(ВИДЕНИЕ ЗА СЪДБОНОСНИТЕ ЛЪЧИ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС ДО СВЪРШЕКА НА СТАРИЯ СВЯТ)

Мили приятели на служение Мория! Още веднъж Небесният Цар ще упражни могъщата Си Сила в сърцето ми, за да даде на Своите Звани, Избрани и Верни най-ослепителните лъчи от Светлината Си. Нека всеки от вас в молитва помоли Спасителя да му изяви каква битка се е водила в небесните места, за да може това Свято и чисто видение да бъде изживяно, написано и известено на Божия жив остатък в това най-тежко и угнетително време. За себе си ще кажа, че беше въпрос на изключителна привилегия да понеса още един духовен товар за моя Господ, ако и да усещам, че съм на предела на издръжливостта си. Но като зная, че даровете и призванията от Бога са неотменими, а Силата Му – безпределна, ще опиша и това пророческо послание. Защото, както ме предупреди Исус, то ще има ефекта на съдбоносно подпечатване с Божието благоволение.
Както вече прочетохте и разбрахте от предишните две послания, в последното време се явяват четири главни участника в събитията на света – Спасителят, Разорителят, Разделителят и Глобализаторът. Има, разбира се, и пети участник, който е Запустителят, но Бог все още задържа и не допуска изявата му на света. Причината за това са Божиите чеда, пръснати като скъпоценни камъни по цялата земя. Едва когато те бъдат въздигнати на Небето в Мига на Грабването, ще настъпи и времето на Запустителя. Но аз нека да продължа с това, че нечестивият свят не иска да се съобрази с Волята на Небесния Отец, та да би спрял разорението и запустението си. Не! Той е готов по-скоро да се превърне в един огромен концлагер, ограбил с карантини правата и свободите на всичките си жители, отколкото да признае, че пътищата му са нечестиви, а владетелите и управниците му имат нужда от дълбок катарзис и съкрушително Покаяние. Слепите лидери няма никога да видят, нито ще проумеят, че е гибелно да съизволяват с Божия Гняв. Те повярваха на Науката, когато трябваше да повярват в Божия Син. Защото Науката не се е разпнала за никого, и не е проливала кръвта си от неизразима Любов към човеците. Науката не е приближила никого до Престола на Благодатта, нито е послужила за Умилостивение и Благоволение. Тъкмо обратното – тя отдалечи човешкия род от Простотата и Чистотата на Христос и се опита да запълни празнотата в човешките сърца със суетата и обречеността на технологичния прогрес. Затова днес милиарди оскотяват с опустошена ценностна система, в която има радио, телевизия, Интернет, електронни медии, автомобили, смартфони, дискотеки, шоута, хазартни игри и бинго-зали, но няма Вяра, Надежда, Любов, Смирение, Благочестие, Великодушие, Щедрост, Състрадание и Милосърдие.
Аз не искам още дълго да живея в такъв свят, приятели мои! Защото той е чудовищно осакатен и фалшив, а жертвите му са за окайване. Аз не искам хора, които нямат и капчица от Божията Любов и Мъдрост, да определят дневния ред на цели държави и нации. Аз моля Господ час по-скоро да настъпи Мигът на Грабването и да се прибера в Небесния си дом. Защото дори да бих написал още двеста книги за още двадесет години, та да протягам ръцете си към рода на нечестивите, пак людете на този род ще предпочетат високопоставените си измамници и рафинирани лъжци. Защото дълбоко в сърцата си са като животни, пришпорвани с демонични юзди, за които си нямат никаква представа и умозрение. Но когато дойде Денят на Страшния Съд, никой от тях няма да вдигне ръката си, та да ме злослови пред Господаря ми, че не съм му дал Светлина в мрака или спасително въже всред бурните вълни. Напротив – цял един живот ги призовавах на промяна, на обръщане, на Покаяние. Но те нямаха сърца да повярват посланията ми, нито очи да ги прочетат или уши да ги чуят. Много по-лесно би им било да си представят, че едната спасителна пътека е свързана с Астра Зенека. Ами нека следват пътищата си и да угаждат на предпочитанията си. Защото ако Господ би имал Милост за тях – щеше да намери начин да ги привлече с лъчите на Светлината Си.
