КОГАТО С ГОСПОД В МИР ЖИВЕЯ…

Да лъжа просто не умея,
но следвам Правдата една –
когато с Господ в Мир живея,
със дявола съм във война.

И няма начин на земята
да пазя неутралитет.
Творецът е проклел змията,
а аз не ща да съм проклет.

Доколкото и както мога
на Злото твърд ще съм отпор.
Света да примирявам с Бога –
това е светлият ми взор.

Да бъда на мнозина Слово
ми стана смисъл и съдба.
И с Меч – отново и отново
да влизам в Святата борба.

Тежи в ръцете ми умора
от Примера Исус Христов,
и търся в Аарон и Ора
подкрепа в братската любов.

Но тях през този век ги няма.
Прославиха се в древен миг.
А днес търговците във Храма
са най-последен Амалик.

Но Господ още ми е Знаме
и винаги ще е такъв –
в сърцето като огнен плам е,
и във духа ми като Лъв.

Оставам Негов, без принуда,
но с Вяра, Избор и Завет.
Понесъл всеки следващ удар –
отричан, хулен, неприет.

Но пак вдовица от Сарепта
духа ми с обич ще дари,
защото в скромната й лепта
Христос царува и гори.

Какво пък? В бъдното се смея
от Връх на Свята планина…
Когато с Господ в Мир живея,
със дявола съм във война.

Стефан Главчев
(Птицата в теб)

Едно мнение за “КОГАТО С ГОСПОД В МИР ЖИВЕЯ…

Leave a Reply