Животът ще премине като сън в пределите на спомен и забрава. И тленната черупка ще е пън, без извори под почвата корава. Душата, като птица без кафез, към синьото крилата ще разпери. Платила скъпо с пътя си злочест за блясъка на бисерните двери. Оттатък няма скръб да й горчи и смут не ще й чувствата …
