КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Само за моя Господ Исус Христос е явна всичката страшна агония и чудовищен натиск, които преживях и продължавам да преживявам от отмъщенията на Сатана. Само Той може да потвърди на Своите Верни през какво злострадание преминава пророкът Му, за да може последните Му Святи книги да извършат нужното утвърждаване и осветяване в човешките сърца. Всъщност – сатанинската отрова, която трябваше да изпия в Господната Гетсимания, все още не е привършила. Тя привърши само на книга, сиреч, във виденията от Господ, за да може посланията Му да бъдат предадени на Църквата. И аз самият не зная още колко дни, седмици, месеци или години ще трябва да търпя отмъщенията на дявола. Защото Сатана е хитър да зарежда и презарежда с отровните си челюсти всяка човешка хула, всеки човешки ропот, всяко човешко отрицание, всяко човешко неверие, всяко съмнение, всяко чародейство, прокобяване и зла пощявка. И ако в тези мъчителни дни имаше нещо, което да съхрани и запази сърцето ми, то това бяха думите на Исус, с които Той ме насърчи при изпиването на третата Му скръб. Думи, с които Господ тогава ми каза:
“Изпий отровното угнетение и отровното осъждение на дявола! И като ги претърпиш – превъзмогвай с Моята Надежда заради предстоящата пред тебе радост! А тая радост наистина идва! Затова погледни нагоре, Стефане! Виж бялото въже на Святия Дух, което се спуска, за да те издигне! Защото именно с него се изпълняват думите, писани за Човешкия Син:
“…като гледаме на Исуса Начинателя и Усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол…” (Евреи 12:2) 
Как ли не се опитвах да повдигна главата си, за да видя бялото въже на Духа? Но главата ми тежеше от отровата на дявола и слепоочията ме боляха ужасно от стрелите му. Как ли не се молех, за да бъда издигнат с Исусовата радост? Но скръбта отново и отново се вкопчваше в сърцето ми, за да заглуши и задуши всичко светло и прекрасно, всичко нежно и Свято. Така разбрах, че самото Христово обещание, свързано с бялото въже на Духа, трябва да бъде изстрадано, получено и видяно. Видяно не лично за мен, като някаква моя награда и жадувана утеха. Не! Видяно за цялата Църква на Господ! Видяно за всички Верни Божии чеда, които навсякъде по света съучастват в Господните страдания и с търпение чакат предстоящата радост. А след тези мисли в сърцето ми започна да просиява. И самото просияване, като изгрев на нов ден, започна да развиделява духовните реалности пред мен. И тогава видях, че въпреки всичкото изобилие от откровения, просветления и пророчески видения, един факт от Живота на Исус е стоял запечатан за сърцето ми. Аз съм вървял към този факт, търсел съм го, искал съм да го получа. Но пред него винаги са стояли Гетсимания и Голгота. Гетсимания и Голгота – не просто като библейски жалони, но като лична съдба и като заплащане на цялата духовна цена заради предстоящата радост в Небето.
Този факт от Живота на Исус е хълмът на Галилея!
Мястото, където Господ се възнесе пред погледа на учениците и последователите Си! Мястото, където Той наистина улови въжето на предстоящата за Него радост! И като се издигна нагоре – влезе в Облака на Божията Слава! Мястото, където Божии ангели рекоха на учудените човеци:
“Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето…” (Деяния 1:11) 
Да, братко мой! Наистина дойде мигът в живота на Божия пророк, когато той, воден от Господ, щеше да говори за най-чудесният факт от Живота на Исус. Фактът на Неговото Възнасяне! Защото именно във Възнасянето на Исус е скрита тайната за предстоящата радост, която Господ е обещал за всички нас! И аз отсега искам да предупредя всичките си читатели, че ще говоря за Възнасянето на Господ, а не за “Възнесението Господне”.
Защо ли?
Защото, освен Святият Дух, и човешката религия обича да прави прочит на Божието Слово. А такъв прочит всякога обича да скрива Светлината на Спасението за сметка на религиозното помрачение.
