ДУХОВЕН ПОГЛЕД ВЪРХУ ВИТЕСДА

Скъпи приятелю!
Приготви сърцето си да последва Царя на царете и Господ на господарите, защото Той сега ще те отведе в Живото Евангелие, сиреч, в онези области на Святия Дух, където Животът на Бога пулсира с невероятна пълнота и зад всеки стих от Евангелието се открива Врата към Небето.
Ето как започна всичко с тази книга. Исус дойде при мен и ми каза:
“Нека една дума сега се затвърди в сърцето ти и започне да изпълва ума ти, защото ще видиш как Отец Ми пълни с Живот от Живота Си и с Дух от Духа Си тази дума…”
“Коя е думата, Господи?” – попитах аз. А Исус отговори:
“Думата е “движение”!”
След отговора Си Той хвана духа ми и ме издигна нагоре. Само след миг бях облян от невероятна светлина, защото Исус вече беше завел сърцето ми в онези области на Святия Дух, където е Живото Евангелие. Тогава Той отново ми каза:
“Запомни, че ако има дума, която напълно да отговаря на активността на Отца Ми, тази дума е движението. Бог е Дух и Той се движи. Той се движи постоянно и непрестанно. Той никога не стои на едно място и ако някой иска да последва Бога, такъв непременно трябва да заживее с мисълта, че ще трябва постоянно да се движи. Спомни си с какви думи Аз ви се разкрих в Евангелието, когато трябваше да ви дам достъп до Отца…”
Отговорих:
“Господи Исусе! Ти ни се разкри с думите:
“Аз съм Пътят, и Истината, и Животът. Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене…”
А Исус продължи:
“Както сам се убеждаваш, преди всичко останало Аз съм Пътят. А един Път не е даден, за да Го гледаш. Един Път не е даден, за да Го изследваш. Един Път е даден, за да Го извървиш. А когато вървиш по този Път, ти непременно се движиш… Така ли е?”
“Точно така е, Господи! Самата дума “път” иде да даде смисъл и посока на движението, защото без път всяко движение би било блуждаене и хаос. Тогава човек не би знаел откъде тръгва и накъде отива…”
Исус се усмихна на думите ми. А после каза:
“Точно така. Още в началото, когато Отец Ми сътворяваше света, още преди да беше сътворил нещата, които сътвори, Той направи нещо, за което ясно ти говорят и началните стихове на Библията. Какво пише там?”
Нямаше смисъл да отварям библията си, защото прекрасно знаех думите в началото на Битие. Затова казах:
“Господи Исусе! Там пише:
“В начало Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата…”
(Битие 1:1-2)
В следващия момент Гласът на Исус стана необикновено сериозен. Той ми каза:
“Виж сега нещата, които виждам и Аз. Защото вие трябва да престанете да четете Библията с вашите човешки очи и да започнете да я четете с ума на Святия Дух, Който издирва всичко, даже и Божиите дълбочини. Защото Библията винаги е била погледът на Отец, с който Той гледа състоянието на нещата на всяко време и на всяко място…”
След тези Си думи Исус ме хвана и двамата с Него застанахме над къпалнята Витесда. Знаех, че това е видение, но то беше твърде живо и в него личаха подробности, каквито читателят никога не може да види само от прочит на евангелския разказ. Защото евангелският разказ в повечето случаи ще се възприеме като информация за нещо, което някога се е случило, но вече е отминало, докато нещата, които Исус ми даваше в това видение, бяха сегашната конкретна духовна реалност над Църквата.
И нека сега ти кажа какво преживях и какво видях:
Видях огромна къпалня, около която бяха струпани много куци, гърбави, парализирани, немощни и слепи хора. Всички те стояха в преддверията на къпалнята, но никой не смееше да влезе вътре в самата вода и да я раздвижи. И там Исус ми каза:
“Виж сега отблизо сърцата на тези болни и унижени от дявола хора. Не са ли тези сърца пусти и неустроени, точно така, както земята беше пуста и неустроена в онзи миг на Сътворението? И не покрива ли тъмнина душите им, точно така, както тогава тъмнината покриваше бездната? И ако тези сърца са пусти и неустроени, то не трябва ли Бог да изпрати някой, който да раздвижи водата?”