А сега, мили приятели, нека вече да пристъпя към видението, което получих от Спасителя на душите ни. Ето думите, които Той ми проговори, когато отново се сниши до сърцето ми от Святия Си Хълм:
„Слуго Мой! Имай всичкия Ми изобилен Мир, с който сега те обгръщам! Защото ти казвам, че виденията с кръстопътищата, които дадох на сърцето ти, бяха страшни трусове върху властта на тъмнината, които оставиха дълбоки пукнатини в сатанинския план. Защото дяволът целеше да уплаши и разклати много Божии чеда с всичката измама на ветровете си. Но Аз съм Верен и Истинен да бъда Щит и Меч за Верните и Истинните. И никой от тях няма да бъде измамен, та да се поклати, или уплашен, та да се прекърши. И както ти дадох да изявиш Кръстопътя на Сионовите пленници и Кръстопътя на Погибелта, така сега ще ти дам да изявиш и Моя съдбоносен Кръстопът, в който е Волята на Алфата и Омегата да пресича света с лъчите Си. Защото и Аз имам четири посоки – Изток, Запад, Север и Юг.
А сега, Стефане, гледай на Мен като на Слънцето, което озарява живота ти със Светлината Си. Тази Светлина, за която Апостолът Ми Йоан ви написа:
„Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света…“ (Йоан 1:9)
Миг след думите на Господ Мантията Му заблестя от могъщи и ослепителни лъчи, тъй щото аз едвам удържах да Го гледам. И колкото силно блестеше Мантията Му, толкова по-силно заблестя Небесният Му Лик. Това ме накара да коленича пред Него и да Му кажа:
„Ах, Исусе! Очите ми не удържат да гледат лъчите на Светлината Ти, защото погледът ми е заслепен от Тебе!“
Господ се разсмя, а след това ме попита:
„Слънце ли съм за теб, слуго Мой? Стига ли ти вярата да Ме изповядаш като Светлина на сърцето си?“
„О, Господи! Ти Си драгоценното Светило на Бога и Отца, Което озарява Небето и земята! Колко повече за едно сърце, което престоява в Присъствието Ти!“
„А има ли Си това Светило на Отца посоки, които да следва? И знаеш ли ти как Слънцето се обхожда с човешките чеда?“
„Ах, Спасителю мой! Ти изгряваш от Изток, въздигаш се на Север и залязваш на Запад!“
Господ се усмихна на думите ми и с мек и благодатен укор в Гласа Си отново ме попита:
„А Юга къде го остави? И знаеш ли точно с коя посока Аз идвам в живота на всеки от Моите?“
„Мисля, че това е Изтокът, Господи! Защото от Изток изгрява Слънцето!“
„А убеден ли си в твърдението си, Стефане? Или нека те попитам така:
Кой от стиховете в Откровението показва как Аз идвам в живота на Божиите чеда? Не стоя ли пред вратите на сърцата им?“
Още не можех да усетя превъзходната тайна, която Господ явяваше на сърцето ми. Но стихът, към който ме водеха думите Му, се яви на устните ми, тъй щото Му казах:
„Исусе! Ти заяви в Откровението на слугата Си Йоан думите:
„Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене…“ (Откровение 3:20)
„А ти кога вечеряш, слуго Мой? Кога е времето за вечеря?“
„Ами времето за вечеря е вечер, Господи! Когато е залязло Слънцето!“
„Виж тогава, че Слънцето вече е преминало посоките Си Изток, Север и Запад! Точно така, както и Аз преминах посоките в земната Си Мисия. Понеже бях Зората на Израил в Изтока, станах Съвършената Светлина в Севера, и накрая преживях Залеза Си на Запад при Моята Голгота. Тоест, Слънцето премина три от посоките Си, нали така?“
„Така е, Мъдри мой Учителю!“
„Но къде остана четвъртата посока Юг, слуго Мой? Не се ли открива тя в думите Ми, че когато някой Ми отвори вратата на сърцето си, Аз ще вляза да вечерям с него и той с Мене? Сега разбираш ли какво е Югът?“
Очите на сърцето ми бяха съвършено прогледнали и затова с вълнение казах на Исус:
„Скъпоценен мой Господи! Югът е най-желаната посока от Слънцето, Което Си Ти! Защото когато отидеш на Юг, Ти царуваш в дълбочините на сърцата ни! И вечеряш с нас, и ние с Тебе! За да преживеем отпосле с Благодатта Ти Твоя Изгрев от Изток и Съвършеното Ти благоволение от Север!“
