2. ДУХОВНИЯТ ТЕЛЕСКОП НА АПОСТОЛ ЮДА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако има нещо, за което съм истински щастлив, то това е убеждението, че Божието Слово никога не се връща празно. Колко повече – когато Отец излива Святото Си Миро в пръстни съдове и вдига тайните около челото на блудницата Вавилон. Аз съм повече от сигурен, че ти никога не си могъл да си представиш за съществуването на една такава астрология, много по-жестока от онази, на която робуват езичниците. Защото ако езичниците чрез астрологията попадат в мрежи, наричани “зодии”, то тщеславните чрез движението на Халдейските звезди попадат в други мрежи, наричани “доктрини”. Ако едното лъжеучение погубва със страшна сила, то какво да кажем за другото? Ако някога Отец благоволи раждането на Сина Му да бъде ознаменувано с Витлеемската звезда, то нима мислиш, че извратеният и лукав дявол няма да направи мнозина днес да изглеждат именно като Витлеемски звезди? После има ли защо да се чудиш на предупреждението на Спасителя:
“Тогава ако някой ви каже: Ето тук е Христос, или: Тука, не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните…” (Матея 24:23-24)
Някога Витлеемската звезда огря с лъча си едно малко местенце и така тя казваше:
“Ето, тук е Христос!”
А онези, които я следваха, влязоха и видяха Младенеца в яслите. Но помисли, че днес много лъжепророци и лъжехристи, поставени от Сатана именно като звезди на Халдея, ще се опитат да измамят дори и избраните…
Ще се намерим ли ние сред измамените?
Да не бъде!
Защото Сам Исус мисли за нас! И колкото по-големи стават пипалата на заблудата, толкова по-остър става Мечът, който ги отсича – Словото на Божия Пророчески Дух.
Нека сега ти разкрия какви бяха непосредствените ми впечатления, когато Господ Исус ме въведе в Небесната стая на Апостол Юда. Там Той ми каза:
“Виж сега най-ценното, което Юда получи от Мен и предаде на вас…”
След думите Си Господ протегна ръка и вдигна един телескоп. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Юда беше един от последователите Ми, който силно копнееше за поглед от Небето. Неговото сърце беше жадно да търси Божиите пътища и помисли. Неговото сърце пламтеше от ревност, когато виждаше как на много места дяволът вече успява с тръните и бодилите на Халдейското си поле. Точно затова в молитва и пост Юда измоли от Небето Дух на мъдрост и на откровение, за да даде на християните в Ранната Ми Църква онзи духовен поглед, с който те ясно да видят нещата, които се различават.
Кажи Ми тогава за какво би ти послужил един телескоп?”
Гледах телескопа в ръцете на Исус и прекрасно знаех, че той е Дух, а не плът. И затова Му казах:
“Господи, един телескоп служи за това, щото през него се наблюдават Небето и небесните творения. И най-вече – звездите…”
“Точно така е! С телескоп се наблюдават звездите. Помисли тогава кой друг Мой Апостол също беше гледал през този телескоп. Защото той описа наблюденията си в едно от посланията…”
Не беше нужно изобщо да мисля, защото Светлината от Господните уста беше твърде силна. Затова казах на моя Господ:
“Исусе! Апостол Павел пише в посланието си думите:
“Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, друга на земните. Друг е блясъкът на слънцето, друг на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка…” (I Коринтяни 15:40-41)
Тогава Исус продължи като ми каза:
“Забелязваш ли как привършва Апостолът Ми? Забелязваш ли с каква мъдрост Павел казва, че и звезда от звезда се различава по блясъка… Как мислиш? За силния блясък, различаващ звездите ли, предупреждаваше Павел или за това, че е възможно тези звезди да не служат на една и съща светлина и по тази причина да нямат един и същи блясък?”
“Господи мой, Павел беше един от тези, който познаваше атаките на дявола повече от мнозина други. Сам той записа в посланието си за тактиките на дявола, като каза:
“А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина против мене, та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние. Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли. И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел; тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им…” (II Коринтяни 11:12-15)
А Исус отново продължи, като ми казваше:
“Ако Божиите Апостоли и пророци наистина са звездите на Небето, то как ли ще изглеждат онези, които се опитват да се преправят като тях? Няма ли и те да се опитват да изглеждат като звезди? И като прибавиш към това и всичката хитрост и измама на лукавия, то ще ти стане напълно ясно и онова, което Апостолът Ми Юда видя през този телескоп. Затова сега го вземи и погледни през него…”
Сърцето ми силно затрептя от вълнението, което ме заливаше и в следващия миг аз вече бях взел телескопа на Апостол Юда. В ръцете ми той не бе предмет, а по-скоро – Дух. Това бе едно прекрасно и специфично помазание на Святия Дух, което някога беше дадено на Апостола, а сега Исус го даваше на мен. И така аз взех телескопа на Апостола и го поставих пред очите си, като погледнах с него към земята. Тогава през самия телескоп видях същата онази Халдея, онова нечестиво и проклето поле, което беше пълно с тръни и бодили. Видях как демони на Сатана вдигаха тръните и бодилите и ги спускаха над отделни църкви. Така усетих в сърцето си и самата скръб на Христовият Апостол, който ясно заявяваше думите си, а те светеха в обектива на самия телескоп:
“Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите. Защото са се вмъкнали някои човеци, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ наш Исус Христос…” (Юдово 3-4 ст.)
