3. ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЛУДНИЯ СИН ИЛИ ЗА ВЯРАТА НА ЛЮБОВТА

Нека ти кажа, скъпи читателю, че ако приемеш за вярно понятието “духовна трагедия”, то това понятие в пълна степен ще отговаря на едно:
Човешкото сърце не познава Сърцето на Бога!
При цялото изобилие на книги от Свещеното Писание, при цялото разнообразие на християнска литература, аз смея да твърдя, че Божието Сърце все така е останало непознато. И именно тук става твърде голям човешкият трагизъм, защото той няма силата да променя, а само да приспособява ума и сърцето към все по-тежки и по-тежки обстоятелства. През всички години на моята вяра в Исус аз се наслушах на стотици и хиляди проповеди, говорещи за Вярата. Едни я възприемаха като формула за финансов просперитет. Други – като среда, където всяка изговорена дума става вълшебна и носи на човека чудо. Трети – като юзда, способна да ограничи страстите и похотите на човека, поради заплахата от съд, смърт и ад. И във всички тези проповеди и формули имаше по нещо истинско, извлечено от Духа на Бога, ако и в повечето случаи да беше смесвано с типичната човешка природа, желаеща на всяка цена користите си и благословенията си. Но когато Исус дойде към сърцето ми с това второ видение, аз щях да получа едно ново светоусещане, един нов поглед, говорещ не за човешката вяра в Бог, но за Божията Вяра към човека.
Помисли върху това, скъпи ми читателю! Защото в разбирането на Божията Вяра към човека става онова просветляване на сърцето, при което намират отговор най-трудните въпроси. Затова нека сега ти разкрия видението, което Исус ми даде, за да стане ясен погледът върху Вярата на Любовта. Исус дойде при мен и ме попита:
“Как мислиш? Ако човек има силата да покаже милост, то няма ли Бог да има Милост, по-превъзходна от човешката?”
“Да, Господи! Защото при показване на милост човек е ограничен от времето и пространството и зависим от обстоятелствата. Докато Отец не е ограничен от нищо. И в това отношение Неговата Милост е безгранична и трайна…”
“Виждаш ли как сам го каза! Защото наистина трайността е едно от най-главните качества на Божията Милост.
Но какво ще рече Милостта да е трайна? Какво ще рече това, че Божията Милост трае до века?”
“Господи, за мен това ще рече тази Милост да се проявява постоянно, без да претърпява обрати поради поведението или стоенето на онзи, на когото му е показана Милостта. Мисля, че в това отношение Божията Милост е безусловна…”
Исус се усмихна. А после пак ме попита:
“Ти готов ли си да покажеш Милост тогава, когато никой не я зачита? Готов ли си да протягаш ръка, въпреки, че ще бъде бита, оплюта и поругана? Готов ли си да изтръгваш някого из огъня, докато в този момент той крещи против теб и те хули и мрази?”
Замислих се върху думите на Исус. Те бяха заредени с такава тежест, която умът не искаше да приеме. Затова Му казах:
“Господи, не бих издържал дълго да показвам милост, при положение, че не бъде зачетена. Защото, мисля си, такава милост е обречена да се осуети или да бъде напразна…”
Думите излязоха от устата ми и вече съжалявах, че ги казах. Защото Исус смъмри сърцето ми, като каза:
“Няма напразна Милост, Стефане! Няма напразна Милост, но има напразни очаквания в Милостта! И знаеш ли защо мнозина, които показват милост, се закоравяват при най-малкото съпротивление? Отговорът е, че те са показали човешката си милост, когато е трябвало да покажат Божията. Но в Божията Милост има нещо, което човешката милост не притежава. В Божията Милост има Вяра за помилвания. А Вярата е даване твърда увереност в онези неща, за които се надяваш. Когато Отец Ми показва Милост, тогава Самата Любов изявява Вярата Си, защото Бог е Любов. И Вярата на Любовта в своята съвършена изява е Божия Милост.
Разбираш ли това? Разбираш ли, че Отец Ми показва Милост към мнозина, защото вярва в тяхното възвръщане и покаяние? А има ли по-силна вяра от вярата на Отца Ми? И не е ли Милостта Божия онова издирване на човека, при което той бива намерен и спасен? Не ти ли казва “Еклесиаст”, че:
“Бог издирва наново онова, което е било оттласнато…” (Еклесиаст 3:15)
И ако Отец Ми има Съвършената нужда да издирва наново оттласнатите от Него, то няма ли в Любовта Му към вас да има Вяра за онези, които Той обръща и възвръща?
