2. ДОБРИЯТ САМАРЯНИН ИЛИ ЗА ЛЮБОВТА НА ВЯРАТА

Ето нещата във видението, което Исус ми даде да преживея, както и пълният разговор, който имах с моя Господ в самото видение:
Спасителят взе духа и сърцето ми и ме издигна високо в небесните места. След това ми посочи с ръка Небесния Ерусалим, който светеше подобно на диамант, пречупващ слънчевата светлина. А после ми каза:
“Стефане, искам да забележиш всичко, което ти показвам, защото сега се намираш в Живото Евангелие, а в него духовните неща са много по-реални от земните.
Виждаш ли Небесния Ерусалим, който ти соча с пръста Си?”
Разбира се, че го виждах. И затова казах на Исус:
“Да, Господи! Това е най-прекрасната гледка за очите ми…”
А Господ допълни:
“След миг тази гледка няма да е никак прекрасна, защото ще видиш една човешка трагедия…”
След думите Му видях как един човек излезе из портите на Небесния Ерусалим и с бързи крачки тръгна надолу към земята. Никой не го спираше да си тръгне и затова човекът вървеше все по-бързо и по-бързо. В един момент, попаднал под мощната гравитация на земята, човекът започна да пада. Той падаше докато накрая просто тупна на земята. Двамата с Исус наблюдавахме от достатъчна близост станалото с човека и съвсем скоро аз забелязах, че там, където беше паднал човекът, се издигаше град с високи крепости. Човекът се приближи до пазача на крепостните стени и го попита:
“Мога ли да вляза и да живея в този град?”
Тогава пазачът му отговори:
“Който те е упътил насам, е бил наистина най-големият ти приятел. Този град се нарича Ерихон и той предлага най-голяма сигурност и духовна защита, защото има високи доктринални крепости. За да влезеш и останеш в Ерихон ти трябва да бъдеш като всички, които живеят тук, понеже ние вярваме на доктриналните си крепости. Готов ли си да вярваш на нашите крепости?”
“Да, готов съм! – отговори човекът, а пазачът се ухили, извади меча от ножницата си и каза:
“Щом е така, то позволи да поставя белег на сърцето ти, за да станеш и ти един от нас…”
Човекът свали светлата си дреха и оголи гърдите си, а пазачът вдигна меча си и го заби в сърцето му. Гледах всичко в това видение и в следващия момент нещо проблесна в ума ми. Тогава казах на Исус:
“Господи, ако не бъркам, това поразително напомня една Твоя притча, но сега тя е далеч по-реална и удивително точна. Защото в Евангелието Ти говореше за страдалеца, спасен от добрия самарянин, като го описа с думите:
“Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон…” (Лука 10:30)
Исус ме погледна с много дълбок поглед, който влизаше в сърцето ми и издирваше всичко в него. А след това с необикновено сериозен глас отговори:
“Ето, че вече навлизаме с теб в дълбокото. Точно така, момчето Ми! Ти наблюдаваш нещото, което се случва постоянно в Църквата Ми, а именно – вярващите в Името Ми да не живеят с Мене в Небесните места, но да слизат от позициите си и да прегръщат духа на този свят. Така и този човек “слезе” от Ерусалим в Ерихон, от Небесните места и свободата на Духа в земните места и под властта на тщеславната църква. Затова виж какво ще се случи по-нататък с този човек…”
Двамата с моя Господ все така продължавахме да стоим във видението. Така видях, че човекът влезе зад портите на Ерихон, където имаше стотици и хиляди човеци. Там го посрещна градоначалникът, който удивително приличаше на Исус. Той прегърна влезлия в Ерихон човек и му каза:
“Сега ти си част от нас, но трябва да доведеш и много други при нас. Затова тръгни и върши всичко с мисъл за Ерихон и за нашите крепости…”
Така човекът тръгна, за да намери и други, които да доведе в Ерихон. Но ето, че едва излязъл из града, беше пресрещнат от демони. Те свалиха от тялото му светлия висон на благовестието и започнаха да го ритат и бият. Издевателството върху духа и сърцето на човека беше дълго и продължително – дотолкова, че в един момент той вече беше полумъртъв. След това демоните си тръгнаха. Видението наистина бе трагично и трудно за наблюдаване. Сърцето ми едва издържаше на гледката. И там Господ ми каза:
“Забележи внимателно този пребит до смърт човек. Забележи, че вече е гол, наранен и полумъртъв. А сега знай от твоя Господ, че именно така изглеждат днес тези, които късат и горят книгите ти, понеже словото ги изобличава, а те вече нямат ревност да се покаят, поради връзките на многото си компромиси със света. Религиозните демони, като разбойници са съблекли от тях светлия и чист висон и са вкарали в сърцата им смъртоносни остриета на десетки лъжливи доктрини, за да ги задържат в Ерихон и под властта на този свят. И ти ще продължиш ли да искаш Аз да извърша възмездие над такива твои противници? ”
Усетих как силен вопъл излезе из устата ми:
“Не, Господи Исусе! Да не бъде! В никакъв случай не го прави! Аз никога не съм имал Твоя поглед върху състоянието на тези хора и затова очакването ми е било повече от безумие. По-скоро Те моля да проявиш Милост към такива! Моля Те да ги намериш и спасиш, да ги възвърнеш и изцелиш…”
А Господ продължи, като каза:
“Наистина ще постъпя според думите ти, понеже не са твои, но Мои. Преди това обаче виж как ще се развият нещата с този нещастник…”
Отново погледнах към лежащия и полумъртъв човек и видях как край него мина свещеник, видя го, но побърза да мине на другата страна. По отдалечаващия му се силует виждах, че и той слиза към Ерихон. Затова попитах Господ:
“Исусе, защо свещеникът не реагира?”
