„Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?“ (Лука 12:49) Езикът на Христос, Небесен, докрай в живота си учи, че той се лее като песен, и като музика звучи. Не са ти нужни преводачи и речник даже не търси. Пред Бог, когато някой плаче, Той винаги ще …

Нататък ЕЗИКЪТ НА ХРИСТОС

Всяка котва сърцето си вика. Там, където я пуснеш – тежи. Тя изпълва с копнеж мъченика във Небето със зов да кръжи. Зад съдбовната светла завеса да прониква със Свят благослов, и да знае мечтите къде са преизпълнени с Дух от Любов. Помъдрял от житейските бури да се скрие в най-чист мироглед. Че си струва, …

Нататък КОТВАТА НА СЪРЦЕТО

Пирува с първенците Валтасар и вдига тост със чаша във ръката. Търкулнатият от измама зар корона му е сложил на главата. Във царството си пръв, незаменим, да се гордее с тежката си слава, но в ноздрите на Бога да е дим, какъвто силен вятър разпилява. Пирува царят. Виното шурти. Очите му от пиене са мътни. …

Нататък ВАЛТАСАР

Когато езикът, мъчително сух, от ада молитви изрича, остава Отецът далечен и глух и в лютата скръб не наднича. На грешника празния земен живот е гледал през всички години. Ръце е протягал към жалкия скот, но той е послушал гадини. Съдбата е избор. Животът е път. Смъртта е врата в сетнината. И всичко се струпва, …

Нататък ПЪТНИЯТ ЗНАК