ШЕСТА БЕСЕДА: ЖИВОТ НА БЛАГОВЕСТИЕ

Пред пътя на Христовата Църква винаги са стояли свещените думи на Господ Исус Христос:
“Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар…” (Марк 16:15)
Малко или много, всеки християнин се е старал да изпълнява тази велика повеля. За да бъдем безупречни в нейното изпълнение трябва да знаем как дяволът воюва против благовестието. Тъмнината ще разчита на евентуалните ни пропуски и пропуквания, за да ни отчая, че сме хабили думите си на вятъра и нищо не се е получило. Тогава, ако не познаваме Божието Слово, лесно бихме паднали в обезсърчение.
Какво трябва да знаем, когато благовестяваме на човеците Божието Царство?
Има няколко най-важни правила, дадени в Божието Слово, които ни дават успех в тази най-благословена от Бога дейност.
Първото главно условие е да сме изпълнени с истинска любов към човека, комуто благовестваме! Тази Любов е свидетелство за нас самите, че Святият Дух ни води и ни е дал Сила за благовестие.
Второто важно условие е практическата работа, която има за цел да разбие крепостите на неверие, окулт или друговерие в нашия ближен.
В тази насока, за да бъдем успешни, трябва да изключим инициативата на собствения си ум в предстоящата духовна битка, тоест, да постъпим така, както ни съветва Исус:
“И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте, защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите, щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат…” (Лука 21:14-15)
Когато се оставим в ръцете на Святия Дух, благовестието е победоносно. Нашият ум не вижда мишената – коварно скритият демон, но Святият Дух го вижда и знае как да го освети и върже силата му. Думите, които Духът ни дава, ще бъдат така изобилни, толкова леко и сигурно ще говорим за Исус, че това освен победа, ще ни донесе велика радост, а в много случаи неочаквани просветления и познания.
Третото важно условие е добре да познаваме Волята на Святия Дух, защото в благовестието има два етапа – сеене и жънене. Утешителят е Този, Който вижда човека пред нас, неговото сърце и душа. Единствено Той знае дали в човека вече е посято семето на благовестието, за да се пожъне поникналото или тепърва ще бъде посято и напоявано. В това отношение са нужни дълготърпение и Любов, защото почвите в човешките сърца са различни. Често пъти нашето нетърпение да видим човека до нас повярвал би могло да послужи на дявола.
Например, ако с лека ръка махнем и кажем за някого:
“Този е безнадежден случай и никога няма да повярва!”
Това са много лоши думи! Веднъж взел нашето мнение за ближния ни, дяволът ще воюва за душата му с много по-голяма сила и настървение, поради отрицателната ни изповед.
В Божиите очи няма място за скептици и песимисти!
За Святия Дух няма непревзимаеми крепости, но има недостатъчно отворени сърца на благовестители, поради което не може да се изяви пълнотата на Божията Любов!
Но какво значи да отвориш достатъчно сърцето си?
Това е, преди всичко, да се изпълниш с такава Любов към човека, комуто благовестяваш Царството, щото да влезеш като крадец в сърцето му. А единственият начин да го сториш, е да се вдъхновиш от думите на Апостол Павел, който споделя своя опит на благовестител в “Първото послание към Коринтяните”, като казва:
“И тъй, каква е моята награда? Тая, че като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използвам напълно моето право в благовестието. Защото, при все, че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината. На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все, че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон. На тия, които нямат закон, станах, като че нямам закон, (при все, че съм без закон спрямо Христос), за да придобия тия, които нямат закон. На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина. Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него…” (1 Коринтяни 9:18-23)
Ние трябва да вникнем дълбоко в тези напътствия на Апостола, защото те крият една особена тайна. Тайната, че ако по духовно положение си издигнат високо в Христос, то трябва да слезеш в ниското, за да издърпаш нависоко онези, които имат нужда от Христос!
За да ни спаси, Исус трябваше да слезе от Небето на земята и да приеме образ на слуга, и да смири Себе Си до смърт на кръст. Така и ние, за да бъдем силни в благовестието, е нужно да слезем на нивото на онази възприемчивост в човека, която ще ни позволи безпрепятствено да го покорим за Исус.
Ето тук, в това отношение, дяволът планира най-силните си удари срещу Църквата. Поразените от него ще забележим по това, че живеят с девиза:
Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се!
Мнозина започват да живеят с мисълта, че са много Святи, че контактът с грешници за тях е равносилен на осквернение.
“Този човек е затънал в такава кал, че ако сляза при него, ще оцапам нозете си…” – казват те.
“Я по-добре на чистичко…” – допълват други.
И всички тези “супер” християни едва ли разбират каква тъмнина обсебва умовете им. Но ще дойде ден, когато сащисани ще питат Господа:
“Исусе, кога си бил в тъмница и не сме Те споходили? Кога си бил в калта и не сме Те изтръгнали? Кога си се давил и не сме Те спасили?”
А Исус, посочвайки с ръка мнозина души, ще каже:
“Истина ви казвам! Понеже не сте сторили това на един от тези Мои най-скромни братя, на Мене не сте го сторили…”
Правя тази перифраза на Христовата притча, за да разберем, че когато Небето докосва земята, не то се осквернява, а земята се осветява и очиства!
