ЗА ПОСЛЕДНИТЕ СТРАНИЦИ НА СВЯТИЯ ДУХ

Мили приятели на служение Мория! Нека ви задам един съвсем точен и простичък въпрос:
Четете ли от време на време книги?
Сигурен съм, че непременно ще ми отговорите утвърдително и дори някои биха посочили Библията за настолната книга на живота си. Но аз не зададох въпроса си, за да получа утвърдителния ви отговор, а за да ви накарам да се замислите какво са страниците на една книга. Защото когато четем книга и стигнем до края на една страница, ние я прелистяме и затваряме, за да попаднем на следващата страница. И така – докато прочетем книгата. Но вие помислете, че когато прелистите прочетената страница, то всички прочетени думи и изречения от нея остават отдолу, а вие вече сте на следващата страница. И ако четете повествование, което се разгръща на много страници, то тогава те са взаимосвързани в идеята на техния автор, който ви е предложил роман, пътепис или новела. Но сега си представете, че има и други страници, които не са непременно свързани в книга, но представляват духовно напомняне за нещо продължително, което съдбоносно се прекратява. Не казваме ли понякога, когато обръщаме гръб на лош период от живота си:
“Той за мен вече е затворена страница!”
Тоест, това е начин да загърбим миналото, когато гледаме към бъдещето. Понеже самото минало е история, останала в спомените, която искаме да забравим. Ето така вие вече виждате страницата не просто като част от книга, но като символ, свързан със съдбоносно решение. А ако аз ви давам този пример, то е, понеже последните страници на Святия Дух са именно съдбоносни. И в това видение вие ще разберете, че Бог също обича да чете и да прелистя страници. Но Той не чете като човешките чеда, защото при Него всеки прочит ражда съдба, и всяка съдба ражда сетнина.
Нека тогава продължа с непосредственото водителство, което имах от моя Господ, за да ви въведа в изключителната дълбочина на това наистина последно видение от Хълма Мория.
Аз все така оставах с духа си в Небесния Ерусалим и пред мраморните стълби на Божието Светилище, когато Господ посочи с Десницата Си към Портите на Божия Град, като ми казваше:
“Нека отново да те заведа при последните страници на Святия Ми Дух. Защото Той повече от две хиляди години беше на земята, за да бъде Утешител на Божиите чеда и Обвинител на рода на нечестивите. А ти, добри Ми и Верни слуго, дръж ръката Ми и не изпускай нито една подробност от това най-скъпоценно видение…”
С голямо вълнение хванах ръката на Исус и Го последвах докато възлязохме през Портата на Исахар и се отправихме към земните места. Така аз отново видях огромния пергамент на Святия Дух, върху който блестяха думи, написани със Злато и Огън. Но този път погледът ми беше наистина проникновен, понеже под последната страница на Духа имаше още три страници, но за разлика от нея техните думи и изречения бяха обърнати надолу към земята, а не нагоре към Небето. Това ме накара да стисна с вълнение Десницата на Господ и да Му кажа:
“Исусе! Видях и другите три страници, където Ти пропъди дявола, когато отново се опита да ми нарани петата. И аз виждам, че за разлика от светлия пергамент с огнено-златни думи, който е обърнат към Бога и Отца на висините, другите три страници са обърнати към земята и без всякакво съмнение се взират в ада, тъй щото и адът се взира в тях…”
“Ето, че не просто гледаш, но забелязваш и проумяваш, слуго Мой! Обвинителните страници на Духа наистина са обърнати надолу, а върху тях са запечатани и написани с олово имената на всичките нечестиви, които попадат под обвиненията на Святия Дух. Но преди да отидем при тези най-страшни страници, нека за миг се спрем на последната страница на Святия Дух, защото искам да подготвя сърцето ти…”
След тези думи на Исус ние стъпихме на Святия пергамент, а тогава очите ми съзряха, че върху него имаше не само стихове, но имена, които знаех и познавах. Имена на приятели и сподвижници, които бяха оставили сериозна следа в служение Мория с Любовта и пожертвуванията си. Това ме накара с възторг да кажа на Спасителя:
“Ах, благодатни мой Господи! Не Си ли Ти, Който с диамантения Си писец Си написал имената на най-истинските и съкровени мои приятели върху този пергамент?”
