“Защото, римлянино, големият бял камък е осветената ти от Бога съвест, Неговият Свят Закон в сърцето ти, а малките и бели остри камъчета – позивите на тази съвест, когато в живота си се сблъскваш с беззаконието, а то те събори в съгрешаване!”

Мили приятели на служение Мория! Дължа на всички вас, а и на собствената си съвест, това последно пророческо послание, което съвсем спокойно можех и да не напиша. То се появи като последствие от Божия Огън в духа ми много скоро, след като написах книгата за “Последните страници на Святия Дух”, където Господ изрично заяви, че повече не иска да товари духа ми поради твърде голямата духовна тежест, която се натрупа през годините на моето писане и слугуване.
Аз не искам в никакъв случай да изкривявам или да не зачитам казаното от Спасителя, защото Той е Сърцеведецът, Който ме познава много по-добре, отколкото мен самия. Просто съм приел за себе си, че Огънят е печатът, с който Бог Отец ме засвидетелства пред Престола Си като един от съдиите Му. Казвам това, защото посланието по-долу е изключително свързано със Страшния Съд и най-вече с думите на Апостол Павел, които гласят:
“Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани, (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават), в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие…” (Римляни 2:13-16)
Прочитате ли, приятели, в цитираните Апостолски думи, че става дума за “действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им”?
Е, знайте тогава, че Огънят от докосването на Бог Отец ми разкри във видение длъжността ми на съдия, който ще седи до Вечния Съдия в Деня на Страшния Съд. Защото аз видях как в Божията съдебна зала бяха събрани огромно число от глинени делви, пълни с малки и бели остри камъчета. Пред всеки съдийски престол имаше по една такава делва, както и пред моя. И когато се опитах да разбера какво представляват самите остри камъчета, Святият Дух ми каза, че видението е лично за мен като Небесно потвърждение на призванието и избирането ми от Бог Отец и то не касае Църквата, нито който и да било християнин. Но е в моята власт и желание както да го задържа скрито и запечатано, така и да го направя открито и разпечатано.
Известно време аз имах вътрешен разнобой, защото никога не бях получавал видение от Бога, което да касае лично мен и моята сетнина, но винаги виденията бяха за обща полза и благословение на мнозина. А ето, че сега бях поставен пред избор, в който и двете решения оставаха светли и правдиви. Но дълбоката и неизявена тайна на малките остри камъчета беше толкова Свята и съдбоносна, щото за себе си реших, че братята и сестрите ми биха останали ощетени, ако не им я разкрия.
Но как да изразиш неизразимото?
Или как да изговориш неизговоримото?
Как да изявиш думи, които не е позволено на човек да изкаже?
Задавайки си тези въпроси, аз паднах на колене пред Господ, като Го молех да ми даде Мъдростта Си. Онази Мъдрост заради която беше записано за Него:
“Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше; за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: – “Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света”…” (Матея 13:34-35)
В отговор на молитвата ми Исус изпълни сърцето ми с една история, в която съдбата на един езически престъпник се преплита изключително с Живото Евангелие. С нея ще ви станат напълно ясни и онези малки и остри бели камъчета в глинените делви пред съдийските престоли. Затова нека да започна да разказвам историята, според както Вечният Съдия я написа в сърцето ми…
И така, мили приятели, тази история ще ни пренесе в древна Юдея при царуването на Ирод и прокураторът Пилат Понтийски. Героят на нашата история бил разбойник, който имал римски произход, но живеел в околностите на Галилея. Още в младежките си години той последвал баща си, за да помага в търговията му с благовонни масла, като напуснал Рим и се преселил в земите на израилтяните. Търговията на баща му вървяла добре, но младият римлянин съвсем скоро завързал приятелства с лоши и покварени хора. Така в съдбата му се сбъднали думите на Апостол Павел, че “лошите другари покваряват добрите нрави” (Вж. 1 Коринтяни 15:33) Баща му се разболял и се споминал, но така и не успял да склони сина си да продължи да управлява търговията му. А година след година по беззаконните пътища младият човек се отдал с престъпните си приятели на грабежи, кражби и насилия. Той причаквал с дружината си преминаващите по пътищата кервани с камили и каруци с осли, като ограбвал всички до последния динар и лепта. Несправедливата печалба толкова много го привличала и му харесвала, че накрая започнал да прави престъпни набези и по къщите.
