4. ПОРТАТА НА БРАТОЛЮБИЕТО
Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз искам сърцето ти да величае Господ за неизказаната Му Милост към Църквата. Защото без Портите на Живота ние бихме останали да живеем всред портите на смъртта. А там, горе, в неизследимо високите небеса на Хълма Сион, живеят угодните на Отца, за които свидетелстваха Апостолите, като записаха видяното горе с думите:
“…но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата…” (Евреи 12:22-24)
Как мислиш тогава? Ако свидетелствата на Христовите Апостоли ти говорят, че нозете им са пристъпили до Хълма Сион и до Града на Живия Бог, то нима биха преминали, ако не са платили цената, за да влязат през Портите на Живота? И ако, несъмнено, са влезли през тези Порти, то какво са видели? Не са ли станали свидетели на едни прекрасни и извисени Небесни хора, които определят като “духовете на усъвършенстваните праведници”?
Но ето тук е прекрасната тайна на Благата Вест. Тайна, която днес Господ разкрива с Портите на Живота. Защото всяко преминаване през тези Порти ни очиства, подготвя и усъвършенства за едно вечно общение с Божия Син. Всяко преминаване ни прави достойни за Неговия Живот, който Отец даде и на нас.
Да стоим ли тогава сред земните и извратените? Да ръкопляскаме ли на онова, което се цени високо между човеците, когато същото е мерзост за Бога? Да бъдем ли земни за земните, когато Небесният Отец ни е избрал да бъдем родени и утвърдени в Сион?
Причината да започвам с тези въпроси и с цялото това въведение не е друга, но тази, че за дванадесет години посвещение и приближаване към Исус сърцето ми не е преживявало подобна пълнота и благословение. И аз не искам сам да се радвам на благословенията си. Не, братко мой! Докато има дъх в устата ми и огън в сърцето ми аз ще раздавам това Слово, дадено ми от Бога Отца и от Неговия Син. Защото не искам един ден името ми да бъде проклинано всред царството на вечно проклетите, тъй че те да казват, че никой не ги е предупредил за сетнината им и за края на онова, в което са вярвали и което са вършили. Затова бъди разумен и буден, та всички Христови думи от това пророческо слово да влязат в духа и сърцето ти и така да произведат плод на съвършено смирение и благочестие. А сега нека да продължа със следващата Порта. Портата на Братолюбието.
След като Исус ме изведе до Небесната Дъга, стана така, че двамата с Него тръгнахме надолу, като преминахме през Портата на Братолюбието. Така отново се намерихме в земните места. А Господ ми каза:
“От всички врати, през които влезе, тази е най-трудната. И сега ти предстои да разбереш защо. Но преди това Ми кажи:
Коя е най-голямата Любов, която някой би показал към братята си?”
“Господи мой! Сам Ти каза на учениците Си:
“Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си…” (Йоан 15:12-13)
“А би ли дал ти нещо, което нямаш? И ако някой би поискал да даде живота си за приятелите си, то нима мислиш, че Аз имах предвид плътския и земен живот, а не Животът на Отца, който Аз ви изявих на земята?”
“Разбира се, че Животът на Отец е този, за който Ти ни говори, Исусе! И аз вярвам, че пред Портата на Братолюбието Ти непременно ще ми разкриеш пълнотата на това, за което ми говориш сега…”
“Гледай тогава на знаменията пред тази Порта. Защото те са наистина твърде покрити, за да бъдат забелязани от земни човеци…”
След последните Си думи Спасителят се приближи към Портата на Братолюбието. А след това отново протегна ръце и извика думите на Святата Си Заповед:
“Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си…” (Йоан 15:12-13)
Така, след думите на Господ, стана знамение. Защото изневиделица изскочиха демони, които държаха примки от сплетени тръни. И като застанаха пред Портата на Братолюбието, поставиха примките отпред. Миг след това се появиха двама човека, които явно бяха чули Святата заповед на Исус в сърцата си. И ето, че единият каза на втория:
“Не мислиш ли, че е настъпило времето да покажем Божията Любов на човеците от света?”
