ЕРИХОН I – V ГЛАВА

5. ВИДЕНИЕТО С КРЕПОСТТА НА СЕБЕПРАВЕДНОСТТА

“Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие…” (Матея 23:27-28)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Някъде в дълбочините на паметта ми остават скръбни следи, заредени с много болка и угнетение. Някъде назад в тъжните спомени един млад човек пристига с многодетното си семейство от София, за да живее в провинциален град. Той вече е написал първите си духовни книги за Бога и все още е изпълнен с надежда, че ще намери верни приятели и църква, в която да положи живота си за Господ Исус Христос. И ето, че в началото нещата сякаш потръгват, защото той започва да посещава местната евангелска църква, където бива поканен да проповядва в библейското й училище. Минават няколко безоблачни месеца и изглежда, че всичко върви наред, когато идва ден, в който младият човек започва да проповядва покаяние и отричане от духа на света. В проповедите му заблестяват Йоан Кръстител и пророк Илия. И не просто, че заблестяват, но Мечът на Истината започва да изобличава един и същи дух, оказвал яростна съпротива както на древния пророк, така и на Кръстителя – духът на Езавел…
Точно тук свършват безоблачните дни за младия човек, понеже изобличителната проповед се е забила в една от най-страшните религиозни крепости на дявола – крепостта на себеправедността, която кара човеците да презират всеки призив за покаяние.
Какво следва отпосле ли?
Следва това, че младият проповедник е нахално изгонен от църквата, а десетте духовни книги, които е дал даром на християните, се обявяват за лъжливи, еретични и небиблейски. Нараненият дух на Езавел не е никак съгласен да предаде крепостите си, които е изградил в сърцата на човеците. И подействал скверно в местната теоложка, я превръща в главно острие на отмъщението си. Така, за по-малко от седмица, човеците, които са наричали проповедника “брат в Господа”, започват да го хулят като антихрист, еретик и шарлатанин. Книгите на проповедника биват демонстративно скъсани, а молитвите в библейското училище придобиват твърде яростен прицел:
“Нека се молим на Бог да изтрие всяка буква и запетая от онова, което ни е проповядвал антихристът Главчев!”
И така, братко мой, започва дългогодишното самотно слугуване на един Божий пророк, оставен във възможно най-страшната изолация и религиозна омраза от всички вярващи. Домът на пророка, който преди това едвам е побирал човеците, желаещи духовно общение и изпълване със Святия Дух, опустява като със замахване на диригентска палка. Яростта на чародейния дух е толкова преляла и тотална, че в онова време дните на Божия слуга преминават в постоянно повръщане и виене на свят. Стига се дотам, че той изпада в тотално отчаяние, без да може да възстанови мира и увереността в сърцето си. И тогава последва един твърде силен вик към Бога. Вик, който е равносилен на разчупване на демоничния контрол, и въздигане над всеки натиск и всяко чародеяние. Младият проповедник се смирява и разбира, че трябва да приеме съдбата си от Бога – такава, каквато е. И като я приеме, никак да не се отказва да върви в попрището си и да утвърждава стоенето си в Святия Дух на Исус.
Дванадесет години след тези събития Божият пророк вече е написал над сто и шестдесет книги, а демоничното статукво на изолацията му продължава да е същото. Без значение, че Господ Исус вече многократно е доказал слугата Си в Дух и Истина, и му е дал да напише прекрасни видения и откровения – пророкът Му остава предмет на хула, омраза и тотално отрицание. Без значение, че през тези усилни години на върховно иждивяване Божият слуга сам се превръща в жертвен юнец на Божия Свят Олтар – пак никой от града, в който живее, не желае да го посети, да общува с него и така да се закрепи в приятелство и единомислие. И ако бих казал, че в минали години това беше една непосилна и неразбираема за мен скръб, то Сам Исус ми даде многократно отговор за състоянието ми. Виж сега и ти този отговор, който е само от едно изречение, записано в книгата за Исус Навин:
“(А Ерихон беше заключен и затворен поради израилтяните; никой не излизаше и никой не влизаше)…” (Исус Навиев 6:1) 
Ама че капсулирано общество от дяволски поклонници!