Погледнах към сърцата на страдалците и във всяко сърце видях реално потвърждение на въпросите на моя Господ. Тогава паднах пред Исус и Му казах:
“Господи мой, Спасителю на света! Едва ли Си развълнуван като мен, защото Ти Си видял още в начало нещата, които аз виждам сега по Твоята Воля. Но аз вярвам, че Ти много повече се вълнуваш от това какво не виждам. А аз не виждам Теб и Твоето Присъствие в сърцата на тези човеци. Аз виждам в тях безнадеждност, угнетение, депресия, печал, грях и измама, гордост и високоумие, бунт и непокорство, но никъде не виждам Твоето Присъствие. Защо е така?”
Отговорът на Исус беше повече от категоричен:
“Лисиците имат леговища и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони… Защото никой от страдалците пред тази къпалня не иска да плати цена, за да се раздвижи водата. Всички те веднъж вече са били излъгани, че къпалнята им удовлетворява Отец Ми точно в този вид, когато е в покой.
Но ти запомни и предай на братята и сестрите Ми, че:
Никой не може да раздвижи Духа Ми, ако не се движи в Духа Ми! А да се движиш в Духа Ми ще рече да вършиш Волята на Отец Ми, Който е на небесата!
Отец изля за всички ви Святия Дух, за да бликнат в сърцата ви извори на Жива Вода и да бъде тази Вода не просто Жива, но текуща. А ти знаеш ли днес какво се върши в тези преддверия, пълни с толкова страдалци?
Върши се това, че всеки учи ближния си да бъде “света вода ненапита”!
Вярващите в Името Ми биват сплашвани да не предприемат никакво раздвижване. Така в Църквата се настанява традицията.
Кажи на братята и сестрите Ми, че нищо не обездвижва водите на Святия Дух така, както ги обездвижва традицията. Тази традиция учи вярващите да стоят в Божието Присъствие така, както са стояли поколенията преди тях. Но поколенията преди тях бяха уловени от религиозния дух и парализирани от човешки доктрини и авторитети. Тези човешки доктрини и авторитети бяха причината никой да не пие от водите на Духа Ми и никой да не преживее пречистващото им действие. А вода, която никой не иска да пие, и вода, с която никой не иска да се мие, рискува да стане застояла вода.
Сега разбираш ли защо ти казах, че ключовата дума на Духа Ми е “движение”?
Именно защото днес от Сион към църквите тече Реката на Живота, но обладани от Вавилон лидери искат да я превърнат в блато.
Нека сега те заведа в още по-дълбоко познаване на днешните духовни реалности…”
След последните Си думи Исус хвана духа ми и двамата с Него слязохме сред самата къпалня Витесда. Тогава Исус ме накара да погледна нагоре – към Небето. И аз видях, че над къпалнята Витесда беше простряна Божията ръка. Пръстите на тази ръка се опитваха да докоснат страдащите, но те се отдръпваха и Бог беше безсилен да стори каквото и да било. Това ме учуди и затова попитах Исус:
“Господи, защо ръката на Отец не може да докосне болните? И ако Витесда духовно се определя като Дом на Милост, то защо никой не иска да бъде посетен от тази Милост?”
Тогава Исус ми каза:
“Витесда наистина е Дом на Милостта Божия. Но докато всички само гледат къпалнята, а никой не иска да скочи във водите й, то и Божията Милост не може да извърши нищо. Защото, спомни си, какво ти говореше Апостол Павел за същата тази Милост…”
Думите на Христовия Апостол вече бяха дошли към ума ми. Затова нека ги запиша и тук:
“Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние, а с упорството и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му…”
(Римляни 2:4-6)
Едва спомнил си думите на Павел, Исус отново продължи да говори към духа ми:
“Знаеш ли кога настъпва най-голямото обездвижване на Святия Дух?