Исус се усмихна на въпроса ми, а очите Му заблестяха в Небесна радост и удовлетворение. И тогава Той ми отговори с въпрос, като ме запита:
“Как чете твоят Господ, Стефане? Има ли стих в Библията, който да ти даде ясна представа за Господното четене? Понеже, преди да напиша имената на твоите приятели (които преди всичко са Мои), Аз съм ги прочел. И едва когато съм ги прочел, съм записал имената им за Спасение и Вечен Живот!”
“Господи, Ти Си ги прочел чрез Святия Си Дух!”
“Да! Именно чрез Него съм ги прочел! Но как? Кой стих ти говори за Господното четене? Ти, когато четеш, кой орган на тялото си употребяваш?”
В устните на Божия Син блестеше толкова ослепителна Светлина, щото мигновено паднах на колене върху самия пергамент, като Му казвах:
“Исусе! Ти Си ги прочел със Святите Си Небесни зеници! И сега в сърцето ми заблестяват стиховете на псалома, който гласи:
“Господ е в Святия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето; Очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада…” (Псалом 11:4)
Когато изпитваш човеците, Ти ги прочиташ, Господи!”
Чул отговора ми, Исус се наведе до мен, като погали главата ми. А след това със съкровен Глас продължи да ми говори, като казваше:
“А не си ли ти зеницата Ми, приятелю на Сърцето Ми? Не написа ли книгите, с които изпитах сърцата и стоенето на людете Си, за да ги запечатам като солени камъчета Господни? Не си ли ти зеницата, чрез която отхвърлих от Храма на Хълма Си всички фалшиви, лицемерни и покварени от дявола човеци, за да останат върху тях обвиненията на Святия Дух? Сега вече разбираш ли как твоят Господ чете и прочита всичките човеци, за да запише имената им там, където са съкровищата им?”
“Да, благодатни мой Спасителю! Ти прочиташ човеците чрез зениците Си, които са Твоите слуги, свидетели и пратеници, изпълнени от Святия Дух!”
“Сега вече наистина си готов, за да те заведа на трите страници с обвиненията на Святия Дух върху света, който лежи в лукавия! Затова се възправи и Ме последвай!”
В следващия миг аз и Исус полетяхме надолу от Святия пергамент, като застанахме под първата и най-ниска до земята страница. Тогава Господ я посочи, като ми казваше:
“Това е страницата, в която Святият Ми Дух обвинява човеците на света за грях, понеже не вярват в Мене! А защо Обвинителят им вменява за грях неверието, в което се упражняват?”
Погледнах към тъмната и зловеща страница, върху която с олово бяха изписани имената на неизброими множества по целия свят. И тогава със свито сърце казах на Спасителя:
“О, Господи мой! Апостолът Ти Йоан ми е дал най-точният отговор на въпроса Ти. Защото е записал в посланието си към нас:
“…който не вярва Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал свидетелството, което Бог е свидетелствал за Сина Си…” (1 Йоан 5:10)
“А ти би ли понесъл това противоречие, слуго Мой? Святият, Благодатният, Преизобилният и Любящ Отец на небесата да бъде наречен лъжец? Да наричат лъжец Онзи, Който им дава въздуха и светлината, храната и водата, изгревите и залезите?”
“Исусе! Сърцето ми се пренаскърбява от въпросите Ти! Но аз знам, че ме питаш именно така, за да осъзная колко дълбока и страшна пропаст е изровил дяволът, за да лиши хората от Спасителната Вяра в Бога!”
“Виж тогава, че главният двигател на човешкото неверие е суетата. Тази суета, при която пръстта привлича пръст, и пясъкът поглъща пясък. Ще се откажат ли от нея човеците, които обвиниха Отец Ми в лъжа? Ще погледнат ли по-напред от ден в живота си, та да биха упражнили поне мъничко вяра? Ще помислят ли за мига след физическата си смърт, когато ще попаднат на място, отделено от Божията Светлина и Благодат? Ще събират ли съкровища на небесата, където молец и ръжда не ги изяжда, нито крадци ги подкопават и крадат?”
“Господи! Дано неколцина от този тъмен оловен списък биха Те срещнали, за да предадат живота си в Твоята праведна Десница! И да плачат, плачат, плачат, докато се съживи съвестта им!”