“Да, мисля брат, мисля…” – отговори вторият и продължи:
“И дори съм убеден, че никой не може да обича като нас…”
След думите си двамата протегнаха ръце към Исус, като Му казаха:
“Господи, искаме от Теб силно видение. Искаме да участваме в жетвата Ти. Искаме да достигнем поколения. И затова имаме глад да проповядваме благовестието и да родим в Истината мнозина човеци. Така е! Амин!”
Дочул думите на двамата Исус се появи пред тях. И като протегна ръката Си към утробите на сърцата им, ги зареди с Небесна Светлина, тъй че сърцата да заченат от великите служения за Небето. И ето, че утробите на човеците започнаха да растат, а те се възрадваха и тръгнаха към Портата на Братолюбието. Но точно там нозете им стъпиха в примките от тръни. А демоните, като вдигнаха примките, стегнаха с тях сърцата им. И пред очите ми се разви нещо наистина страшно и потресаващо. Защото, подобно на непразна жена, сърцата им наедряваха. Но самото наедряване правеше така, че примката от тръните се впиваше в плода. Колкото повече наедряваше утробата, толкова повече тръните се впиваха и впиваха. Това накара вторият от човеците да изкрещи:
“А бе какво сме тръгнали да спасяваме света? Много е болезнено това? Много е жестоко!”
А първият допълни:
“И аз се чудя какво става. Понеже всичко около сърцата ни се ожесточи и нещо не е наред. Изглежда, че това видение не е от Бога. Понеже ако беше от Бога вече щеше да се изпълни. А колкото повече стоим и чакаме, толкова по-лошо става…”
Тогава вторият отново изкрещя:
“Давай да си ходим оттук. И да се отречем от тези видения. Това са глупости и Бог не благоволи в тях…”
Миг след думите им, стана така, че те по духовен път просто изхвърлиха виденията от сърцата си и абортираха всичко, което Господната Светлина беше родила в тях. Така самите примки от тръните паднаха от гърдите им, а човеците въздъхнаха облекчено и тръгнаха надолу, към света, от който бяха дошли…
Стоях като потресен и не исках да повярвам, че очите ми виждат всичко това. И ето, че Господ се приближи към мен, като ме попита:
“Разбираш ли онова, което видя? Разбираш ли как примката от тръните накара непразните да абортират великите видения и служения от Небето?”
“Да, Господи! Понеже видях, че в мига, когато застанаха пред Портата на Братолюбието, нозете на човеците влязоха в примките от тръните, тъй че демоните стегнаха утробите на сърцата им. Така утробите наедряваха, но заедно с това тръните се впиваха все повече и повече. Именно болката от всичко това накара човеците да абортират виденията и служенията си…”
А тогава Исус каза:
“И ето това е великият изпит пред Портата на Братолюбието. Изпит, който е заповядан от Отца Ми, за да се изпълни древното Му слово. Понеже, спомни си, какво каза Отец Ми на Адам? И за какво предупреди Ева?”
Светлината в устните на Исус беше толкова голяма, че без всякакво усилие улових отговора. Затова Му отговорих:
“Милостиви и Благодатни Исусе! Отец каза на Адам:
“Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева…” (Битие 3:17-18)
А Ева Отец предупреди с думите:
“Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чеда; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее…” (Битие 3:16)
Слушайки думите ми, Исус каза:
“Чудно ли ти е тогава онова, което ти видя пред Портата на Братолюбието? Ако Словото нарече Мен “Последния Адам”, то не сте ли вие последната Ева? Ако Отец Ми обеща преумножена скръб за Ева, когато ражда чедата си, то от какво друго да е преумножена тази скръб, ако не от тръните, които ражда земята? Сега разбра ли за какво служат тръните?”
“Да, Господи! Тръните служат за скръб при раждане…”
“Спомни си тогава думите Ми към Моите Апостоли. Понеже не само на тях, но и на вас казах:
“Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света. И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме…” (Йоан 16:20-22)
Разбираш ли тогава кой може да премине през Портата на Братолюбието?”