И тогава Исус проговори до мен, като ми каза:
“Сега забелязваш ли колко безпогрешно Юда е видял тръните и репеите на лукавия. А той не би ги видял така, ако ги гледаше със собствения си поглед. Той ги видя такива, понеже ги гледаше с Моите очи от Моето Небе. Той видя онези, на които бог е плътският стомах и алчността на сребролюбието. Той видя онези, които в страстна похот се отдадоха на земните си желания, за да Ме прободат и похулят в сърцата си. Погледни тогава другото, което Юда видя през телескопа…”
Докато слушах думите на Исус, Той протегна ръка и извъртя телескопа към друго, което беше видял Апостолът Му. Тогава го видях и аз. Защото пред очите си виждах красив кораб, облян от Небесна Светлина, който пореше вълните. Но след това видях, как носът на кораба се удари в острия ръб на огромна подводна скала, така че в кораба се появи пробойна, а Светлината мигом се вдигна от него. Така, само след миг, от кораба беше останала жалка гледка. Защото той вече потъваше и самата морска вода беше покрила палубата му. Така отново пред самия телескоп в средата на обектива се появиха други думи на Христовия Апостол, които гласяха именно за видяното:
“Тия са подводни скали, когато пируват с вас в дружелюбните ви гощавки, и без страх напасват себе си…” (Юдово12 ст.)
В следващия миг Господ говореше в сърцето ми и аз усетих, че думите Му бяха най-голямата болка на Божието Сърце:
“Днес е времето, когато умират стотици по стотици и хиляди по хиляди. И жилото на всяка смърт е в компромиса. В компромиса да допускате в общението си човеци без Моя Дух и без Моята Любов. Те ще продължат да ви търсят и без страх да напасват себе си. Но всеки, който иска съвършено да опази благочестието си, ще откаже да приема такива в общението си. Защото общението с тръните и бодилите на Халдея е равносилно на това да обречете цялото служение, в което сте поставени, на крушение и катастрофа. Затова предупреждавам и който има ухо, нека Ме чуе, а който има сърце, нека изпълни думите Ми:
Не правете компромиса да допускате светския дух на амвоните си и в сърцата си! Не правете компромиса да стоите на едно място с човеци, за които финансовият просперитет е равносилен на Бог! Не правете компромиса да служите на двама господари! Защото тогава непременно служението ви ще бъде потопено от вълните на света и Силата на Святия Дух ще изчезне от живота ви!
А сега виж следващото с телескопа на Апостола Ми…”
Погледнах през обектива на телескопа и видях огромни облаци, които пореха небосвода. Земята под тях беше напукана и спечена, като пустиня. Но от тези облаци не падаше и капка дъжд. Те просто се носеха от вятъра и заставаха на Небето така, щото да скриват Слънцето. И тогава отново пред обектива се появиха думите на апостола, който говореше за тези служители на дявола, като казваше:
“…безводни облаци, носени от ветровете…” (Юдово 12 ст.)