В един такъв ден на грабеж и насилие, той заповядал на дружината да пази наоколо, а сам той влязъл в къщата на беловлас равин. Там той вдигнал меча си, като поискал със заплашителен глас всички скътани пари. А тогава равинът му посочил малка делва, като му казал:
“В тази делва са всичките пари в дома ми! Но те са посветени на Бога и на Неговото милосърдие! С тях се запълва нуждата на няколко бедни вдовици и невръстните им дечица! А ти ще допълниш ли чашата си, та да откраднеш от Оня, от Когото не бива да се краде!”
“Ха ха ха! Хе хе хе!” – изсмял се престъпникът, като добавил:
“За каква чаша и какъв бог ми говориш ти, старче? Не се ли носи вече славата ми на велик разбойник из Галилейските предели? По-скоро изсипи делвата си в торбата ми, за да не опиташ острото на меча ми! Кой е тогава онзи бог, който ще те избави, а?”
Без ропот или съпротива беловласият равин взел делвата с посветените на Божието милосърдие динари като ги изсипал в торбата на разбойника. И с тих глас отново му казал:
“Повече пари няма в дома ми! Върви по пътя си със заграбеното от Бога! Но запомни от мене, стареца, че чашата ти вече се е напълнила и прелива!”
Престъпникът блъснал грубо стареца в гърдите, а после изкрещял:
“За втори път силно ме дразниш, като ми говориш за някаква чаша! Ако ще ме черпиш – налей ми от най-хубавото си вино в най-дълбоката си чаша. Но така налей, че чашата наистина да прелива! Да не би чрезмерно да ме ядосаш и да опожаря дома ти!”
Безмълвен пред заплахата, равинът налял вино на разбойника, като направил чашата да прелее. Това накарало престъпният римлянин да се ухили и да изпие виното без никакво бавене. А след това да каже на равина:
“Когато събереш отново пари за вдовиците и техните изтърсачета, аз пак ще дойда, за да ги взема! А ти гледай да има достатъчно вино в дома ти, та чашата ми пак да прелива! Ха ха ха! Хе хе хе!”
Прибрал последния грабеж в торбата си, разбойникът затъкнал меча в канията си, а после яхнал коня си и подсвирнал на дружината си, за да си разделят заграбеното и да се приберат по домовете си, защото слънцето клоняло към залез. Така, в тъмнината на нощта, римлянинът се прибрал, като вързал поводите на коня до оградата, и прекрачил прага на дома си. Там, запалвайки фенер, изсипал на дървена маса заграбените користи, за да им се полюбува. Но точно тогава подът под краката му се разтворил и ужас като страшен мрак го нападнал. Всред огнени пламъци и страшни ридания към гърдите му прострял ръката си чудовищен демон, като му казвал с хриптящ глас:
“Искам веднага чашата ти! Дай ми чашата си, защото прелива!”
Чак сега престъпникът успял да види, че сърцето му е уподобено на чаша, която преливала от вино на насилство и грабеж. Това накарало римлянинът да вдигне ръце нагоре и да изкрещи:
“Всемогъщи Юпитере! Моля те да ме защитиш от това чудовище!”
Думите му докарали демона до ехиден смях:
“Юпитер ли? Та той е един от началниците ми! Хо хо хо! Хи хи хи!”
“Слънчеви Аполоне! Порази със стрелите си този ужасен звяр! И нека куцият Плутон да го смъмри, щом идва от пъклените му селения!” – изревал отново престъпникът.