“Не, слуго Мой! Тези в оловния списък няма да Ме срещнат, защото вече са били прочетени от Мене! Те са храчели в протегната Ми ръка и с дух на най-страшно присмивателство са хулили Святия Ми Дух. Те са тези, за които някога Апостолът Ми Юда написа в посланието си към църквите:
“Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него…” (Юдово 14-15)
Но ние с теб нека отидем на втората от обвинителните страници на Святия Дух! Защото това е страницата с похулената Божия Правда…”
Ето, че Господ ме въздигна на по-горната страница, където очите ми отново съзряха неизброимо число от имена, записани с олово. А тогава Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Виждаш ли всички тези имена, върху които тежи обвинението на Святия Ми Дух? Това са имената на поклонниците на мъртвата християнска религия, които заложиха на идолопоклонство и човекоугодничество. Това е църковното безбожие, за което писа в началото на книгата. Църкви на похулената Божия Вечна Правда, които решиха, че един идол може напълно да замести Христос, и един религиозен цар да се превъзнесе над Божия Син!
А може ли Святият Ми Дух да бъде свидетел на идоли или да се излива мощно върху потомците на Диотреф? И ще дели ли Святият Ми Отец обръщението към Себе Си с обръщение към смъртен човек?”
“Категорично не, Исусе!” – извиках аз, като усетих как ревността ми за Господ пламна твърде силно. А след това продължих, като Му казах:
“Апостолът Ти Павел е показал същинското обвинение на Святия Дух върху тази мъртва и пошла християнска религия, като е написал за нейните жертви:
“Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини…” (Римляни 1:21-23)
“А не употребих ли Аз годините на младостта ти, за да прочета всички тези поклонници с мъртва вяра и похулена Правда в сърцата? Отказаха ли се те от широкия път, който води в погибел, за да влязат през тясната порта и да намерят стеснения път към Вечния Живот?”
“О, Господи! Мога ли да забравя, че преди двадесет и девет години, още в първите стъпки на вярата ми, Ти могъщо преобрази духа ми, като ми даде радикалното послание за “Широкият път или религията като смърт”. Слугата Ти никога няма да забрави как му даде да прогледне!”
“И нямаше как да не прогледнеш, пророко Господен! Защото Отец Ми ти даде съдба на Зеница Господна! А съдбата на една такава Зеница е да гледа там, където другите са слепи! Но ние нека отидем при третата най-страшна обвинителна страница! Защото е страница, която осъжда Сатана, демоните и бесовете му, както и всички нечестиви, директно свързани с тях!”
След тези Свои думи Господ ме прегърна здраво, като ме въздигна до третата и последна страница, свързана с Обвинителя. За разлика от другите две страници от нея се разнасяше твърде остър мирис на сяра. И тук до всяко име, написано с олово, стоеше възправен и нечестивият дух, който беше го обладавал и покварявал. Гледката беше не просто страшна и ужасна, но чудовищна в реализма си. И тогава Господ бръкна в Мантията Си като извади тефтер, чийто корици бяха попръскани със Собствената Му Кръв. А после с твърде сериозен и фатален Глас ми каза:
“Тези върху третата страница на Обвинителя са човеците, които многократно Ме прободоха и целият им празен живот стана непрестанна хула против Святия Дух. Тефтерът Ми на Вечен Съдия, който сега ти показвам, е с кървави корици, защото многократно беше обагрян от пробожданията, които претърпях от тези изроди на Сатана, пълни с всичките съждения на нечестивия. Но ти помисли, слуго Мой! Може ли име, което е веднъж написано върху обвинителната страница, а втори път в тефтера на Мъздовъздателя, да избегне сетнината си?”
“Не, Исусе! Грехът на тези богоубийци и човекоубийци е твърде тежък! Те са личната армия на Сатана, за които е запазена мрачна тъмнина довека! И тук аз виждам известни имена на президенти и владетели, на войнолюбци и масони, на илюминати и луцифериани!”
Спасителят кимна утвърдително с главата Си, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Спомни си огнените думи на Отца Ми, Който заяви чрез Пророка Си Исайя:
“В Себе си Се заклех, (праведна дума излезе из устата Ми, и няма да се повърне), че пред Мене ще се преклони всяко коляно, всеки език ще се закълне в Мене…” (Исайя 45:23)
Спомни си също и думите на Апостола Ми Павел, който изяви Духа на Отеческите думи, казвайки за Мен:
“Затова и Бог Го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца…” (Филипяни 2:9-11)
И като гледаш на възправените до оловните имена демони и бесове, кажи Ми:
Ще поискат ли те да се поклонят пред Вечния Съдия, Който ги осъжда за нечестията им заедно с приносителите им?”
