КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни мой приятелю!
Иска ми се да вярвам, че това не е първата книга, която прочиташ от този автор, но вече дълбоко в сърцето си си бил подбуден от Бога да чакаш и уповаваш на могъщата Божия десница, която днес избавя чедата на Бога. Защото Всемогъщият никога няма да измени на Сърцето Си, макар че мнозина днес Му изменят. Защото Той остава Верен дори тогава, когато ние невярно отстъпваме.
Спомням си как преди години бях дълбоко разтърсен от един филм, който разкриваше живота на Юдейския принц Бен Хур. В този филм Христос стана толкова реален за мен, колкото трудни и невъзможни за проумяване ми бяха думите на слугинята Естир. Защото докато Бен Хур измъкваше майка си и сестра си от долината на прокажените, Естир заяви:
“Ние не знаем нищо за този свят…”
Тогава аз не разбрах думите й и ги разтълкувах като свидетелство за ограничения човешки поглед, който са имали древните. Но днес, след изобилната Божия Благодат и просвещение, които получих за написването на тази книга, и аз без колебание бих повторил думите на Естир:
“Братко, ние наистина не знаем нищо за този свят…”
Защо мисля така ли? Именно защото по Съвършената Си Милост Отец е протегнал ръката Си към нас, за да не продължим да опознаваме света, но да познаем онези места на Святия Дух, които са далече по-горе от този свят. Защото, със или без нашето познание за него, светът ще загнива от неизцелимата гангрена на греха и на непокорството. Със или без нашето познание за него, светът ще продължи да лежи в лукавия.
Нека ти припомня едни думи на Апостол Йоан, които да послужат за начало на тази книга:
“Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия…” (I Йоаново 5:19)
Виждаш ли, братко мой, че целият свят лежи в лукавия?
Не, че лукавият лежи в света, но светът лежи в лукавия…
Това изречение е трудно за осмисляне. Нещо повече – човек е твърде ограничен в ума си, за да даде пространно тълкувание на казаното от Апостола. Но не това е целта ми сега. Целта ми е друга, а именно – да те подготвя за убеждението, че когато воюваш с духа на света в Църквата, то тогава непременно се прицелваш в лукавия. Защото този свят е негов и ще продължи да бъде негов до Пришествието на Исус. Не само светът, но и онези, които стоят под духа на света, също са негови. Те могат да ти изглеждат щастливи, удовлетворени, преуспяващи, усмихнати.
Да, но негови!
Те могат да впечатлят очите ти с просперитет, образование, власт и авторитет. Да, но отново негови! А аз не желая да бъда негов. Защото ако съм под духа на света, то непременно и аз лежа в лукавия. А лежането е твърде неизгодна позиция за каквото и да е съпротивляване. Друг е въпросът, когато вече си изправен и облечен със Силата на Святия Дух. Тогава дяволът бяга от теб и ти го настъпваш с Божието помазание. Тази книга иска да ти даде именно това помазание. Защото тя ще те издигне толкова високо в небесните места, че непременно да ти станат ясни думите на Йоан и ти да разбереш защо целият свят лежи в лукавия.
Първият сигнал, който Исус ми даде за написването на тази книга, бе видение, което получих от Него в малките часове на нощта. Аз стоях буден и духът ми се раздвижваше, без да знам защо. Тогава пред очите ми се появи великан. Той бе висок около три метра и видът му беше ужасен. Великанът държеше в едната си ръка дълго копие, а в другата държеше огромен меден щит. Той ме гледаше с ярост и крещеше против мене:
“Ти вече си мъртъв! Ти вече подписа смъртната си присъда и повече няма да даваш на моите църкви от книгите, които пишеш!”
За миг бях смутен, защото видението беше твърде живо и реално. А и аз самият не бях подготвен за такава атака. Но в следващият миг усетих как зад гърба ми дойдоха думите на Господ, Който ми казваше:
“Никак да не се уплашиш от този великан. Защото малцина са го ядосвали и предизвиквали така, както го предизвика ти. Вместо това погледни внимателно цялото му телосложение и Ми кажи:
Виждаш ли уязвимо място в огромното му туловище?”