Ти няма да разбереш всичко това, ако отново не ти покажа дълбочините на Живото Евангелие…”
След тези думи Исус отново хвана сърцето ми и ми показа видение. Намирах се пред портите на Небесния Ерусалим, които сияеха със силата на слънцето. Там, пред портите, забелязах двама служители. И двамата имаха небесни мантии върху себе си. По Волята на Исус се приближих много близо до тях, за да чуя какво си говорят. Ето и разговорът им, който дочух и записах. Единият каза:
“Няма по-голяма радост за мен от тази да работя за нашия Баща, защото някой ден Той ще ми даде дела, който ми е отредил. И така тази моя радост е пълна…”
А другият отвърна:
“Със сигурност е добро да се надяваме, че някой ден ще получим дела си, но на мен всичко това започна твърде много да ми дотяга. Затова ще се явя пред Баща си и ще поискам дела, който ми се полага…”
След тези си думи вторият служител влезе през портите на Небесния Ерусалим и поиска да се срещне с Бога. На тази негова молба Отец веднага реагира, а Господ ми каза:
“Сега ще отида и ще поговоря с този Мой служител, за да видя какво иска и защо го иска…”
Така Исус се приближи към служителя и го попита:
“Какво искаш като дял от Небесния Ми Отец?”
А служителят отговори:
“Искам наградата за земното и Небесното точно сега…”
А Исус добави:
“Ти трябва да избереш или земното, или Небесното. Защото земното можеш да получиш още сега, докато Небесното е запазено за възкресението на праведните…”
Тогава служителят добави:
“Дай ми дела от земното, щом имам възможност да го получа още сега, защото до делът на Небесното има твърде много време…”
А Исус отново му каза:
“Вземи тогава дела си от земното и знай, че от днес нататък сърцето ти ще пребъдва по земята, защото където е съкровището ти, там е и сърцето ти…”
Служителят се усмихна и зарадва, като скачаше и възклицаваше. Миг след това той получи дела на земното и твърде много се отдалечи от Небето. Той получи стотици и хиляди земни благословения, къща, автомобил и много пари и слезе при тях на земята, за да управлява дела си и да го увеличава. Видението от Господ беше толкова ясно, защото без всякакво усилие аз разпознах духовната картина на притчата за блудния син. А Исус ми каза:
“Както сам видя, единият от служителите на Отца Ми пожела земното и така задвижи онази съдба в живота си, с която да получи и дела си. Гледайки всичко това би ли помислил, че всичко за този човек е свършено?”
“Да, Господи! Защото Божието Слово е твърде съдбоносно и никой не може да избяга никъде от него. Та нали и в притчата за бедния Лазар се говореше, че богатият получи своя дял приживе…”
Исус се усмихна и продължи:
“Прав си само дотолкова, че Словото е съдбоносно. Защото притчата за бедния Лазар наистина е една от най-съдбоносните. Но има други Мои съдбоносни думи, не по-малко силни от тази притча. Спомни си например как Ме попитаха за Спасението на богатите, когато им дадох примера за камилата, преминала през иглени уши:
“Като е тъй, кой може да се спаси?” (Матея 19:25)
Какъв беше Моят отговор на въпроса им? Не казах ли Аз, че:
“За човеците това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно…” (Матея 19:26)
И ако отговорих така на учениците Си, то го направих, за да им покажа, че в Сърцето на Отца Ми има Милост, която е силна да издирва и възвръща. Защото ако Отец Ми продължи да мисли за служителя Си, макар и паднал на земята, то има ли сила, която да Му попречи да извърши намеренията на Сърцето Си?”
“Не, Господи! Такава сила няма…”
“Виж тогава как ще продължи видението. Защото нещата в него са твърде съдбоносни…”
Трябва да ти призная, скъпи ми читателю, че когато Исус ти говори в сърцето, то винаги усещаш колко непознат е Той за теб, колко възвишено велики и неизследими са пътищата Му. След думите Си Исус отново насочи погледа на сърцето ми към другия служител, пребъдващ в Небесните места. Този служител се приближи пред Престола на Бог Отец, падна там на коленете си и се молеше, като казваше:
“Татко, моля Те, укрепи вярата ми, за да не се разклати така, както се разклати у брат ми. Понеже той вече взе дела си от земното, а аз останах сам тука. Каква ли надежда да има за душата ми, след като още не съм видял дела си?”
В отговор на молитвата му Отец отново изпрати моя Господ, Който докосна сърцето му и му каза:
“Нима може Отец Ми да забрави синовете Си? Нима може Моите братя и сестри да останат без надежда за вярата си? Не казва ли псаломът за всички, които търсят Бога:
“Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, устните ми ще Те хвалят. Така ще Те благославям, докато съм жив; в Твоето Име ще издигам ръцете си. Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; и с радостни устни ще Те славословят устата ми…” (Псалом 63:3-5)
Виж сега с каква тлъстина един ден Отец Ми ще благослови душата ти…”
След думите на Исус пред престола на Отец се появи едно угоено теле и служителят го видя. Тогава Исус отново му каза:
“Както е угоено това теле, такава мярка от Благодат върху Благодат ще ти притури Отец Ми, понеже не си се отказал да преследваш Небесния дял и не си прилепил сърцето си към земния…”
Миг след това служителят излезе възрадван от Присъствието на Отца, а Исус се обърна към мен и ми каза:
“Ако това угоено теле е преобраз на изобилната Благодат на Святия Дух, то нима мислиш, че Отец Ми ще го угоява за служител, който Му е верен? Верните затова са верни, защото обичат Господ всякога, било че получават малко или много. Понеже Отец Ми се бави спрямо Избраните Си. Но в действителност Той ще угоява това теле не за победата Си във верните сърца, но за победата Си в неверните. Защото, казвам ти, по-голяма радост в Небето има за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведни служители. И сега нека те попитам:
Ти би ли събирал имот и богатство за някой, който безвъзвратно си е отишъл от живота ти, като те е похулил и отрекъл?”