“Да, Господи! Това ще е онзи, който претърпи преумножената скръб при раждането…”
“А не ви ли остави Моят Апостол именно такъв пример на следване и подражание? Не написа ли той в посланието си:
“Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас…” (Галатяни 4:19)
И какво значат думите “пак в родилни болки”?…”
“Господи мой! Това ще да рече, че Павел неведнъж е раждал чедата в благовестието. И болките на сърцето му едва ли са били по-слаби от онези, които видях в това видение…”
“Тръгни тогава и ти след Мене към Портата на Братолюбието! Защото, подобно на други Свои служители, на теб също съм дал видение за велико и мощно служение за Небето. И това видение трябва да се износи и изстрада…”
Не очаквах такъв рязък завой в думите на Исус. Но Той ми казваше именно онова, което чувах. Затова тръгнах след Него. Ето, че Той премина през Портата на Братолюбието, а моите нозе, подобно на нозете на двамата човеци във видението, също стъпиха в примките с тръните. Тогава същите онези черни демони вдигнаха примката с тръни на гърдите ми. И ето, че с нарастването на утробата на сърцето ми, острите жила на тръните почнаха да се впиват в душата и сърцето ми. И трябва да знаеш, скъпи ми братко, че естествената реакция при убождане и притискане е да се свиеш. Но аз не можех да се свия. Напротив – Божието видение в сърцето ми ставаше все по-силно и силно, тъй че утробата ми нарастваше, а с нея и болката от тръните. Затова започнах да викам към Исус:
“Господи! Какво става? Колкото повече книги ми даваш и колкото повече давам даром, толкова повече зло се впива в душата ми и сърцето ми? Защо не е обратното, Исусе? Защо не ми даваш да се зарадвам?”
А Исус, като ме гледаше със състрадание и любов, нежно каза:
“Колкото по-голям става плодът на утробата, толкова по-скоро е наближил и часът на раждането! Затова плодът ти трябва да расте! Трябва да расте…”
Последните думи на Господ сякаш, че бяха най-ужасните, които можех да чуя. Аз търсех всякакъв начин да избягам от обръча на впитите тръни, а ето, че Той ми казваше да търся увеличаване на плода. И аз извиках към Него думи, които не бяха мои, а Негови. Понеже се чух да казвам:
“Господи, изливай изобилно пророческото Си Слово в сърцето ми. Още по-изобилно, Господи! Още по-изобилно…”
Исус се усмихна. И като протегна ръцете Си към мен направи така, че потоци от Светлина и Благодат започнаха да пълнят препълненото ми сърце. Така стана чудо. Защото тръните никак не удържаха на натиска на плода и се пръснаха и разпиляха край мен. А очите на сърцето ми виждаха стотици по стотици и хиляди по хиляди, които пиеха от Живата Вода на Небето и засищаха сърцата си с Небесния Хляб. В този миг вече наистина нищо не ме болеше, нито ме притискаше, нито се противеше. Защото радостта нахлу към сърцето ми и само след миг нозете ми бяха преминали през Портата на Братолюбието. А Господ, като ме прегърна с ръката Си, обърна главата Си към мен и каза:
“Сега ти вече знаеш какво ще рече братолюбието. Сега вече Моите знаят, че ако първият Адам нарече жена си Ева, то е според писаното:
“И човекът наименува жена си Ева,* (т.е. Живот) защото тя беше майка на всички живи…” (Битие 3:20)
И ако Ева ще да рече Живот, то търсете преумножената скръб на Ева, за да се преумножи и Животът всред Моите. Защото тръните на лукавия нямат власт над Любовта и братолюбието. Те могат само да им се възпротивят, та Животът непременно да тържествува над тях и така да се прослави Господното Име.
Блажени човеците, чиито сърца са утроби на Пророческото благовестие! Блажени човеците, които днес са последната Ева на последния Адам!
Защото именно това ще рече някой да даде Живота си за приятелите Си! Защото Животът е Ева, а Ева са онези, които раждат човеците с Божията Сила! Защото именно с такива Отец Ми ще отвори врати към Живота и ще направи утробите им изобилни от Извора на Живата Вода…”
След последните Си думи Господ отново хвана ръката ми и двамата с Него преминахме през Портата на Твърдостта.