“Грешни възлияния към погрешни богове, нещастнико! Твоята чаша прелива и аз идвам да я изтръгна от земята на живите!” – креснал му демонът и вече хващал дръжката на чашата, като я обръщал да тече към огнените пламъци. Но точно тогава от дъното към отвора на чашата изплувало малко и бяло остро камъче, движено от невидима ръка, което поразило челото на демона, тъй щото той с крясък се дръпнал надолу, а адът под дървения под в къщата се затворил. Едва тогава римлянинът се свлякъл на нозете си и хванал с ръце главата си, като възридал, казвайки:
“Какво безумие сторих аз с проклетата си душа? Днес ограбих онзи беловлас равин и се оказа, че неговият Бог е Истинският Бог! И чашата ми наистина е била пълна с нечестието, на което съм бил предаден! А моите богове са прах и пепел, пръст и суета!”
Сълзите на престъпника вече капели на пода, когато той отново казал:
“Защо ме опази, Истински Боже? Какво беше това бяло и остро камъче от дъното на чашата ми, което порази челото на ужасния звяр, движено от Твоята Ръка? Дай ми отговор, преди с гняв да погубиш душата ми в мрачните сенки, защото делата ми заслужават смърт!”
Точно в този миг стаята на престъпника се озарила от присъствието на Божий ангел, който проговорил на римлянина, като му казал:
“Всемогъщият ми заръча да се отбия от пътя си в твоя дом и да ти дам отговор на въпроса, който изрече душата ти, относно бялото остро камъче, което порази челото на демона! Защото аз съм пратен до друг престъпник, който след три дни ще бъде разпнат! Той също има едно последно малко бяло камъче, като твоето, но ще плати цената за големия бял камък! Ето този камък, римлянино!”
Докато говорел на престъпника, ангелът извадил изпод небесното си наметало искрящ бял камък, който бил способен да заслепи и най-силните очи. Римлянинът примижал от блясъка на големия бял камък, като дръзнал да попита ангела:
“Какво трябва да стори човек, за да придобие това съкровище?”
“Не да го придобие, но да си го възвърне!” – отговорил му ангелът и продължил:
“Някога, когато се роди в Рим, ти също имаше такъв голям бял камък!”
Чудните думи на ангела озадачили престъпника и той отново го попитал:
“А къде е сега този голям бял камък? Нима съм го изгубил?”
В отговор ангелът докоснал чашата на римлянина, като му казал:
“Бялото ти остро камъче е последното, което ти остана от големия бял камък! С всяко престъпление, което извършваше през бурната си младост, от големият ти камък се отцепваше малко камъче, което да боде и изобличава сърцето ти за Злото, което се е предало да върши! Но ти не обръщаше внимание на малките камъчета, за да ги възвърнеш към големия камък, та да се съединят отново с него! А когато острите камъчета са безсилни да те доведат до покаяние – те падат и тогава Небесни пратеници на Съдията ги събират за Деня на Страшния Му Съд…”
Думите на ангела били твърде страшни и неприемливи за разбойника. И той, съкрушен както никога, едвам успял да попита:
“Да разбирам ли, Божий духо, че някъде горе пред Престола на Вечния Съдия са събрани всичките ми остри камъчета, които ще ме изобличават за престъпленията ми против човеците!”
“Точно така ме разбирай! Защото бях пратен да дам отговор на въпроса ти към Бога!”
Просълзен, римлянинът паднал по очи пред ангела, като му казвал:
“Убий ме по-скоро, пратенико на Всемогъщия! Порази с жезъла си сърцето ми, защото аз напразно и грешно съм живял годините на живота си! И не мога вече нищо да сторя, за да си върна големия бял камък! Остана ми само едно малко и остро камъче, а то няма силата да ми върне благоволението на Бога!”
“Напротив, римлянино! Точно с това последно камъче имаш силата да си възвърнеш големият бял камък! Защото имаш Застъпник, за Който не знаеш, и Изкупител, Когото не познаваш! След три дни Той ще бъде осъден на смърт и прикован на кръст от твоите сънародници. А отстрани до Него ще се намерят приковани двама престъпници, като за единият от тях аз нося големия и бял камък в ръката си!”
