Не хлопам по врати наслука.
В илюзии не търся брод.
Събирам в стъпките поука,
тъй нужна за един живот.

Сред пясъка не свети злато.
В чакъла не блести рубин.
Но имам вярата, която
зачита верният с Амин.

А времето само пресява
през цедка всяка суета
и пред сърцето ми явява
Небето с чудните неща.

Там злато самородно свети,
рубинът алено блести.
Дъга с лъчите седмоцвети
въздига радост и мечти.

Ливанът трепетно ликува
а в касия Любов гори,
и бяла ладията плува
на Бога в Святите искри.

Разлива смирната омая.
Ухае всеки полски крем.
И с Мир изпълва се безкраят
на вековечния Едем.

Не хлопам по врати наслука,
но Господ хлопа вместо мен.
Пуснете Го! Елате тука!
В Духа, от вярата сгъстен!

(Птицата в теб)
Стефан Главчев