но има сетнина незрима,
която примка й преде.
Какво и как ще й се случи
ще види някога отвъд,
където с ужас ще научи,
че е предадена на Съд.
Водите си назад не връща
реката, вляла се в море.
Смъртта като ламя е съща
и всеки грях ще прибере.
И чак оттатък, чак тогава,
се плаща скъпата цена,
когато лъскавата плява
потъне в мрак и тъмнина.
На Лазар нека да прилича
отритнатият сиромах,
и своя Господ да обича,
смирил душата си без страх.
Че долу всичко му отнеха –
покой, добруване и чест,
но горе чака го утеха
след пътя тъжен и злочест.
Така са вярно наредени
на Бога Вечните съдби.
Едни – за Рая са родени,
но той се страда и скърби.
А други в гибелна измама
събират земния си дял,
че друг оттатък просто няма
да би го някой обещал…
И тази Правда, твърде Свята,
дано слепецът прочете…
Два пътя има на земята
и властни всякога са те.
Човек един от тях избира
до края да го извърви…
А който сбърка и не спира,
лъжовно е живял… Уви!
Стефан Главчев
(Бакърена паничка)
„Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан. И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък. Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас…“ (Лука 16:22-26)