А сега да продължим нататък. Когато благовестяваме Царството трябва да знаем, че Бог извиква в съществуване животворящ духовен растеж. За да повярват в Исус, хората трябва да чуят за Него, а след като чуят – да изпитат естествено желание за Неговата Благодат и присъствие. Има случай, когато сме разочаровани. Говорили сме на някого за Исус, но думите ни сякаш са отишли от пусто в празно. Тегне ни впечатлението, че човекът нищо не е възприел, че нищо не се е случило. В такива случаи приличаме на стопанин, който е посадил семенце на нивата си и без да е помолил Бог да благослови растежа на това семенце, без да е благодарил за предстоящото му покълване, без да е молил Духа за благодатен дъжд, през час ходи на нивата и разравя почвата да види резултати… Може би звучи смешно, но е така. Затова и думите на Апостол Павел относно този случай ни стават защита, давайки ни мъдрост и благоразумие:
“Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте. И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, но Господ, Който прави да расте…” (1 Коринтяни 3:6-7)
Благодарете на Бога за този съвършен Апостол, защото в неговите послания има богатства от знание и мъдрост, с които ставаме непобедими от Сатана. Ако сме работници на Божията нива, то трябва да ни бъде ясно, че житницата, тоест, повярвалите в Христос, са Църквата на живия Бог, но светът е, и остава тива с класове, които ние трябва да пожънем за Исус Христос. Господ не се затвори в храма в Ерусалим и не сложи табелка с работно време. Той беше в света, сред множествата от хора, където издигаше Гласа Си и проповядваше Небесното Царство. В Него бе въплътена превъзходната мъдрост, за която Соломон написа:
“Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, издига гласа си по площадите, вика по главните места на пазарите, при входовете на портите…” (Притчи 1:20-21)
В този смисъл нашите духовни събрания, където хвалим Бог и Му се покланяме, където слушаме проповедите на Святия Дух върху Словото, са място, на което пораства нашата вяра, и огнище, от което се зареждаме с огъня на дръзновението за духовните битки с нечестието. Но тези битки се водят в света. Ние служим на Бога, когато благовестяваме Исус на светските човеци, и, спечелвайки сърцата им, ги доведем в църквата, в която ни е поставил Бог. Често пъти съм чувал хвалби от следния вид:
“Ох, какво да се прави, нали сме вече християни! Трябва да ходя на църква, за да служа на Бога. Е, Бог с тебе, брате! Аз отивам да служа на Исус. Алелуя!…”
На какво да оприличим една такава хвалба?
Тя прилича на това да влезете в един хамбар с жито и там да видите излегнал се жетвар със сърп в ръката, който дори не се замисля как на нивата, там, под палещото слънце, неговите братя жънат класовете и се бият с дявола. Божият коментар за това е категоричен:
“Който събира лятно време, той е разумен син, а който спи в жетва, той е син, който докарва срам…” (Притчи 10:5)
Ние трябва да смирим себе си и нашето високоумие и самочувствие да отстъпи и даде път на Силата на Святия Дух. Тогава без да чакаме покана, ще тръгнем на битка с дявола и Бог ще ни постави в места, където не е жънато, където ще бъдем огнена заплаха за лукавия. И нашата борба ще бъде назидателна за светските човеци.
Какво ще видим, ако хвърлим поглед към света?
В най-общи линии това – как невярващите човеци се борят с дявола, от когото са вързани и заблудени. Създават се съдилища и прокуратури, затвори, арести, органи за охрана и опазване на обществения ред, психиатрии и аптеки… Всички тези неща светските човеци са създали, за да дадат своя отпор срещу Злото. Но тяхната борба е предварително обречена на неуспех, защото прилича на това да попиват с парцал наводнението в коридора, дошло от забравения течащ кран в банята. Колкото и да попиват водата, ще идва нова вода и тяхната участ е да попиват вечно наводнение. Защо е така?
Отговорът е:
Защото те се борят с последствията и резултатите, а не с причинителя на наводнението! Затова е обречена борбата им!
Бог Отец изпрати Исус, за да бъде поразен причинителя на Злото. Бог изля Святия Си Дух в сърцата на християните, за да водим успешни битки с дявола, понеже:
“…нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места…” (Ефесяни 6:12)
Великата сила на благовестието е в това, че хората ясно виждат, както Спасението и освобождението си, така и истинския виновник за Злото в този свят. Дяволът се е вкопчил в сърцата, душите и телата на езичниците и без бой няма да ги пусне. Аз зная и вярвам, че в това заключително движение на Святия дух, Христовата Църква ще излезе по площадите и улиците, за да прибере онова, което е нейно. Нека запомним:
Бог желае Неговата Църква, Христовото Тяло на тази земя, да ходи така, както е ходил Христос в Своя земен Живот! И всеки човек, отворил Евангелието и решил да бъде като Исус в земния Му Живот, ще бъде изпълнен с Огън и Сила, благословение и мощ от Небесния Отец.
Исус проля кръвта Си за всички човеци. И Любов към Него ето що е:
Да съберем Неговата Кръв, драгоценни капчици от която има върху сърцата на всичките човеци!
Само така Жертвата Му ще влезе в своята пълнота, а Исус в Своята Слава като Жених на Своята Невяста – Църквата. За благовестието могат да се кажат още много думи, както и да се споделят опитности от неговата жизнена сила. Но ние никога не бива да забравяме, че всеки от нас е бил привлечен при Исус благодарение на неуморните Божии труженици, които са се молили за нас или са ни говорили за Спасението чрез вяра. Ето защо ще приключа тази беседа със заръка към всички:
Нека Исус бъде наша прицелна точка за подражание в живота ни!
Нека направим благовестието достъпно за всеки човек!
Нека думите, записани в Първото съборно послание на Апостол Йоан, втора глава, шести стих, бъдат наше неотклонно призвание и смисъл на живота ни в този свят!