Кога Надеждата полита към свойте Вечни небеса да търси глътка неизпита от благодатната роса? Кога ръцете си протяга и проси Милост за съдба да спре хомотът да я стяга в неумолимата борба? Кога преградите строшава за своя миг от свобода, надзърнала в неземна Слава и Дар, приготвен за чеда? Навярно Господ отговаря с лъчи в …