КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Най-благодатната и славна Божия година в живота ми е на път да си отиде. Това беше година, през която Исус разкри на сърцето ми най-дълбоките и пречудни тайни на Своето Слово, на Своя Дух и на всичките знаменателни събития, които ще ни въведат в бъдещия свят. Да ти казвам, че ми е било лесно през тези усилни месеци, то значи да бъда неискрен и да те излъжа. Тъкмо обратното – духовният натиск, упражнен от дявола и неговите демони върху сърцето ми беше напълно равносилен на тежестта на божествените откровения и видения, които описах в последните десет пророчески книги.
От днес и до свършека на стария и противен на Бога свят, все повече човеци ще се убеждават, че в книгите си Божият пророк не е написал нито една празна дума и не е дал на Божието домочадие нито едно суетно видение. И ако при разумните Божии чеда белезите на бъдещите събития ще бъдат потвърждение, че са съхранили сърцата си в Христовата Вяра и устояват с Христовата Твърдост, то за нечестивите човеци бъдещето ще се окаже мрачно, жестоко и твърде ужасяващо.
Всъщност – ако трябва да бъда библейски точен и аргументиран, ще ти кажа, че предстои една съдбоносна смяна на чашите. Тези, които са пили от горчивата чаша на страданието за Исус, и са платили да останат Негови с цената на всякакво гонение, опозоряване, хула и омраза, ще започнат да пият чашата на съвършената утеха и мир. А другите, които са пили чашата на тщеславието, веселието, мерзостта и всичкото разжегване между хора и демони, ще бъдат нападнати от Гнева Господен и от всичките яростни Божии наказания.
Съхранени, освежени и изпълнени от всичките Божии благословения, Божиите чеда ще се приготвят да пристъпят на Сватбата на Агнето – с избелени дрехи, радост и безпределен мир в сърцата си.
Смутени, объркани и ужасени от Гнева Господен в съдбите си, дяволските чеда ще блъскат с юмруци по затворената врата на Спасението, а в сърцата им ще личи убитият Младенец, прободен от всичките фалшиви и демонични учения, станали причина за отстъплението на църквите от Бога и за умноженото беззаконие в света.
Аз искрено се надявам, че разтваряйки страниците на тази пророческа книга, ти ще се намериш на точното място в Божия Свят Дух, за да бъде посланието й спасително за сърцето ти. Това ще рече, че покорявайки се на Господ Исус Христос и на думите Му от всичките предишни пророчески книги, ти наистина си извървял пътя до точното място, тоест, до точния кръг от Божието Присъствие.
Необратимо и фатално ще сбъркат онези, които са решили, че само с четенето на някоя пророческа книга стават угодни на Бога и Той силно се впечатлява от тях. Нищо подобно! Аз не писах четиринадесет години книги, които да бъдат четени и преглеждани, нито съм имал намерение да давам храна за буквоядци или учебници за книжници. Господ ми даде да извървя Път чрез тези книги, тъй щото онзи, който чете, също да върви по Пътя, макар и не с тази скорост и бързина, с която е вървял Божият пророк. То е все едно да вземеш пътеписите на някой пътешественик и да проследиш как той е открил нови земи и територии. Можеш да си четеш колкото искаш преживяванията му, но ако не станеш от стола си, за да го последваш в пътя му, то всичкото ти четене ще бъде само за безполезна информация, но не и за реално съучастие в неговите пътешествия и открития. Точно по тази причина сърцето ми остро се свива при мисълта колко много ще бъдат измамените читатели. Аз искрено ги окайвам отсега, понеже зная, че когато са отваряли книга, писана от Божия пророк, винаги са го правели скрити зад предразсъдъците и предубежденията си.
“Я да внимаваме какво четем, че тоя Главчев може и да ни лъже!” – са си казвали те. “По-внимателно с неговите свидетелства, че току виж сме станали недоктринални!” – са шепнели други. И докато Господ Исус Христос в Дух на превъзходно водителство и общение е водел слугата Си от Сила в Сила и от Слава в Слава, тия суетни читатели са си останали само със силата да търкат дежурния стол в събранието, и да викат “Амин” и “Алелуя” на мазния проповедник, излюпен от библейското училище.
Нека сега да разсея тази заблудителна мъгла, за да приготвя всички Божии чеда за посланията в тази книга.
Виждаш ли, братко мой, ти трябва да приемеш библейската истина в сърцето си, че си се родил и живееш в последното време на земята. И искаш или не – ще трябва да се съобразиш с духовните реалности – такива, каквито са в днешния ден. Има един белег на тези реалности, който може да бъде обяснен с думата “крайност”.