Не е ли това върховен фанатизъм, примесен с ужасното безпокойство на демонични духове? Чудно ли е тогава, че за дванадесет години никой не излезе от църквата на местния религиозен фарисей, за да покаже почит на Божия пророк, да пие от извора му и да яде от хляба му, а и никоя от пророческите книги вече никога не влезе сред вярващите? Чудно ли е, че амбицираната чародейка Езавел с цената на всичко реши да задържи властта си върху манипулираните от нея души и сърца? Чудно ли е, че крепостта на себеправедността, с която тя беше омаяла галатяните в Добрич, остана все така висока и несъборена? И ако ти, братко мой, си мислиш, че това просто е частичен случай, който не може да бъде общовалиден за църквите в България, то тогава все още не си готов да приемеш страшната истина, че дяволът е превърнал цялата нация в един противен на Бога Ерихон.
Аз няма тук да ти напомням с колко пророчески видения и книги беше атакуван духа на Езавел, защото съм сигурен, че Божиите чеда са прочели повечето от тях или абсолютно всички. Но сега искам непременно да видиш, че гримът на Езавел, (който е светската теология, нямаща никакво потвърждение от Святия Дух) се превърна в основа за единствено възможното църковно строителство.
Всяка новосъздадена църква непременно преминаваше през светска регистрация в дирекция по вероизповеданията и принадлежност към този или онзи съюз. А църковните лидери, били те пастири, учители, дякони, старейшини и презвитери, задължително притежаваха документ за Ерихонска благонадеждност, (разбирай тук диплома от библейско училище, библейски институт, библейска академия – за предпочитане американски, английски, шведски или поне чешки). Препоръчани не от Божията Благодат, а от религиозната тапия и от договора за работа, тези наемници за няколко години окупираха целия религиозен спектър от църковни деноминации.
Оттук нататък пред пътя на обикновената душа и редовия християнин, търкащ стола в църковното събрание, съществуваха само две възможности:
Първата възможност: Приемаш статуквото такова, каквото е, и си оставаш редови църковен член, който е длъжен да ръкопляска, да слуша и вика “Амин”, както и да дава десятък в църковната каса.
Втората възможност: Искаш да станеш фактор в статуквото, което непременно те задължава да преминеш през всички стъпала на религиозната пирамида – като се започне с гримирането от духа на Езавел, свързано със задължителното теологическо образование, и се премине през школовката от всякакви демонични доктрини – служи тук задължителен просперитет, поклони в религиозната йерархия, църковни конгреси, делегатстване, конференции и др.
“Искам трета възможност! Искам алтернатива!” – би казал ти.
Е, братко мой! Третата възможност е да напуснеш капсулирания Ерихон и обществото на себеправедните, и тръгнеш като Господ Исус Христос сред блудните, грешните и неблагонадеждните. Няма защо да ти казвам, че този трети вариант непременно ще ти довее църковна ярост, чародейни плюнки, както и живот, предаден на постоянно гонение заради Исус. Готов за тази единствено вярна алтернатива, ти ще започнеш да осъзнаваш, че няма нищо ново под слънцето през последните две хиляди години.
В древния Израил имаше Синедрион, в който се събираха тогавашните религиозни лидери – за да шушукат, чародействат, заговорничат и вършат зло против всички инакомислещи.
В днешния последен Ерихон има цял куп от църковни синедриони, които вършат същите мерзости със същия дух.
В древния Израил фарисейската секта беше счетена като единствена, която е всеведуща и всезнаеща по въпросите на Свещеното Писание.
В днешния последен Ерихон има рояци секти, всяка със задължителните Анна и Кайафа, които зорко следят дали се спазват църковните доктрини.