Това става винаги и точно тогава, когато пастирите превземат приоритетите на Бога и ги направят свои приоритети. Понеже, както сам видя, Божията ръка все още стои простряна върху Витесда, но всички във Витесда гледат не към Божиите пръсти, а към преддверията. Виж и ти тези преддверия, за да разбереш къде се разминават Бог и Църквата Му…”
Послушах гласа на Господ и погледнах към преддверията на Витесда. Те бяха пет, тоест, точно толкова, колкото са пръстите на Божията ръка. Около повечето преддверия беше струпан много народ. А и самият стих на “Евангелието от Йоан” казваше за Витесда, че:
“…в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия…”
(Йоан 5:2)
Тогава Исус отново ми заповяда:
“Искам сега не просто да гледаш, но да виждаш и забелязваш. Наблюдавай още по-внимателно преддверията…”
Погледнах с голямо усърдие и взиране към преддверията и гледката буквално ме смути. Три от преддверията бяха наблъскани до краен предел с народ, докато двете преддверия стояха празни. Докато все още се чудех защо е така, Исус ми каза:
“Не се чуди, защото скоро ще разбереш причината за празнотата на двете преддверия, за разлика от другите три. Сега просто трябва да наблюдаваш различните преддверия и да видиш всички, които са там. Започни с първото…”
Не чаках повторна подкана от Исус и започнах да наблюдавам първото преддверие. Там видях ужасна гледка. Много хора бяха в страдание и немощ. Основен белег на повечето беше това, че бяха изпосталели от глад. А най-точната дума, която се появи в сърцето ми бе тази, че тези хора бяха кльощави. Ребрата им изпъкваха така категорично пред гърдите и корема, щото имах чувството, че бледата кожа, която ги държи ей сега ще се скъса и разпори. Краката им бяха като безполезни дълги пръчки и именно те бяха ония “изсъхнали”, за които говори точният стих от Евангелието. Тези хора не въздишаха, както би било нормално за гладния и жадния, но блееха като овце. Сред тях крачеше един охранен и дебел пастир, който беше самата противоположност на кльощавите овце. Докато те блееха, той размахваше гегата си, сочеше притихналата вода и казваше:
“Алелуя! Не е ли прекрасна къпалнята Витесда? Не е ли гладка като огледало?”
Погледнах блеещите хора и вече знаех, че никой не ще да го слуша, защото гладът им беше много голям. В следващия миг бях сигурен какво ми показва Исус. Затова Му казах:
“Господи мой, това, което ми показваш във видението, не са ли преддверията на петкратното служение в Църквата? И не беше ли това преддверие именно пастирското?”
А Исус ми отговори:
“Знай, че мнозина ще се засегнат от нещата, които ти давам, защото словото на тази книга ще ги изобличи. Аз съм видял това и нека никак не се смущава сърцето ти. Защото повечето пастирски преддверия, които днес наблюдават очите Ми, изглеждат точно така. Понеже по своя замисъл и създаване тези преддверия трябваше да бъдат мястото, където се докосват и пресичат Духът на Отца Ми и сърцата на Божиите служители. Но ето, че това преддверие е затворено за Божията Воля и там действат човешката и демоничната воля. Колкото и драстично да изглежда това, което ти показвам, то е точно такова. Блажени онези Мои будни пастири, които, ако и това слово да не се отнася за тях, биха го приели спрямо себе си. Защото такива непременно ще допуснат Божията Воля в сърцата си и самите те ще бъдат като ангели, които раздвижват водата, за да освежат и изцелят паството, което им е поверено. Но ти сега виж второто преддверие, защото има какво да научиш и от него…”
Погледнах второто преддверие и там видях друга ужасяваща гледка. Повечето от човеците там бяха осакатени и не можеха да вървят. Нещо повече – видях собствените им демони-екзекутори, които държаха сърпове, с които бяха наранили или отрязали нозете на сакатите. Всеки, който влизаше в това преддверие, трябваше първо да събуе обувките си и след това влизаше бос вътре в него. А тогава такъв просто предаваше сърпа си без бой на демоните, а те нараняваха нозете му. Най страшното беше това, че сакатите дори не усещаха проблема си. Повечето се смееха, а някои от тях вдигаха торбички със сребърници до ушите си и весело ги тръскаха, за да звънят. Това ме уплаши. Вдигнах поглед към Исус и пак Го питах:
“Какво означава всичко това, Господи? Защо всички си събуват обувките пред това преддверие? И какво значи това да си куц и да не забелязваш, че си куц? Какво значи това, че вместо сърп някои държат торбички със сребърници и весело ги дрънкат? Не трябва ли сърповете да са в ръцете на човеците? Защо са в ръцете на демоните?”