А сега нека да продължа с това, че самото развиделяване ме накара да падна на молитва пред Господа. И вдигнал ръце към Небето, да Го моля с всичкото си усърдие, казвайки:
“О, скъпоценни мой Спасителю! При всичката отрова на скръбта, причинена ми от дявола, една светла утеха блика в сърцето ми. Едни Твои думи са като Спасителна котва, с която Ти можеш да ме въздигнеш от дъното на Твоята Чаша. Побързай да ми помогнеш, Господи мой! Простри ръката Си и ме изведи нашироко! Защото, мислейки ден и нощ за въжето на предстоящата радост, аз видях онази част от Живота Ти, за която Ти не Си ми говорил с видения.
Аз жадувам за Твоето Възнасяне, Господи!
Жадувам за Твоята Галилея, Исусе!
Не за земната Галилея и за земния хълм, откъдето Ти се отдели, за да отидеш като Вечен Цар в Небесното Царство. Но за онази Галилея на Святия Дух, която е скрита в Твоето Живо Евангелие! За онази Галилея, на която Ти ще събереш всичките Си чеда в мига на Грабването!
Моля те, Исусе! Говори ми за Твоята Галилея! Дай ми да вкуся с вяра от превъзходната радост на Святия Дух!”
Тази моя молитва продължи не с дни, но със седмици. И всеки път, с нова ярост и злоба, дяволът се опитваше да спре моленето ми, сякаш видял в него огромна опасност за тъмното си царство. Но колкото повече се молех, толкова повече просветляваше в сърцето ми. И накрая стана не просто светло, но дойде Съвършеният Ден. Дойде Господ Исус с всичката ослепителна Светлина на Лицето Си и с всичката възможна Благост на устните Си. Така, снишил се до дъното на Чашата, в която ме беше поставил, Той простря ръцете Си и погали главата ми, като ми казваше:
“Зная и виждам всичкото злострадание, на което беше предаден от Отца Ми. Но Аз вече те бях предупредил, че това е най-болезнената част от Живота Ми, в която приемат да участват само великите в Божието Царство. И сега ти казвам, че страданието и скръбта имат край, но в предстоящата радост край няма.
Как мислиш тогава? Може ли твоят Господ, Който ти показа височините на Небето и дълбочините на ада, да не ти покаже и Собственото Си Възнасяне? Та нали с вяра в Мене ти прие да вървиш по Моя Път? А на Моя Път не са ли поставени Моите знамения? И ако ти тръгна от река Йордан, за да стигнеш до Гетсимания и Голгота, то не трябва ли след тях да видиш и Галилея?
Ето, казвам ти, че малцина Мои слуги съм водил така, както водих и още водя теб. И ако някой от многото ти противници би помислил, че изворът ти ще пресъхне и благоволението Ми към теб ще отслабне, то такъв стократно е излъгал и помрачил сърцето си, тъй щото нито да може да се смири, нито да може да се покае. Но на всички мои, които водих и ще водя до края чрез пророка Си, казвам:
Люде Мои! Пътят ви до Царството на Отца и Сина не би приключил успешно, ако не видя, че всеки от вас е привързал на кръста си въжето на предстоящата радост! А това въже е Моето Възнасяне при Отца Ми! Всеки, който се върже с това въже, има причини против света на лукавия и светът на лукавия има причини против него! Затова такъв не остава в света на лукавия, нито светът на лукавия остава в него! Всеки, който се върже с това въже, няма причини против Небето и Небето няма причини против него! Затова такъв се въздига в Небето и Небето се въздига в него!
Но ако някой няма Моето въже, привързано на кръста си, той не е от Моите и остава долу! А тия, които са долу, скоро ще бъдат събрани като жетва на долния!
Ето, за сетен път отварям устните Си и ръцете Ми отново открехват вратите на Живото Евангелие! Преминете през тях, за да Ме намерите в Галилея! И като Ме намерите – вържете се с въжето Ми! Тъй щото гдето съм Аз, да бъдете и вие!
Аз, Възнесеният от Отца, все още говоря и не млъквам!”