ПЕТА БЕСЕДА: КОГАТО СМЕ В ЛАДИЯТА…

Животът на Исус не е документално послание към нас, макар като такова то да има своите исторически и изследователски аргументи. Земният Живот на Спасителя има свое дълбоко духовно значение. В този Живот Бог е утаил мъдрост и знание, които са жизнено необходими на Христовата Църква. Понеже Бог е Дух, а ние сме човеци – от плът и кръв, Той винаги се е старал да намери най-краткия път към сърцата ни с убедителни символи и думи, на които Святият Му Дух да ни покаже духовното, а не плътско значение. Има примери в Живота на Христос, които са убедително точни за отношенията между Бог и Църквата. В тази беседа искам да се спрем на един такъв пример, защото времето, в което живеем, покрива изцяло познавателната му стойност. Нека прочетем от “Евангелието от Матея” този пример:
“И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него. И ето, голяма буря се повдигна на езерото, дотолкова, щото вълните покриваха ладията; а Той спеше. Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме! А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните, и настана голяма тишина…” (Матея 8:23-26)
И днес се намират ладии – християнски служения над морето на този свят, които са в толкова опасно състояние, щото вълните на света и политиките на обществата надвисват над служението и се стремят да го потопят. Тогава пастирите или събуждат Исус, или – уплашени от дявола и света – оставят вълните да потопят ладията.
“Защо сте страхливи, маловерци?” – вика Святият Дух, а отговорът сам от себе си е явен:
Защото са оставили Исус да спи! Защото са отслабили молитвената си мощ, когато е трябвало ден и нощ да чукат на Небесната врата!
И Исус е “заспал”! Духът на Благодатта се е отдръпнал от това отслабнало служение, защото в него са задухали ветровете на света, задвижвани от Сатана, князът на въздушната власт.
Нека никога не оставяме Христос да заспи!
Нека нашите молитви бъдат настоятелни пред Бога и Той непременно ще ни чуе. Исус желае да бъдем като вдовицата, която всеки ден ходеше при съдията и го молеше:
“Отдай ми правото!”
Нейната упоритост беше толкова голяма, че накрая съдията се предаде и склони. Такава упоритост ни е нужна днес! “Мълчанието”, което понякога Бог поставя между Себе Си и нас, е, за да изпита нашата вярност и Любов, твърдост и постоянство. Защото Бог никога няма да ни остави и винаги е верен да изпълни Словото Си, но иска да ни намери победители във всичко. Затова и казва:
“На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат, ни денем, ни нощем. Вие, които припомняте на Господа, не замълчавайте и не Му давайте почивка, догдето не утвърди Ерусалим и не го направи похвален на земята…” (Исайя 62:6-7)
“Не Ми давайте почивка!” – казва Бог. Нека Го послушаме! Защото антихристите няма да закъснеят да проявят коварството си и невидимото подкопаване на нашите служения. Нека викаме към Небето, защото иначе Исус ще заспи в ладията, а дяволът само това чака – да вдигне вълните си, да насочи ветровете си и да обърне ладията…
Но ако Исус пребъдва в нас, ако Го държим буден в сърцата си, ако Святият Дух се движи постоянно, задвижван от молитвите ни и силната ни Любов, то Исус няма да заспи. Нека помним всичко това!