А Исус ми отговори:
“В сърцето ти има много въпроси, но за всички тях има само един отговор:
Защото се презря благовестието за Небесното Царство и мнозина преминаха в благовестие за земна църковна слава, блясък и финансов просперитет. А всяко сърце, което не се пожъне за Небето, дяволът непременно ще го пожъне за ада и огненото езеро. Ето защо всички тук са продали душите си на дявола и така той е отнел от сърцата им готовността да проповядват благовестието. Това преддверие е преддверието на куците, според верните стихове на пета глава от “Евангелието от Йоан” и отговаря на бившите благовестители от петкратното служение.
Но ти виж и третото преддверие, защото там нещата са най-страшни…”
Погледнах третото преддверие и думите на Исус наистина се потвърдиха пред очите ми. Това беше не просто преддверие, но огромна изкопана яма, в която падаха стотици човеци. Спрямо страдалците от другите преддверия тези бяха най-зле, понеже другите имаха шанс все пак да се докоснат до къпалнята, когато се раздвижи от Божий пратеник, но тези – последните – нямаха никакъв шанс. Ямата беше дълбока, а човеците – до един бяха слепи. Очните им ябълки бяха обърнати така, че се виждаше само бялото на гледеца, но не и зениците им. Всички те бяха вързани в нозете си с обща верига, а главният слепец пред тях държеше края на веригата, вдигаше нагоре показалеца на ръката си и казваше:
“Всичко е наред с нас! Всичко е доктринално! Тук трябва да си правим конференциите до свършека…”
В следващия момент се обърнах към Исус и видях сълзи в очите Му. Той плачеше. И в плача Си ми каза:
“За всички от другите преддверия има някаква надежда. Но ако слепец слепеца води, то вече са паднали в яма, от която изход няма. Ето така изглеждат теолозите в Църквата, които я напълниха с духа на този свят и накараха вярващите да се влюбят в дипломи, в земни кариери, в земна човешка мъдрост и така да презрат Словото Христос. Такива са толкова далече от живото Евангелие, колкото високо отстои Небето от земята…”
Тогава попитах Господ:
“Ами последните две преддверия защо са празни?”
А Исус отговори:
“Последните две преддверия са Апостолското и пророческото. Те са празни, защото никой от управителите над Господното Паство не иска да зачита слугите на Отца Ми, които днес Той изпраща към църквите. Никой лидер не обича изобличението, за да приеме пророческото слово на слугите. Никой лидер не иска здравата основа на Христос, за да приеме Божии Апостоли, защото така църквата му ще изгуби уюта си и името си на ухажвана от света деноминация…”
Думите на Господ сериозно утесниха сърцето ми. И аз отново Го попитах:
“Господи, и все пак ръката Божия продължава да се простира към Витесда. Това не означава ли, че Отец държи тук в тази къпалня остатък по Благодат? В противен случай би трябвало Милостта Му да се оттегли от това място, но въпреки това водите на Святия Дух продължават да изпълват къпалнята. Кой и как тогава ще раздвижи тези води?”
А Исус каза:
“Нали сам видя, че последните две преддверия са празни?
Те са запазени по Божията Милост, за да преминават през тях пратениците Му, които ще раздвижат водите на къпалнята. Писаното няма да се осуети и Витесда ще продължи да съществува до самия свършек, защото е писано в Евангелието, че:
“…от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата…”
(Йоан 5:4)
И за да разбереш всичко още по-ясно, нека ти покажа всичко това в едно по-различно видение…”