А Господ в ревността Си вече викаше в сърцето ми:
“Колко от вас са освежени от живите води на Духа Ми? Колко от вас помнят думите на пророка, че пустото и безводно място ще се раззеленее и ще стане място на извори? Колко от вас с пресъхнали устни ходят от служба на служба, като се надяват, че следващия път от облака ще се излее дъжд? И защо гледате към облаците, а не към Мен? Защо се впечатлявате от вятъра, който движи тези облаци, а не искате да смирите душите си и да Ме потърсите с целите си сърца? Нима сте забравили писаното, което става съдба за църкви с безводни облаци, носени от ветровете? Нима не помните стиховете от “Еклесиаст”:
“Който се взира във вятъра, няма да сее; и който гледа на облаците, няма да жъне…” (Еклесиаст 11:4)
А там, където ги няма живите води на Духа Ми, човеците непременно ще заприличат на онова, което Апостолът Ми Юда е видял и записал. Затова го виж и ти…”
След думите на Господ аз отново погледнах в обектива и тогава видях твърде трагична гледка. Очите ми наблюдаваха едно поле, покрито от изсъхнали дървета. Те бяха твърде грозни в сухостта си, понеже клоните им бяха напукани и покрити от пустинен прах. И тогава вътре в обектива видях и съвършено точните думи на Апостол Юда:
“…есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени…” (Юдово 12 ст)
А Исус, за да направи видението пълно в сърцето ми, добави:
“Всеки, който не желае да принася Плода Ми, отсича се и в огъня се хвърля. Защото такъв, като отхвърля прободената Ми ръка, с цялото си сърце търси да влезе във времето на дявола и в неговия сезон. А сезонът, в който дърветата Господни биват лишавани от силата си и губят връзката с Корена Христос, е есента. Затова и Юда ги е видял като есенни дървета, неспособни да дадат какъвто и да е плод. Дървета, каквито и ти трябваше да забележиш в служението си. Защото при все, че даваше даром на всички от Светлината Господна, пак само малцина принесоха плода си. Другите останаха безплодни, за да напомнят пред очите Господни, че наистина са такива дървета. Затова непременно на дървета, които желаят есента, Аз ще притуря и зимата. И сърцата на мнозина ще бъдат ледени топчета, събрали в себе си всичката злоба и ярост на лукавия. Защото от пророческите книги, които Небето ти даде да напишеш, се отприщи против теб и сърцето ти точно яростта на Вавилон. Виж и нея, преди да ти покажа и най-главното…”
Погледнах отново през обектива и тогава видях огромни морски вълни, които с ярост се забиваха във висока скала. А след това водата отскачаше назад и се превръщаше в пяна, за да бъде подета нова яростна кампания от нови вълни. Всичко това ми изглеждаше твърде познато. А самите стихове на апостола просто затвърдиха гледката:
“…свирепи морски вълни; които изпущат като пяна своите безсрамни дела…” (Юдово 13 ст.) 
Едва прочел думите на Юда, Господ допълни в сърцето ми:
“Иди и кажи на братята и сестрите Ми, че днес Небето наблюдава безсрамните дела на онези, които наричат себе си “пастири” и вярват в собственото си богоизбиране. Такива, вместо да проповядват Слово на Живот, превръщат амвоните си в място на свирепи морски вълни. Такива хулят слугата Ми и говорят против пророческото слово с такава омраза, щото непременно по устата им избива пяна. И пяната по устните им, идеща от яростта на непокаяните им сърца, Аз непременно ще положа в сърцата им, за да я извадя в Деня на Моето съдилище. Защото, вместо да наведат глави и да кажат:
“Съгрешихме Господи, защото отстъпихме назад! Съгрешихме и Те молим да ни простиш и да ни изобличиш!”
…те останаха горди в собствените си очи, прави в собствените си сърца, уверени в собствените си пътища, непогрешими в собствените си доктрини. И причината за тяхното помрачение не е друга, но именно последното, което Апостол Юда е видял чрез очите на Святия Дух. Виж го и ти, Стефане…”
Отново погледнах през телескопа и тогава видях същото онова небе, което бях наблюдавал в Залата на Божието предузнание. Тогава забелязах как по това тъмно и черно небе кръстосваха звезди. А в самия обектив се появиха думите на Апостола, който воден от Святия Дух, бе видял именно лъжепророците на Халдея:
“…скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина до века…” (Юдово 13 ст.)
И докато все така гледах скитащите звезди, Исус допълни в сърцето ми:
“Тези звезди, които наблюдаваш, са лъжепророците на Вавилон. Те са издигнати високо от дявола заради поклоните си към него и в очите на останалите са станали звезди. Дяволът никога не е имал по-скрита, по-амбициозна и по-жестока кампания от тази, която виждаш тук. Защото неговите лъжепророци, като се съберат вкупом, обичат да образуват цели съзвездия. Съзвездия, на които в пълна степен се дължи умноженото беззаконие и шествието на демоничната измама. Затова сега, по благоволението на Отец Ми Аз ще ти покажа силата на демоничните знамения, извършвани от тъмните звезди на Халдея. А ти запиши всичко това на книга и го предай на малкия Ми жив остатък, който чува Гласа Ми и търси Небесното отечество…”
След последните думи на Исус видението с Небесната стая на Апостол Юда се прекрати, а аз седнах да запиша скъпоценните думи на Исус и всичко, до което сърцето ми се докосна, което вкуси, видя и преживя.