“О, Спасителю мой! Тези са небесните, земните и подземните същества, за които писа Апостолът Ти Павел. Но те са под засеняването на онази старовременна змия, която е дявол и Сатана. А главният грях на Божият противник е гордостта. И с нея той е пронизал в сърцата всичките си паднали ангели. Каквито са тук демоните и бесовете, такива са и нечестивите човеци, които те са обсебили и обладали…”
“Нека тогава да изпреваря събитията във видението и да ти покажа как тефтерът на Вечния Съдия ще се разтвори, за да прибере трите обвинителни страници на Святия Дух! Защото където има обвинение, там следва и изречена присъда. И където е изречена присъдата, идва редът на наказанието…”
В следващия миг Господ ме върна на Святия пергамент, а Сам Той разтвори тефтера с кървавите корици, като казваше на Бог Отец:
“Отче Святи! Покажи на слугата Си как изпълняваш Словото Си, дадено на древния Ти Пророк Исайя. Защото гордите с гордия, извратените с извратения, и грешните с грешния непременно ще се преклонят пред Името на Сина Ти!”
Миг след думите на Исус от висините се протегнаха огнените ръце на Бог Отец. Те взеха кървавия тефтер на Вечния Съдия, а той мигновено започна да се увеличава, тъй щото покри цялото небе в четирите му посоки. Така Всемогъщият взе трите страници, като ги положи в уголемения тефтер. А след това с гръмовен Глас извика:
“Вие, родове на нечестивите, сте вече прочетени страници за Мене! Затова ще затворя кориците на Святото Обвинение от Сина Ми, на Когото съм дал да съди живите и мъртвите! Споменът ви няма да пребъде, и паметта ви ще бъде предадена на забрава и опустошение! Из род в род ще бъдете мъчени с огън и жупел пред Сина Ми и Святите Му ангели! А сега се поклонете пред Сина Ми, защото ще направя да натежи Святата Му Кръв по кориците на тефтера!”
В този миг Кръвта Исус Христова натежа върху кориците и те започнаха да се затварят, притискайки трите обвинителни страници на Святия Дух. А онези демони и бесове, стоящи край оловните имена, не можеха да удържат тежестта на кориците, ако и да опитваха да вклинят крилата си между страниците, за да спрат затварянето на тефтера. Но могъщата и неумолима преса смачка нечестивите крила, тъй щото се чуваше страшно хрущене всред пронизителен вой на тъмни духове. И цялото неизброимо сатанинско множество прегъна колената си и пречупи гордостта си, като крещеше в един глас:
“Спри тежестта на Кръвта Си, Господарю на Сион! Познаваме Те и Те признаваме, защото Ти Си Святият Божий! Спри! Спри! Спри!”
Но пресата от кориците не спираше, докато буквално размаза Божиите противници, тъй щото тефтерът се затвори и запечата, а Отец отново прогърмя с Гласа Си, като казваше на Исус:
“Нека пророкът Ни запише това видение на книга, за свидетелство на църквите по земята! Защото с мига на Милениума този тефтер ще бъде отворен, и слугата Ни ще има привилегията да стои до Съдията като съдия, и да съди падналите с обвиненията на Святия Дух!”
Миг след това Бог Отец прибра тефтера на Вечния Съдия, а аз бях останал без дъх от видението пред очите си. А Исус, като се приближи до мен, отново започна да ми говори, като казваше:
“Тази последна книга е достоен завършек на мисията и служението ти, приятелю на Сърцето Ми! Званите, Избраните и Верните ще я помнят така, както помнят Името Исус! Защото те са тук и до теб в Духа Святи – всеки с името си, написано с Огън и Злато върху този пергамент.
Някога казах на учениците Си да не се радват, че духовете им се покоряват, но да се радват, че имената им са записани на небесата. И ето тази е страницата от Книгата на Живота, която направих явна за тях във видението, което ти дадох. Златото в имената на записаните тук, е Моята Вяра, а Огънят в имената им – Любовта на Отца!
Живей с тази Вяра, и пребъдвай в тази Любов, Роде на Сион!
И никога не забравяй, но всякога благославяй и благодарявай безполезния слуга, написал тази книга, който положи живота си за братята и сестрите си, като жертвен юнец на Божия Свят Олтар! Защото той е Вечен Избор на Троицата и Зеница на Господното Спасение!
Аз, Вечният Съдия, Който ще съди живите и мъртвите, дадох това най-могъщо послание на пророка Си!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”