В древния Израил беше прието фарисеите да си развяват религиозните мантии по пазарите, в Храма, и по време на религиозни празници, когато всред тълпите се надигаше мощна вълна от възхищение:
“Нека притаим дъх, защото минават праведните! Нека благоговеем пред святостта, с която ни докосват нашите водачи!”
В днешния последен Ерихон църквите се разтърсват от бляскави мероприятия, наричани “конференции”, на които за праведните са запазени първите три реда в залата, както и амвонът и прожекторите.
В древния Израил беше прието блудниците да се убиват с камъни, понеже са грешни!
В днешния последен Ерихон те се анатемосват от църквата, (разбирай от техния “бог”) на основание на църковния устав, който са имали неблагоразумието да нарушат!
В древния Израил духът на Езавел действаше чрез Иродиада и дъщеря й, за да поквари и без това скудоумния Ирод, тъй щото той да не се посвени и да отсече главата на Кръстителя, дръзнал да го изобличи за неправедния брак с братовата му жена.
В днешния последен Ерихон Иродиадите и Иродите си имат за съветник теологията, която изцяло игнорира Божия Суверенитет и презира Божията Правда, с която в древността царете се посочваха и помазваха за царуване от Божиите пророци. А наместо тях, днешните царе се посочват и избират единствено от демоничната чародейка, която е духът на Езавел.
Как мислиш, братко мой? Не мирише ли твърде зловонно от подобни “праведни” общества, за да дръзваш изобщо да ги мислиш за праведни? И не е ли Господ Исус твърде прозорлив, Който, казвайки за древните, непременно е имал на предвид и последните:
“Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие…” (Матея 23:27-28) 
Какво искат да гледат днешните зад крепостите на Ерихон – външното или вътрешното? Чистотата на плътта или чистотата на сърцето и духа? Не измами ли духът на Езавел себеправедните, за да инвестират единствено в спазването на плътски наредби, когато отвътре в сърцата си те оставаха тотални поклонници на дявола? Какво значи това, че църквата ще се възхищава от лъскавото религиозно величие, което не пиело, не пушело, и не блудствало, когато с изричното съгласие на това варосано гробче църковните търговци са изкарали сергиите си и навъртат паричен оборот за сметка на похулената Истина? Какво значи това, че по събрания и домашни групи ще се въртят религиозни тояги, за да удрят грешния по плът, който плаче за слабостта си, която го е препънала, а в същото време един проклет дух на Езавел ще омайва, манипулира и угнетява всички? Какво значи това, че очите ще гледат влюбено и възхитително към някакъв чуждоземен манипулатор, дошъл да направи реклама на поредната си търговия, а същите тези очи ще се пълнят с погнуса и презрение към плътския, който пушел и не можел да откаже цигарите? Какво значи това, че пастир ще вика на всеуслишание от амвона си:
“Купете си последната книга на Робъртс Лиардън!”
А в същото време ще скърца със зъби и ще предупреждава презвитерите си:
“Бдете и следете за книгите на оня Главчев, да не би да попаднат у някого, та да го развратят?”
И какво излиза в крайна сметка?
Книгите по Вавилонските сергии просвещават, а дадените даром книги от Сион развращават! Търговецът е посочен за църковна почит, а жертвеният юнец на Исус – за хула и опозоряване!…
Ако Исус обичаше търговците, то щеше ли да ги изгони с бич от Храма на Отца Си? Но ако Той изгони търговците, понеже са мерзост, то защо днешните храмови служители, които заявяват, че Му вярват и Го обичат, не ги изгонят? Не затова ли, понеже търговците продават книги с теология? И ако духът на Езавел се подвизава изключително в теологията, то ще позволи ли чародейката да я лишат от силата на грима й?