Ти знаеш ли какво е крайността? Това е най-далечната възможна точка, до която можеш да се приближиш или от която можеш да се отдалечиш. Ето така ние днес живеем в свят на две съдбоносни крайности. От долната страна на света се намира крайността на беззаконието, разврата и мерзостта, която се докосва до входа на самия ад. От горната страна на света, сиреч, от Хълма Господен, се простира неизразимата и неизследима крайност на Божията Святост, стигаща до Небесния Ерусалим и до Божието Светилище. Всяка от тези две крайности привлича човешките сърца, и от нея се простират въжета, с които човеците да се вържат чрез желанието на свободната си воля и упражнената си вяра.
Бог простира спасителните въжета на Святия Дух и на Святото Си Слово, за да ни върже в духовните ни естества и да ни изтегли нагоре – в Неговата крайност на Благодат и Съвършена Светлина.
Дяволът простира въжетата на всяка съблазън, всяко изкушение и всяка измама, за да върже чрез тях плътските страсти на човеците и да ги издърпа при себе си в крайността на ада, и в неугасимия огън на вечното проклятие от Бога.
Трябва да си духовно сляп или лишен от интелигентност, за да не забележиш двете крайности в този свят. Но когато започнеш да ги разграничаваш, то тогава напълно разбираш, че ако за крайността на дявола са ти достатъчни плътските сетива, то за крайността на Бог ти е нужна Вяра. Не просто твоята лична духовна способност да вярваш, но Христовата Вяра, която е осветена, просветена, утвърдена и извисена в Святия Дух. А сега внимавай, братко мой, защото към тези две крайности ще прибавя едно трето понятие, което е най-голямата измама на дявола върху човешкия род. Кое е това понятие? Запомни го! Това е понятието “златна среда”. Това е заблудата, която те учи, че можеш да стоиш като безучастен наблюдател между двете крайности, решил, че това е твоят неутралитет или неангажираност към Бога или дявола.
Всъщност – “златната среда” е среда за езическият свят, за света на невярващия езичник, на който много малко му пука от духовните крайности. Но точно тук е върховната измама на дявола, понеже такава среда изобщо няма. Тя е измислена от Сатана, за да може той да се скрие в нея, и така да превърне неверието в най-неуловимия фронт на своята погубителна сила. А за да си напълно убеден, че “златна среда” наистина няма, то нека да ти припомня едно крайно изказване на Господ Исус Христос:
“Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява…”  (Матея 12:30) 
Виждаш ли как Исус не дава никаква възможност за среда и неутралитет в думите Си? Той ясно казва, че ако някой не е с Него, то такъв е против Него. А това ясно доказва, че светът е свят на крайности и в него няма “златна среда”. Ако през изминалите двадесет столетия Църквата беше внимавала на тези Христови думи, то тя нямаше да стигне до отстъпление от Завета Господен, нито да пусне в себе си гибелните ереси и бесовски учения, които трасираха пътя за явлението на човека-Антихрист. Да, но за съжаление в нея се появиха привърженици именно на “златната среда”. Появиха се блудници, съблазнители и похотливци, които решиха, че могат с едната си ръка да държат ръката на Бога, а с другата – ръката на дявола. Но ти помисли, братко мой! Съгласен ли е Исус да държиш с едната си ръка Неговата прободена ръка, а с другата да държиш косматата ръка на оня, който Го прободе? И в крайна сметка какво ще бъде тогава стоенето ти пред Бога? Ето какво:
Ти ще лъжеш Бога, че Го обичаш, понеже си хванал и ръката на дявола! Ти ще залъгваш и себе си, че нямаш никакъв проблем да държиш и двете ръце! А тогава вече напълно ще се превърнеш в религиозен лицемер, който няма сила да нарече дявола “дявол”, нито има силата да нарече Господа “Господ”, но най-често нарича Господа “дявол” и дявола “Господ”.
Ето това е умноженото беззаконие на последното време! Ето това е причината за тоталното отстъпление на църквите от Завета Господен и причината мнозина да изгубят прицелната точка на вярата си!
Още в началото на моето служение за Него, Исус ясно ми потвърди, че ще Му послужа именно с прокарване на разделителна линия между крайностите. И когато Мечът Господен се намери в ръката ми, а аз го прострях против заблудите, започна болезненото посичане и разделяне. Тези, които бяха в крайността на Бога, нямаха никакъв проблем да ме четат и проумяват. Те правеха това с вътрешно наслаждение и радост, понеже изобличенията на Меча Господен не ги докосваха и Острието не ги пробождаше. Но пък я виж какво се случи с човеците, които бяха в “златната среда”, сиреч, тия които бяха пуснали светския дух в църквите си, за да се обогатят с всичките придобивки на света!
“О, ужас безподобен!” – изкрещяха те и продължиха:
“Тоя Главчев говори против търговците в книгите си! Тоя Главчев пише против теолозите и ги нарича слуги на Езавел! Тоя Главчев говори против законно назначените пастори и ги нарича вълци! Тоя Главчев говори против църковния просперитет и го нарича сребролюбие! Тоя Главчев отнема души от църквите и вкарва разцепление всред вярващите!”
