Не се поддавай на покруса,
че в скръб и мъка си живял.
Животът, Верен на Исуса,
отвън е чер, отвътре – бял.

И смисъл под Небето няма
местата бързо да смениш,
дори съблазън и измама
да имат образ на сладкиш.

Богатият е днес мизерен,
дори претъпкан от пари.
Отвън е бял, отвътре – черен,
и бяс сърцето му гори.

По-лесно влязла би камила
през тънък процеп на игла,
а не душа, с поклон спестила
привременните теглила.

Застанал таен, зад вратата,
оттатък дебне тъмен княз.
И жетвата му е богата –
душите със пари и власт.

И няма крясъкът „О, Боже!“
да стигне светли висини…
Не може, грешници! Не може,
щом дух в измама ви плени!

След земната и пищна слава
поклонът плаща се отвъд,
и никой там не опрощава
сърца, приготвени за съд.

А ти, на своя Господ Верен,
в Завета Му се укрепи,
и този свят лукав и черен
със бяла дреха претърпи.

Стефан Главчев
(Бакърена паничка)