Братко мой! Отново ще те върна към това, което казах по-назад в тази глава:
“(А Ерихон беше заключен и затворен поради израилтяните; никой не излизаше и никой не влизаше)…” (Исус Навиев 6:1) 
Моля те да осъзнаеш, че днес чародейната власт на Езавел е най-страшна. Тя вече е станала ужасна и висока крепост, зад която пленниците с демонично усърдие лъскат външното, за да се впечатляват и възхищават от него. И така да не им остане дори миг, в който да погледнат гробниците в сърцата си. Тази власт на Езавел не търпи изобличение, не търпи призиви за покаяние, не търпи никой, който е с чисто сърце и възвишени помисли. И ако някой все пак се събуди в Ерихон, та да даде достъп на Божия Пророчески Дух в сърцето си, то такъв непременно ще се усети като блудницата Раав, която скри Израилевите съгледвачи на къщния си покрив. И какво повече да кажа за този проклет дух на Езавел, който дипломира и гримира църковните първенци, за да ги направи праведни в собствените им очи? И колко още Господ да забавя сериозното Си предупреждение към днешните тиатирски църкви:
“Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено. И дадох й време да се покае, но не иска да се покае от блудството си. Ето, Аз скоро ще я тръшна на болно легло: и ще туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея, ако се не покаят от нейните с тях дела. И чадата й ще убия с мор. И всичките църкви ще познаят, че Аз съм Който изпитвам вътрешности и сърца; и ще въздам на всеки от вас според делата му…” (Откровение 2:20-23) 
“Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца…” – заявява Господ Исус. Не външният църковен блясък или лъскавата плът на себеправедните, но именно вътрешностите и сърцата им, където те непоправимо са покварени от духа на Езавел – за да блудстват духовно с дявола, и напълно да се определят като домашните на Веелзевул, пълни с всякаква гнусота и нечистота.
Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако от цялото си сърце искаш освобождение от крепостната стена на Езавел, то се приготви да приемеш с вяра видението, което сега Господ ще даде на сърцето ти. Защото духовно аз продължавах да пребъдвам с Исус пред крепостните стени на Ерихон. И там все така стоеше Ангелът Предизвестител, както и легионите от Божии ангели, запънали лъкове против крепостите на демоничната измама. И ето, че Исус протегна ръка към Ковчега на Завета, като взе втората от златните гръмливи тръби. Така, за втори път, Той ми даде знак да Го приближа, като ми казваше:
“Слуго Господен, който си пророкът на Сион! Хвани в ръцете си втората от златните тръби! И като се приближиш до мраморната крепостна стена на Езавел, надуй тръбата на Святостта, за да изявиш Гръма, който ще я разпука, събори и разруши…”
В духа ми се надигна огромна радост от думите на Господа. Сякаш, че цял живот бях чакал този миг – да надуя Божията тръба против духа, който най-много от всички духове е мразил служението ми за Небето. И аз, като се приближих до Господа, с трепет взех от десницата Му златната тръба. А след това се приближих пред мраморната крепост на Езавел, като надигнах тръбата до устните си и понечих да я надуя…
За втори път отсред духа ми се надигна грохотът на буря, която не мога да опиша, нито напълно да изявя. И Дъхът на Всемогъщия Отец, който беше самият Гръм, премина от устните ми в златната тръба, тъй щото гръмливият грохот излезе от нея. А думите на този грохот се явиха като унищожително мъздовъздаване против чародейния дух. И сърцето ми чу, как Гръмът казваше:
“Разпукни се, строши се и рухни пред Дъха Ми крепост на дяволско нечестие! Бъди прах и пепел пред Вятъра, който те гони! Бъди вързана и разрушена, Езавел, варосана гробницо на дявола, която си приютила мъртвешки кости и всякаква нечистота! Бъди вързана, амбицирана чародейко, която с тежкия грим на клепачите си всякога си омайвала плътските човеци, за да чистят външното, а отвътре да остават мерзост и гнусота пред Очите Ми! Бъди вързано и изпепелено, лъжливо перо на книжниците, което с духа на света изврати и поквари Святото Ми Слово!