“А ще имаш ли ти Благост и Милосърдие към мен, разбойникът, който ограбваше бедни и богати по пътищата, и стигна в злото си дотам, че открадна блага, посветени на Истинския Бог! Ще ме заведеш ли при Този мой Застъпник, за Който не зная, и Изкупител, Когото не познавам?”
В отговор лицето на ангела просияло и той погалил римлянина по главата като му казвал:
“Не възпря ли Всемогъщият Бог демона, който отвори ада под нозете ти, за да дръпне чашата ти и изтръгне сърцето ти? От мен ли да искаш Благост и Милосърдие или от Него? Аз ли те опазих от ада или Той?”
“Той ме опази, наистина!” – промълвил римлянинът, а тогава ангелът го възправил като му казал:
“Сега ще тръгнем двамата с теб! И от Галилейските предели ще стигнем до Ерусалим и мястото, наречено Голгота! Аз ще бъда предрешен като скитник и светлината ми няма да се вижда! А ти върви с мен, като преди това обръснеш главата си и я покриеш с вретище на Смирение! За да ти се смили Господ от Кръста и Отец от небесата!”
Ето, че ангелът и римлянинът тръгнали по пътя към Ерусалим. И на точното време те вече били на хълма Голгота, където римляните разпнали както двамата престъпници, така и Спасителя на света. А тогава Божият пратеник докоснал покрития с вретището престъпник, като му казал:
“Кръстните мъки на двамата престъпници край Спасителя започнаха да се усилват. Единият от тях ще изгуби последното си бяло и остро камъче, а другият ще спечели големия бял камък, който нося под наметалото си! Затова ти гледай и слушай думите им!”
С огромно внимание римлянинът се заслушал, когато чул единият престъпник да казва на разпнатия Спасител:
“Нали Си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!” (Лука 23:39)
И точно тогава малкото бяло и остро камъче потъмняло и излязло от сърцето му, като паднало под кръста, на който бил разпнат. А там мигновено се отворила дупка към ада, и черната ръка на демон бързо го сграбчила и тутакси изчезнала. А ангелът попитал римлянина:
“Призна ли престъпникът вината си пред Бога и човеците или поиска да слезе от кръста, на който е осъден?”
“Не, Божий пратенико! Той не призна вината си, нито показа съжаление за греховете си! Той искаше да живее, но само, за да продължи да върши престъпления против човеците!”
“Сега разбираш ли защо и последното му камъче потъмня и падна на земята, за да го сграбчи демон от ада?”
“Да, разбирам! Камъчето му потъмня, защото той беше закоравен към Светлината на Създателя си и нямаше чест да признае, че заслужава кръста си!” – отговорил римлянинът. А ангелът продължил, като му казал:
“Сега аз ще докосна очите ти, а ти гледай към Спасителя на Кръста! И като гледаш – забележи какъв е Неговия Бял Камък!”
С отворени очи римлянинът погледнал към Спасителя, но тогава зениците му били заслепени от неизразима Светлина, която го пронизала от главата до петите, тъй щото той се свлякъл на колене, като казвал на ангела:
“Не удържам да гледам светилото отсред гърдите Му! Лъчите Му ме пронизаха и съм твърде недостоен за Присъствието Му! Защото аз трябва да съм там на кръста, а не Той! Аз заслужих такава смърт с делата си, а такава Той не заслужава!”
“Каква ли ще да е тогава Любовта, с която Бог те е възлюбил? Да осъди Сина Си, когато трябва да осъди теб? Да накаже големия Бял Камък на Сина Си, от който никога не се е отцепвало нито едно малко и остро камъче?”
За сетен път сълзите на римлянина рукнали от очите му, а ангелът продължил като му казал:
“Виж сега втория престъпник, за когото бях изпратен от Бога Всемогъщи! Чуй думите му към Спасителя и забележи какво ще стори бялото му остро камъче!”