Отговорих:
“Господи, не бих го направил, ако нямам свръхестествена сигурност и вяра, че той ще се върне!”
А Исус каза:
“Ако нямаш такава Вяра, ти не си воден от Отца Ми и в сърцето ти не живее Неговата Любов. Защото за тази Любов Апостолът Ми записа и такива думи:
“…всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада…” (I Коринтяни 13:7-8)
Ако е вярно писаното, че Любовта Божия на всичко хваща Вяра и на всичко се надява, то това е сигурен белег, че:
Всичко, на което Божията Любов хваща Вяра, е предмет на Божията Милост!
Защото да показваш Милост, без да вярваш в духовната промяна и обръщане на ближния, то това е свидетелство за теб, че нямаш Божията Любов, но проявяваш собствения си хуманизъм, който няма сила да възвръща и духовно да преобразява човешките сърца. Виж най-сетне и случилото се с блудния син. Не стана ли така, че той се опропасти със земното богатство? Не го ли наказа Отец Ми с мярка, за да разбере, че нищо в този свят не може да го ползва? И ако несъмнено Отец Ми наказа служителя Си, така, щото да падне дотам, че да пасе свинете и да желае рошковите им, то пак това беше Божията Милост. И знаеш ли защо?…”
Не беше нужно да мисля дълго, защото Словото блестеше в сърцето ми с най-точните стихове, обясняващи Божията Милост. Затова казах на Исус:
“Господи, аз вярвам, че всеки, който претърпява наказание от Отца, е предмет на Божията Милост, защото Отец се обхожда с него, като със син. А Словото Ти казва в “Евреи”:
“Сине мой, не презирай наказанието от Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той; защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема”, ако търпите наказание Бог се обхожда с вас, като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?” (Евреи 12:5-7)
Ето защо аз вярвам, Господи мой, че всички трябва да разпознаем в наказанието Божията Милост и Вярата, която Бог има за нас. Понеже Той не би ни наказвал, ако не вярваше в нашето обръщане и поправление…”
След думите ми Исус се усмихна и продължи:
“Сега виждам, че сърцето ти наистина прие дълбочината на видението. Защото богатата Божия Милост и Вярата, която Отец Ми има за такива като блудния син, непременно ще направи така, че мнозина ще се върнат в Небесния Ерусалим. И Отец ще излее върху тях всичката Благост и изобилие, които е трупал за деня и часа на тяхното Покаяние и възкръсване…”
В следващия миг видението пред погледа ми в пълна степен се оказа пророческо, защото Господ ми показваше хиляди хора, които Небето възвръщаше към себе си и Отец възкресяваше сърцата им със силата на Вярата, която извираше от Неговата Любов. Видях как Светлината на Святия Дух моментално докосваше сърцата на покаяните и те се обличаха в светлия и чист висон. Колкото до демоните, които напускаха с крясък блудните синове, то аз виждах как някои от тях бързо успяваха да влязат в Божии служители и това в първия миг ме учуди. Тогава отново попитах Исус:
“Господи, какво става тук? Едни се възвръщат, а други са на път да отпаднат… Защо е така?”
А Исус отговори:
“За да се сбъдне писаното, че последните ще станат първи, а мнозина първи – последни. Понеже тази Божия Милост може както да възкреси и възвърне, така и да покоси и препъне. Защото по отношение на Милостта Си Отец Ми не дава отчет на никого и тези, които се съблазнят поради Милостта Му, са виновни за грях против Божия Суверенитет. Защото още на Моисей Той каза:
“Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля…” (Изход 33:19) 
Затова отново ти казвам и нека да го знаят всичките Ми братя и сестри:
Научете се да се радвате повече на щастието и успеха на другите, а за себе си живейте с вярата, че сте безполезни слуги! Защото, ако се радвате на вашето щастие и успех, всички други за вас ще са безполезни и така лесно ще паднете в съблазън, поради Милостта, с която Отец Ми възвръща блудните синове. Защото когато Пастирят оставя овцете Си и тръгва по бърдата да търси заблудената, тогава много от оставените овце се съблазняват в Него, понеже никога не са познавали Божието Сърце, за да разберат и прицела на Божията Любов. Защото днес тази Любов казва на всички ви:
“Синко ти си винаги с Мене, и всичко Мое твое е. Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери…” (Лука 15:31-32)
В следващият миг видението от Исус се прекъсна, а в сърцето ми нахлуха развълнуваните води на Святия Дух, за да затвърдят пълнотата на Божието откровение, което и ти, скъпи ми читателю, получи с тази книга.
Виж сега и последните думи, които Исус ми даде за теб.