Вторият Гръм Господен разруши крепостта ти, Езавел! Станала си лъх пред Духа Ми и никой от людете Ми не ще закрепостиш довека!”
Докато още свещените думи на Отца отекваха с голяма сила в духа ми, Гръмът Му нападна мраморната крепостна стена на Езавел. И пукнатини се появиха сред мрамора, а той започна да потъмнява, пояждан от невидима Сила. И колкото повече мраморът потъмняваше, толкова повече фалшивото благородство и престорената Святост изчезваха от жилките му. Той наистина заприличваше на тъмна и зловеща гробница, която все повече се разпукваше от Гръма. Така дойде миг, когато от пукнатините на крепостта започнаха да се изсипват човешки кости и черепи. А от дупките на черепите, свързани с очите и устните, започнаха панически да пропълзяват подпалени змии. И в мига, когато някоя кост или череп падаха на земята, те мигновено се превръщаха на прах, а змиите на лъх. Така дойде и пълното сгромолясване на чародейната крепост, чиито потъмнели и чудовищни отломъци падаха в страшен грохот. А тогава очите ми съгледаха самата демонична чародейка, чиито коси димяха опърлени, а гримът по лицето й се размазваше, тъй щото тя придобиваше уродливо изражение на отвратително изчадие. Но още по-знаменателното във видението беше неизброимото й число от поклонници, които панически се опитваха да угасят пламналите дипломи в сърцата си, крещейки към Езавел:
“Какво става с нас, господи? Какъв е този трус върху доктрините? Какъв е този ужас, който ни сполетя?”
А тогава Езавел бясна им изкрещяваше:
“Пазете доктрините и нито за миг не забравяйте, че вие сте дипломираните и знаещите! Вие сте духовният елит на бога, без който църквите ще изгубят спасението си! Вие сте праведните, славата на небето, и това не се харесва на враговете ви! Удръжте битката и господ ще ви даде победата!”
Но било, че Езавел крещеше за победа, около нея всичко беше предадено на разрушение. И всички онези поклонници, жалки подобия на черепи и кости, трябваше да усетят блестящите стрели от ангелското войнство, които полетяха върху тях. И в миг, когато стрела на ангел се забиеше в сърцето на Езавелин поклонник, отсред върха на стрелата излизаше Светлина, която дамгосваше духа на проклетия с думите:
“Осъден в беззаконието на Езавел!”
А тогава забелязах и малцина пленници, които изваждаха пламналите дипломи от сърцата си. И като ги разкъсваха, хвърляха ги навън от себе си. Всички те бяха пронизани от ангелски стрели, но от върховете на тези стрели блестеше Светлина с друго Слово:
“Спасен от беззаконието на Езавел!”
Усетили именно тази Светлина, пленниците падаха съкрушени на коленете си. И като плачеха с висок глас, призоваваха Господа, казвайки:
“О, Исусе! Прости на нас, омаяните от чародействата на дявола! Ние скоро забравихме писаното от Апостола Ти Павел, че Ти дължим простота и чистота! Ние се заблудихме и никак не помнехме в беззаконието си, че Бог избра простите неща на света, за да засрами мъдрите! Ние попаднахме под демоничен чар и скоро престанахме да зачитаме Завета Ти, който Ти правиш в дълбочините на човешките сърца, а не в делата на плъттта им! Прости ни, Господи, че не възлюбихме Святия Дух, за да обичаме Неговото водителство, но бяхме мамени от духа на Езавел, за да любим света, а не Отца! Избави ни, Господи, от тези разрушения и ни възвърни, както Илия възвърна Израил при потока Кисон, и както Кръстителят Йоан направи прави пътеките за Името Ти!”