Погледнал каещият се към втория престъпник и го чул да смъмря първия с думите:
“Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо…”
(Лука 23:40-41)
А след това, с последните си жизнени сили, извикал към Спасителя:
“Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си…” (Лука 23:42)
Точно тогава бялото остро камъче вместо да излезе навън, се забило с всичката си сила във вътрешността на чашата на престъпника, като я пробило, тъй щото всичките грехове и беззакония изтекли от дъното на чашата – до последната капка. А Господ, като погледнал към престъпника, казал му:
“Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая…” (Лука 23:43)
Миг след тези думи Спасителят погледнал към Божия ангел, като му дал знак с очите Си да дари втория престъпник с наградата от Всемогъщия. Така ангелът станал невидим за множеството човеци на хълма Голгота и се приближил до втория престъпник, за да го дари, миг преди издъхването с големия бял камък. А героят на нашата история, видял и преживял всичко, случило се на хълма Голгота, чул и последните думи на Божия ангел, който му казал:
“Дълъг и благословен ще бъде оттук насетне пътят ти пред Бога! Защото Спасителят видя не само каещия се престъпник на кръста, но и теб, когото докосна с лъчите Си, понеже ти Му предаде в сълзи сърцето си! И ако сега погледнеш към гърдите си – ще видиш, че лъчите на Спасението възстановиха големия бял камък в духа ти!
С този голям бял камък ти ще възвърнеш разграбеното и откраднатото на сиромасите, ще поискаш прошка от равина, когото пренаскърби, ще напуснеш земите на Юдея и ще се върнеш в Рим, за да занесеш лъчите на тази Блага Вест от Кръста до сърцата на всички човеци, които още пазят малките си и остри камъчета!
Но ще дойде време на земята, когато само малцина ще си спомнят, че имат малки и остри бели камъчета, с които да поревнуват, за да си възвърнат големия и бял камък!
Защото, римлянино, големият бял камък е осветената ти от Бога съвест, Неговият Свят Закон в сърцето ти, а малките и бели остри камъчета – позивите на тази съвест, когато в живота си се сблъскваш с беззаконието, а то те събори в съгрешаване!
Винаги се покайвай, когато усетиш острото на малките камъчета, защото това е сигнал в духа ти, че те са се откъснали от големия бял камък! А начинът да ги съединиш с него преминава през сълзите на твоето покаяние!”
Тези били последните думи, които покаялият се престъпник чул от Божия ангел. Воден от Божията Сила той върнал всичко ограбено на сиромасите – до последния динар и лепта. Взел си прошка през сълзи от беловласия равин, като сторил множество благодеяния на вдовиците и дечицата им, а накрая се върнал в Рим и започнал неуморно да се подвизава в Благата Вест на Бога. Така, в онези времена, за просветените от Божията Светлина било съвсем реално да забелязват, че човеците се делят на две половини – хора с малки и остри камъчета, и хора без никакви камъчета. И вие, мои приятели, едва ли напълно ще проумеете това, ако не ви дам тук какво е древноримското наименование на тези малки и остри бели камъчета.
Все пак героят на историята, която ви разказах, е римлянин…
Истината е, че тези малки остри камъчета се наричат “скрупули”!
Така, за просветените днес от Божията Светлина, човеците се делят на две половини. Такива с жива съвест, които имат скрупули, и такива с прегоряла съвест, които са безскрупулни!
Всеки, който фатално губи скрупулите си, ще ги види в Деня на Страшния Съд, като малки остри бели камъчета в глинена делва пред Престола на Вечния Съдия – за да свидетелстват против него и делата му!
Всеки, който пази и съхранява скрупулите си, за да ги възвърне в големия бял камък, се подвизава в съвършено точните думи на Христовия Апостол, които гласят:
“Имайте чиста съвест, така щото във всичко, в което ви одумват да се посрамят ония, които клеветят добрата ви в Христа обхода. Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е такава Божията воля, а не като вършите зло…” (1 Петрово 3:16-17)
Имайте големия си бял камък, мои верни приятели! И никога не забравяйте, че дори едно последно остро и бяло камъче може напълно да ви възстанови – в хармония и мир с Бога!
Благодаря ви, че обичате и следвате Господ Исус Христос – Разпнатия за греховете ни и Възкръсналия за вярата и надеждата ни!
Защото така ме правите истински щастлив!
Амин и Амин!
Авторът