А Исус ми отговори:
“Много просто! За да се сбъдне писаното. Защото, подобно на този нещастник, който напусна Небесния Ерусалим и слезе в Ерихон, и свещеникът също слезе в града на крепостите. Виж това записано в Евангелието…”
И наистина, когато отворих “Евангелието от Лука” аз видях записаното:
“А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна…” (Лука 10:31)
Едва прочел стиховете, Исус отново ми каза:
“Запомни от твоя Господ и нека го знаят всичките Ми братя и сестри, че никой, който има крепости в сърцето, не може да помогне на друг, имащ същите крепости. Земен човек не може да изтръгне земния от земното. Затова е нужен Небесен човек, имащ вяра не само в Мен, но и в Моето Присъствие…”
В потвърждение на Господните думи видях как и друг също подмина страдалеца, без да му помогне. Миг след това Господ вдигна ръката Си и ми посочи един самарянин, който отиваше нагоре и нагоре и все повече се приближаваше до Небесния Ерусалим. Тогава Исус ми каза:
“Сега ще отида, за да доведа този пътуващ към Мен човек, защото той непременно ще извърши Волята Ми. Той вече Ме е познал като Пътя, а всички, които Ме познават като Пътя, упражняват Вяра и са чеда на Вярата. Затова виж знамението, което ще сторя, за да разбереш каква Милост всички сте призвани да изявявате…”
След тези думи Спасителят се отдалечи от мен и отиде до пътуващия към Небето самарянин, като докосна с ръка сърцето му. Тогава самарянинът последва Исус и се приближи до пребития до смърт човек. И в този миг Исус наистина извърши знамение, защото, образно казано, се вля в самия самарянин, така че за гледащия отстрани на това видение да не става ясно Исус ли върши нещата или самарянинът. Той повдигна пребитото тяло и го превърза. После видях как от сърцето на самарянина започна да изтича вино, а след това и масло. Миг след това пребитият човек се съживи, отвори очите си и погледна към благодетеля си. Виното и маслото бяха подействали така, че онзи белег, който пазачът на Ерихон беше поставил на гърдите му, просто беше изчезнал. Човекът беше напълно изцелен и аз видях как той стана, за да последва самарянина и двамата отново тръгнаха нагоре към небесните места. Разбрах в сърцето си, че в това необикновено видение Господ ми беше дал да видя не просто самата Му притча в Евангелието, колкото силата на Божията Милост. След малко моят Господ отново беше до мен, като ми казваше:
“Виждаш ли сега каква е Любовта на Вярата? Ако никой досега не ти е казвал, че самата Вяра може да обича, то знай думите на твоя Господ:
Истинската Милост пред очите Ми е Милостта на любещата Вяра, тази Вяра, която винаги и навсякъде е готова да излее Виното Ми, сиреч, Учението Ми, и Маслото Ми, сиреч, Помазанието Ми, за да възвърне заблудените и да просвети помрачените!
Кажи на братята и сестрите Ми, че Аз съм Същият, вчера, днес и завинаги! Кажи на Църквата Ми, че Аз не се изменям и винаги и навсякъде Присъствието Ми ще търси човеци, готови да покажат Милост, готови да покажат Любовта на Вярата Ми.
Винаги и навсякъде Аз ще бъда Пастирят, оставящ деветдесетте и девет овце и тръгнал да намери и спаси из бърдата заблудилата се. Само така можеш да разбереш поривът на Сърцето Ми. Защото ако вярвате заради самото вярване, но няма Любов във вярата ви, то никога няма да възвърнете никого към Живота на Вечно Живия. Защото да си ближен спрямо ближния ще рече да си близо до него в ден на напаст и в миг на нужда. Защото не е достатъчно да вярвате, че събаряте крепости, но трябва вярата ви да се диктува от Любовта, която изгражда. Нека всеки от вас открие онази врата към Божията Милост, която ви остави Апостолът Ми, който писа:
“Братя мои, ако някой от вас се отклони от истината, и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове…” (Яков 5:19-20)
Колко от вас могат да видят, че онзи нещастен човек, който слезе от Ерусалим в Ерихон, всъщност беше човек, отклонил се от Истината и сменил свободата в Името Ми за крепостите на светския дух? Колко от вас разбраха, че да отклониш грешния от заблудения му път ще рече да иждивиш цялото си сърце за обръщането му към Мен, така както стори и самарянинът? Колко от вас разбраха, че вяра без дела е мъртва и че само Любовта на Вярата покрива греховете, понеже тогава виното и маслото в сърцата ви никога не свършват и са силни да изцелят сърцето от болестта на всяка заблуда и от раната на всеки грях?
Милост искам от вас, а не жертви!”
След тези думи Исус докосна с ръка сърцето ми и каза:
“Днес е Ден на Покаяние и Ден на Божията Милост! Днес е Ден, когато Отец Ми все още простира ръцете Си към бунтовните и коравовратните, защото не иска да погине никой, но всички да дойдат на Покаяние. Колкото до това защо Милостта на Отца Ми е Вярата на Любовта, то виж това в следващото видение, което ти давам…”
Така, братко мой, от тези скъпоценни думи на Господ, аз разбрах, че Милостта Божия, която трябва да проявяваме, наистина е съвършено свързана с Любовта. И само онзи, чиято вяра е движена от Любов, има силата да състрадава, да ходатайства, да изтръгва из огъня и да възвръща сърцата към Спасението и Изкуплението в Исуса Христа.
А сега нека да премина към второто видение, което имах от Господ.