О, безумни и проклети поклонници на дявола! Няма ли най-сетне да млъкнат устата ви, та да спрете да трупате грехове и хули с нечестието на злите ви езици? Отговорете, ако можете, на следващите огнени въпроси, с които Ревността Господна изпълва сърцето ми:
Аз ли говорих против търговците и търговията в църквите или бичът Господен, който бе в ръката ми? Аз ли прободох теолозите в гримираните им очи, или Мечът Господен се заби в стотиците тиатирски църкви на Езавел, станали свърталища на чародеи, и гнезда на бухали и кукумявки? Аз ли поразих нечестивите челюсти на религиозните вълци или Пастирят ги удари с Тоягата Си, понеже до завист ревнуваше за агънцата от Стадото Си? Аз ли хвърлих огън на изгорение върху пълните със сребърници кесии на последните потомци на Юда Искариотски, или Господ ги прониза с двуострия Меч на устата Си?
И в крайна сметка – аз ли вкарах разцепление в църквите, или Мечът Господен раздели живо от мъртво, Истинско от лъжливо, и Свято от осквернено, за да стане явно на цялото Небе кои са одобрените и избраните?
Братко мой! Приятелю на сърцето ми!
Ако има причина да задавам всички тези въпроси, то не е, защото ти нямаш отговор, но за личната ти увереност и убеждение, че живееш в свят на крайности и трябва да си дадеш сметка в коя крайност иска да пребъдва сърцето ти. Ако това е Божията крайност, то тогава се приготви стиховете на Апостол Петър да станат съдба за душата ти:
“Защото доволно е миналото време, когато сте живели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирования, в опивания, и в омразните идолослужения. Относно това те се и чудят, и ви хулят за гдето не тичате с тях в същата крайност на разврата; но те ще отговарят пред Онзи, Който скоро ще съди живите и мъртвите…” (1 Петрово 4:3-5)
И ако наистина си стигнал до там – да живееш в Божията крайност, а не в крайността на разврата и греха, то се приготви да приемеш и следващите думи, изречени от Господ Исус Христос:
“Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен…” (Матея 24:12-13)
Виждаш ли как Спасителят те предупреждава, че трябва да устоиш докрай? “О, аз ще устоя докрай!” – би казал ти. Но тогава непременно бих ти задал въпросите:
А къде трябва да устоиш докрай, за да бъдеш спасен? Не дали ще устоиш, но къде да устоиш? Нима ще ми посочиш стола си в църквата, където ходиш два пъти седмично? Или може би ще се уповаваш, че вашето чудесно църковно общество е надлежно регистрирано в дирекция по вероизповеданията, сякаш, че тази дирекция Бог Отец е упълномощил със Собствения Си Печат?
Къде трябва да устоиш, братко мой?
Нима би останал сух, ако влезеш сред вълните на морето? Нима би останал чист, ако се бухнеш в калта на някое блато? Нима би останал благоуханен, ако цял ден ринеш нечистотиите в някоя градска тоалетна? Няма ли тогава дрехите ти да бъдат просмукани от зловоние и непоносима смрад? И няма ли да побързаш да ги съблечеш и по най-бързия начин да потърсиш душ, за да се измиеш, и благовонен шампоан, за да ликвидираш лошата миризма? А най-сетне – можеш ли да си представиш булка пред Олтар, от чиято рокля мирише непоносимо на демонично семеизливане и бесовска урина, а коремът й издайнически е нараснал, понеже е непразна от любовника си…
Ще приеме ли Младоженецът да я прегърне, да я целуне и да я приведе пред Баща Си, за да получи благословията Му за Сватбата? Няма ли отпосле такава булка да усмърди Небесния Ерусалим и да го направи досущ като земния Вавилон?
Нека те успокоя, че такава сватба никога няма да се състои. Тя е възможна само в розовите фантазии на тщеславните църкви. И ако ти искаш да избягаш от измамата на фантазиите, за да намериш истинското и реално място, където да устоиш до край, то тогава непременно прочети тази книга. Защото с виденията в нея Небесният Младоженец ще те приготви да Го посрещнеш със запален светилник и с Масло в сърцето си.
Днес Господ за сетен път праща пророка Си към Божието домочадие! Към разумните девици, които ще Го послушат, и към неразумните девици, които ще Го отхвърлят! Днес Божият слуга вика от най-вътрешния кръг на Божието Присъствие:
“Ето, Младоженецът иде! Излизайте да Го посрещнете!”
Блажени от сега и довека човеците, които имат сърца да чуят призива и да му се покорят с пълна вяра! Проклети от сега и довека поклонниците на дявола, за които е запазена вечна тъмнина и неизчерпаема чаша от огън, сяра и жупел! Амин и Амин!