Не проникват сияйни лъчите
през прозорци, изцапани с кал,
но пролее ли клетник сълзите –
цял живот за Небе е копнял.
И душата му жива ще блесне,
като дом, построен на Скала,
а вестители с дрехи Небесни
там ще свиват могъщи крила.
Само шепа сълзи за размяна
и в сърцето с Исус е богат.
Друга толкова Свята покана
няма никъде в грешния свят…
Че духът може всичко да ражда –
чувства, музика, думи, мечти.
Но дълбоката негова жажда
сред горчиви сълзи ще трепти.
Те са болки на камък, отсечен,
от Велика и Свята Скала,
който връща копнежа си вечен
във прозорци с измити стъкла.
Да пребъдва Христос, и да грее
като Слънце във дом осветен
а надеждата химни да пее
у човека с греха опростен…
Стефан Главчев
(Тленен остатък)
Благодаря ти Стефане, за ежедневната мъдрост с която се утешаваме.Както гласи една източна мъдрост -кръв със кръв не се измива.Трябва нещо друго описано в стихотворението ти.Войните не са природно явление,а Сатанинско-човешки.Бесовете и под и над земята пируват.А глобалистите или сатанисти още не пуснали месомелачката на пълни обороти.Когато почнат да гърмят атомните бомби,никой да не се пита, защо?