„Ето, че ти наистина разшири ума си за Мъдростта Ми!“ – каза Господ и продължи:
„А това се случи, защото коленичи в нозете Ми и избра Юга със смиреното си сърце! А Аз имам дълбока причина да ти отключвам тази най-благодатна тайна. Понеже тя е изключително свързана с Мига на Грабването и обещанието, което бях ти казал да дадеш на Моите чеда, че ще имат още едно могъщо послание от пророческата Тръба. Днес то се сбъдва пред сърцата им и Тръбата ще засвири в ушите им! А ти сега ще видиш Кръстопътя на Алфата и Омегата…“
В следващия миг, прострял бляскавата Си от лъчи Десница, Господ докосна главата ми, като ми казваше:
„Виж сега движението на Слънцето Христос, но този път в голямата хилядолетна Мисия на Божия Син след Разпъването Му на Голготския Кръст. Защото именно в тази Мисия ще се яви Кръстопътят на Алфата и Омегата…“
С вълнение започнах да наблюдавам, когато Исус ме приближи до Самия Себе Си в мига на издъхването Си на Кръста. А когато вече беше предал Духа Си на Отца, Господ заблестя ослепително, като ми казваше:
„Единият ми Юг беше сърдечният, когато Аз хлопам на вратите на човешките сърца и чакам да Ми отворят. Но сега те водя в другия Юг, в сърцето на земята, където ще извърша знамението на пророк Йон и ще проповядвам на духовете в тъмницата…“
Ето, че двамата с Господ полетяхме в дълбокия Юг, а пред сърцето ми отново се явиха скъпоценните видения от книгата за „Знамението на пророк Йон“, която написах преди шестнадесет години. А когато приключи с Юга в сърцето на Земята, Господ преживя Възкресението Си от мъртвите, за да започне Святия Си Изгрев от Изток над целия свят. И така Той продължи да се движи докато стигна до Севера Си. А там – като златозарно Сияние – Той отново ми проговори, като казваше:
„Имай Мъдростта Ми да проумееш, че от Изтока до Севера на Слънцето Христос преминаха много столетия, поради религиозната активност на Сатана. А Северът се случи чак след Протестантската Реформация, когато дойде най-силния блясък на Светлината Ми. И ти, слуго Мой, стана благодатен съучастник в Севера на твоя Господ, защото написа могъщите Ми послания от петте Святи Кръга на Моето Присъствие. Но ти проумей още, че движението на Слънцето не може да спре и То непременно ще продължи на Запад. А какво ще се случи тогава със Светлината над света, Стефане?“
„О, Исусе! Ако Ти залязваш за този свят, то значи, че Бог Отец допуска на дявола да помрачи земята! И както мракът при залеза на физичното слънце е неизбежен, така ще стане неизбежно и помрачението за езичниците, които не намериха нито време, нито причини да Те призоват за Свой Спасител!“
„Точно така е, слуго Мой! Мракът на Антихрист не може да се яви на света и тотално да го обладае, докато има Светлина, която да го изгонва! Защото Светлината всякога свети в мрака и той не може да я схване! Но ако Слънцето залезе, дяволът мигновено ще Му намери заместител!“
„О, да не бъде Господи!“ – извиках аз с вълнение, понеже ревността ми за Него твърде много пламна. А Той, като ме погали по главата, отново ми каза:
„Неизбежно е да започне Залезът Ми, слуго Мой! Защото написаното не може да се изтрие, но всичко трябва да се сбъдне. Но ти знай, че това не е Залез в сърцата на Верните Ми и Посветените Ми! Не! Там Аз никога не залязвам, но завинаги оставам в Севера, за да нося Съвършен Ден за всички чеда на Светлината! Това е Залезът Ми за нечестивия свят, който мрази Името Ми, Примера Ми, Словото Ми и Свидетелите Ми, между които си и ти! Затова вие докрай ще останете синове на Деня, както ви написа това Апостолът Ми Павел в Първото послание към Солунците!