Чул думите на каещите се пленници, и видял сълзите им, които ги очистваха от грима на Езавел, и възвръщаха Светлината на духовните им естества, Господ даде знак на ангелското войнство, тъй щото ангелите, чиито стрели бяха послужили за избавление, се снишиха над пленниците и ги хванаха, за да ги извадят от разрушенията и да ги приближат до Исус. Така те ги поставиха в нозете на Господа, а Той с ревнив Глас попита самите пленници:
“Обичате ли Ме повече от грима на Езавел? Искате ли Духа Ми от дъното на сърцата си, за да бъдете водени в Дух и Истина, а не с чародейно омайване?”
“Обичаме те, Исусе!” – възридаха изкупените и продължиха, като казваха:
“Искаме Святия Ти Дух от дъното на сърцата си, и няма да надигнем никога вече главите си, защото знаем, че сме главните грешници!”
“А ще отидете ли вие при всичките грешни човеци, за да им покажете Милостта на Милостивия Господ и Състраданието на Състрадателния? Ще протегнете ли ръце към тези, които считахте за по-грешни от вас, и за недостойни за вашето общение?”
Думите на Спасителя доведоха изкупените до пълно покаяние, а сълзите от очите им не преставаха да се проливат. И тогава те Му казаха:
“Дай ни да пием от Чашата на Страданието Ти, Господи! За да бъдем изкупени в скръб, която не ни жали! Ето, счетохме всичко за измет, за да имаме надеждата, че ще целунем нозете Ти! Всяка наша придобивка считаме като загуба за Тебе! Направи ни сега по-ниски от всичките човеци, с образи на слуги, та дано бихме изкупили тежкия си грях против Духа Ти, и дано бихме намерили капчица от Благоволението Ти!”
Послушал последните думи на изкупените, Господ се развълнува и просълзи. А след това положи всички тях в Ковчега на Завета Си, като ми казваше:
“Виждаш ли, слуго Господен, колко велик и изкупителен може да бъде Божият Пророчески Дух? Виждаш ли как Гръмът на Отец Ми събори най-страшните и убийствени крепости от сърцата на оцелелите?
Казвам ти сега, че тези Мои братя и сестри вече придобиха Сърцето Ми и Духа Ми!
Те непременно ще прострат ръка към грешните и блудните, от които се гнуси цялото себеправедно християнство! И като ги изтръгнат от огъня с всичката Милост и Любов, ще направят на Хълма Господен подарък на Господа на Силите!
А на цялата Си Църква днес заповядвам да отхвърли грима на Езавел, и чародеянията на духа й! И като помните блудницата, която със сълзи изми нозете Ми, и после с благоухания ги помаза, знайте, че тези оцелели отсред рухналата Езавелина крепост, непременно ще бъдат последната блудница Раав, която ще се спаси с Вяра и ще стори обиталище на Господа своя Бог в къщния покрив на сърцето си!
Онзи, на когото Аз много прощавам, той много обича! И такъв непременно ще извърши толкова по-благодатна работа за Царството, колкото по-грешен и недостоен се чувства за Царя на царете! Това е ненарушимият принцип на Небето и той никога няма да отпадне!
Колкото до себеправедните, които не се покаяха, но задържаха грима на Езавел всред нейното разрушение, то такива в пълна степен показаха и доказаха, че са родени от нея, и ще отидат с нея в тъмнината, от която няма да излязат! Такива, като мамят и бъдат мамени, непременно ще допълнят мярката на бащите си, които са ги родили с фарисейски квас и змийско лукавство!
Аз Военачалникът пред стените на Ерихон, днес пръснах с Гръма Господен погубителната крепост на духа на Езавел! Блажени оцелелите, които след това видение непременно ще скъсат и изгорят религиозните си дипломи, за да покажат в Дух и Истина, че наистина са свободни от грима на сатанинското лукавство!
Проклети от днес и довека себеправедните, чиито сърца остават варосани гробници, пълни с нечистота и поквара!
Аз, Военачалникът пред стените на Ерихон, все още говоря и не млъквам!”

Leave a Reply