ПРОЗОРЦИ С ИЗМИТИ СТЪКЛА

Не проникват сияйни лъчите през прозорци, изцапани с кал, но пролее ли клетник сълзите – цял живот за Небе е копнял. И душата му жива ще блесне, като дом, построен на Скала, а вестители с дрехи Небесни там ще свиват могъщи крила. Само шепа сълзи за размяна и в сърцето с Исус е богат. Друга …

Нататък ПРОЗОРЦИ С ИЗМИТИ СТЪКЛА

ВРЕМЕТО НА ЗЛОТО

Когато слънцето се скрие и чезне ярката луна, но в мрак земята се обвие дори без лъч от светлина… Когато стражите треперят и силните превиват гръб, а търсещите ще намерят голямата, преляла скръб… Когато мелничар не мели, а през прозорец се стъмни, и всички благородни цели ги стъпчат хорските злини… Когато тонове тъжовни заглъхнат тихо …

Нататък ВРЕМЕТО НА ЗЛОТО

ВЕК

Дали ще бъде Вечен или ще е вековен животът се простира във думичката „Век“. Но скритият й смисъл, премъдър и съдбовен, е длъжен да познава роденият човек. Живял до сто години, навярно ще празнува, със близки и познати вековен юбилей. Но празникът тогава затвор ще му се струва и даже би извикал: „О, Господи! Недей! …

Нататък ВЕК

ПЪТНИКО СВИДЕН…

(една любима стара песен, погалена от Дух Небесен) Пътнико свиден, пътнико млад, тръгнал да видиш белия свят. Бели ли бяха всички страни, гдето пътува в твоите дни? Пътнико свиден, пътнико млад… В грях е затънал целият свят. В пътища ходил – Път не откри с бели надежди, с чудни искри. Пътнико свиден, пътнико млад… Има …

Нататък ПЪТНИКО СВИДЕН…

НА СПАСИТЕЛЯ В СТРЪМНИЯ ПЪТ

Във живота ми Пътят е стръмен и умора докрай ме цеди. Боря звяр, ретрограден и тъмен, със едната си Вяра в гърди. Силен вятър в лицето ми вее, но не търся удобен заслон. И почивката зная къде е – при Твореца на Хълма Сион. Помъдрях отстрани да се гледам през Заветни и чисти слова – …

Нататък НА СПАСИТЕЛЯ В СТРЪМНИЯ ПЪТ

ЗАЩО ЛИ В АДА Е ГОРЕЩО?

(В отговор на мрачните статистики от двете ужасни войни на този свят) Отприщват войнолюбци вопли в разруха, скърби и печал. Какво оттатък ще ги стопли, щом свърши земният им дял? Кръвта човешка се пролива. Расте ужасната вина. Убийците със ярост дива натрупват своята злина. Изпълват се с омраза сляпа и пръст на спусъка стои. А …

Нататък ЗАЩО ЛИ В АДА Е ГОРЕЩО?