А сега си спомни, че в една твърде благодатна книга, наречена „Слънцето на Правдата“, Аз ти казах, че и при Изгрев и при Залез лъчите на Слънцето са все червени, сиреч, свидетели на Кръвта Ми. Как мислиш? Какво ще стори твоят Господ с лъчите Си, миг преди да залезе от този свят?“
„Ах, благодатни мой Спасителю! Ти докрай ще простираш лъчите Си, за да спасяваш! Защото имаш неизразима Милост към Сионовите пленници! И сигурно точно тогава ще се яви Кръстопътят на Алфата и Омегата!“
„Мъдро Ми отговори, Стефане! Именно с лъчите на Милостта Ми ще се яви Кръстопътят на Алфата и Омегата! А сега виж как Аз ще призова Моите чеда с думите, които ще явят Кръстопътя Ми!“
В следващия миг Господ простря Левицата Си към Запада, като извика със силен глас:
„Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето, тука има повече от Йона…“ (Матея 12:41)
Миг след думите на Господ един светъл път се стрелна към Запада, като пресече пътищата на Разорителя и Глобализатора. И оттам, уловили лъчите на Милостта Му, се явиха човеци, чиито дрехи с всяка изминала минута се избелваха все повече и повече. А тогава Спасителят ме попита:
„Кои са тези човеци на Запад, Стефане? Защо те намериха Кръстопътя на Алфата и Омегата?“
„О, Господи! Като зная, че Ниневия е била древната столица на Асирия, то сега виждам, че това са последните Ниневийски мъже, оцелели в последната Асирия…“
„А какво по дух е това царство на последната Асирия?“
„Исусе! Това е царството на идещия скоро Антихрист! Защото той е Асириецът, когото Ти ще погубиш с Дъха на устата Си и явлението на Пришествието Си!“
„А как тези последни Ниневийски мъже осветиха дрехите си? Как уловиха лъчите на вече залязващото Слънце?“
„Господи! Те преживяха Покаяние, подобно на древните Ниневийски мъже, послушали проповедта на пророк Йон! И ако думите Ти за древните бяха Словото Алфа, то тук аз видях могъщо да действа Словото-Омега!“
„Виж тогава как ще простра Десницата Си към Юга, за да изрека и следващите Си думи в Евангелието!“
Ето, че Исус простря Десницата Си към Юга, а един светъл път се стрелна надолу, като отново пресече пътищата на Разорителя и Глобализатора. А Господ със силен Глас извика:
„Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона…“ (Матея 12:42)
Миг след думите на Спасителя в Юга се явиха множества от човеци с бели дрехи, които бързо се съединяваха един с друг, докато накрая се преобразиха в коленичила жена с ленено наметало, която държеше златен поднос със скъпоценни камъни. А Исус с развълнуван Глас ме попита, казвайки:
„Кои са тези човеци на Юг, които станаха девица с ленено покривало, държаща поднос със скъпоценни камъни?“
„О, скъпоценни мой Учителю! Това е последната Ти Южна царица! Това са Сионовите пленници, които непременно са чули и изпълнили призива Ти да се смирят в Юга на Твоя Кръстопът! Та нали това беше първото от Святите Ти видения за кръстопътищата! Видението, в което ни призова да търсим Юга, за да ни грабне Мълнията от Севера!“
„А при кого отиде древната Южна царица? И къде я отведоха нозете й?“
„Исусе! Тя отиде при Соломон, когото Бог Отец обдари с Мъдростта Си! И беше толкова възхитена от Божия помазаник, че му занесе несметни богатства. А самият той въздигна на Бог Отец Храм на Хълма Мория!“
„Значи, както сам се убеждаваш, Смирението, което е най-долу, неудържимо се привлича с Мъдростта, която е най-отгоре! Точно така, както Северът се привлича с Юга! И не затова ли Апостолът Ми Павел ви призова да ги съедините в сърцата си:
„Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си…“ (Филипяни 2:3)
Сега проумя ли вече кои ще бъдат участници в Грабването?“
„Да, Исусе! Участници ще бъдат последната Южна царица, която Ти Си осветил и смирил в Храма Си на Хълма Мория, както и последните Ниневийски мъже, сиреч, оцелелите от умноженото беззаконие на Запада!“
„Да напомням ли тогава отново на Моите да пребъдват в Юга на Смирението? Да им казвам ли, че те натоварих с най-тежките и Святи видения, за да ги износиш като чиста девица за Младоженеца?
Ето, люде Мои! Явих ви Кръстопътя на Алфата и Омегата! Ако съм започнал да залязвам от живота ви, значи сте отишли в тщеславието на Запада със сърцата си! И тогава трябва да се покаете и върнете в Юга, където съм могъщ в Смирение и силен в Покаяние! Защото и пророк Йон дойде от Юга на морето, за да призове бунтовната Ниневия на Смирение и Покаяние!
Ако пък с години сте били просвещавани от слугата Ми, за да усещате Севера – скоро се смирете отново в Юга Ми, понеже знанието възгордява, но Любовта назидава. И най-вече защото Смирението предшества Славата Ми и Югът е единственото място, където ще усетите тръбния звук на Грабването!
Ето, ида скоро! Времето да грея на този свят, неудържимо изтича, и Годината на Сионовото състезание скоро ще приключи! Затова запомнете великата тайна на Алфата и Омегата:
Спасението от Слънцето на Правдата започва с Юга и приключва в Юга! Започва с Вечеря в сърцето и приключва със Сватбена Вечеря на Агнето!
Блажени Ниневийските мъже и Южната царица! Защото съм им приготвил престоли, за да им се сбъдне изреченото от Алфата и Омегата:
„Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Йона. Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона…“ (Матея 12:41-42)
„И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години…“ (Откровение 20:4)
Аз, Слънцето на Правдата, дадох това Свято видение на слугата Си!
Аз осветих в сърцето му широчината на Изтока и дължината на Запада, височината на Севера и дълбочината на Юга!
Аз го изговорих, Аз го изрекох!“