Гледах на великана и забелязах, че цялото му тяло беше покрито от люспеста броня, подобна на люспите на змиите. Ето защо нито една част от тялото му не беше открита за поразяване. И тогава казах на Господ:
“Исусе! Този великан е целият брониран. Няма част от тялото му, която да е уязвима. Единствено на главата пред шлема му се открива част от челото…”
Тогава чух зад себе си Гласът Господен. Защото Господ ми казваше:
“Ами удари го тогава в тази открита част на челото с камъка и прашката, които ти давам…”
След думите на Господ аз усетих как в ръцете ми се намериха прашка и объл камък. Тогава, както бях във видението, аз опънах камъка с прашката и го изстрелях, тъй че камъкът наистина се заби в челото. Нямах съмнение, че самото видение от Господ ми разкриваше някогашната победа на Давид, с тази разлика, че сега на неговото място бях аз. Гледах как изстреляният камък се забива в челото, а то се пръска настрани и шлемът се облива в тъмна кръв. Гледах и огромното туловище на великана, което потреперваше безпомощно и се свличаше като чувал на земята. И тогава се обърнах във видението и видях как до мен се появи Господ Исус. Той беше усмихнат и видимо щастлив от нещата, които ми даваше да преживея с духа си. Тогава Той ми каза:
“Виждаш ли, Стефане! В този миг против служението, с което те е натоварил Небесният Ми Отец, се е изправила цялата сила на врага. Този враг е бил екипиран тъй добре, щото да е сигурен в собствената си непобедимост. Но той е забравил да скрие една подробност от лицето си, тъй че камъкът на Божията Истина го е ударил именно там. Затова този Голиат е бил обречен да рухне и падне мъртъв на земята. Понеже с пророческото слово ти раздразни Вавилон до ярост и накара мнозина да избезумеят в нечестието си. Но в тази книга, с която сега Господ вдъхновява сърцето ти, ще извършиш нещо повече от раздразняне на тъмните сили. Защото именно тя ще бъде облият камък в ръката ти, а ревността Господна – прашката, с която ще забиеш този камък в челото на Вавилон. Понеже, кажи Ми, ти знаеш ли какво е челото на Вавилон?”
Не беше нужно да напрягам ума си, защото самите библейски стихове светеха вътре в мен. Затова казах на Исус:
“Господи! В Откровението слугата Ти Йоан е записал видението, дадено му от Твоя ангел. А там за Вавилон се казва, че е блудница…
“…облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мърсотии и с нечистотии от нейното блудстване. И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята…” (Откровение 17:4-5)
Слушащ цитираните стихове, Господ добави:
“Сега разбираш ли защо във видението ти дадох да се видиш като един, който поразява Голиат в челото? Не е ли днес Голиат именно тази блудница, която сипе укори и презрение върху братята и сестрите Ми? Не е ли днес Голиат тази, която си е мислела и вярвала, че тайната на челото й ще си остане тайна? Не по причина на това ли днес църквите не разпознават лъжливите пророци, понеже те са се скрили зад челото на Вавилон? Кой може да знае нещо, ако то е тайна?”
Слушах въпросите на Исус и те ми се сториха познати. Затова Му казах:
“Исусе! Та кой друг, освен Теб, може да осветли челото на блудницата? Та нали Сам Ти ни насърчаваше в Евангелията да не се боим от слугите на лукавия? Та нали Сам Ти изговори думите Си, с които се обеща на всеки, който Те люби:
“Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните Му! И тъй, не бойте се от тях; защото няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае. Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива…” (Матея 10:25-27)
Исус се усмихна и продължи:
“А готов ли си ти да прогласиш това, което сега ще ти разкрия за блудницата Вавилон? Готов ли си наистина да забиеш камъка на Истината в тайнственото й чело? Защото Аз съм призовавал мнозина Мои служители да го сторят, но всички те са се дръпвали уплашени от вида на Голиат. Всички те са предпочитали дребното си битие и жалките си заплати на наемници, вместо могъщата Воля на Отца Ми, с която като светкавица да осветлят небосвода над човеците…”
Слушах думите на моя Спасител и паднах в коленете Му. А след това Му казах:
“Исусе, ако ми е било писано да бъда поруган поради Тебе, нека бъда поруган. Ако ми е било писано да бъда охулен и презрян поради Тебе, нека бъда охулен и презрян. Аз нямам какво да задържа от земята, защото един ден ще се изправя пред Лицето Ти без нищичко от земното.
С какво ще се похваля тогава, ако не с тази вяра, която Ти Си направил да преминава през огън и вода заради Тебе? С какво ще се задържа пред олтарите на Отца, ако не с тази вярност, която Ти изпитваш както се изпитва златото и пречистваш както се чисти среброто?
Моля Те, Спасителю мой! Дай ми да разбера какво се крие зад това гнусно и мерзостно чело! Защото само така ще разбера, че съм участвал във видението с Голиат. Защото Давид не би прославил Бога и Отца, ако камъкът, изпратен от прашката му, не се беше забил в челото на филистимеца. Но понеже се заби, то затова целият Израил разбра, че Бог е намерил мъж по Сърцето Си, избраник по Волята Си, цар по безусловния Си Суверенитет…”
Докато говорех всички тези думи на молитвата си Господ се усмихваше. А след като спрях да говоря Той ми каза:
“Никой не може да види цялата земя, освен от космоса. И никой не може да види как светът е затънал в лукавия, освен от Престола на Отца Ми. Затова нека сега те заведа там, за да получиш нужното помазание и благоволение за написването на тази книга…”
След последните Си думи Господ протегна ръката Си към главата ми и само след миг аз се озовах пред Престола на Отца.
Моля те, братко мой, да приемеш в сърцето си, че чрез словото, което ще ти се разкрие тук, сам Исус Христос е хванал сърцето ти, за да го води от Слава в Слава. За да бъдеш от онези, за които Апостол Павел писа:
“Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ…” (Римляни 8:37-39)