1. ТАЛАНТЪТ ИЛИ ЗА СЪДБАТА НА СВЯТИЯ ДУХ В ТВОЯ ЖИВОТ

Братко мой, досега ти може да си прочел много книги. А и книгите са затова, за да се четат. Но виждаш ли, от преживяването, което получих с виденията на Исус, смея да твърдя, че думата “книга” е най-често словесен заместител, който отдавна се е изпразнил от духовното си съдържание. Затова все повече заживявам с убеждението, че служението ми пред Исус не е да пиша книги, но да изявявам Дух. Защото книгата непременно ще се свърже в асоциация и с букви, докато Духът не е букви. Той е Живот.
Ето тук, в това отношение, Господ промени духа и сърцето ми, защото ме накара да заживея с мисълта, че ако правя нещо за Бога, то значи че нищо не правя.
Защо мисля така ли?
Именно защото ако по човешки съм решил, че това, което правя е нещо, в следващия миг може да се окаже, че е нищо. Защото не е вярно, че аз правя нещо за Бога, като е точно обратното – че Бог прави неща за мен. Едни думи на Апостол Павел се настаниха в сърцето ми и със сигурност ще останат живи вътре в мен до самия свършек. Спомни си как на едно място превъзходният апостол заявяваше:
“Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествам…” (I Коринтяни 9:16) 
Виждаш ли как Павел заявява:
“Горко ми, ако не благовествам…”
Днес някои са стигнали до там, че като проповядват благовестието, то да имат с какво да се похвалят и дори бързат да запечатат речите и образите си на видеокасети, с които въртят доходен бизнес. Но било, че се хвалят или не се хвалят, било че продават или дават даром, Библията стои. Ако и мнозина да падат тя няма да падне, но ще бъде ситото за всеки служител и ще определи мястото на всички във вечността. Въпросът не е за това. Въпросът е в друго, а именно:
Кое накара Павел да си прави такава равносметка? Не бяха ли това многото таланти, които той беше получил от Господаря си Исус Христос? Нямаше ли Павел трън в плътта поради многото откровения? И не казва ли Словото, че:
“…от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват…” (Лука 12:48) 
Сега разбираш ли защо на Павел му се налагаше нужда? Стават ли ти по-ясни и други негови думи, с които заяви:
“И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен…” (I Коринтяни 9:26-27) 
“Ама възможно ли е това?” – ще попита някой. А после ще добави:
“Как така ще проповядвам на другите, а Бог няма да ме одобрява?”
На такива въпроси мнозина нямат отговор, но тази книга е написана, за да даде отговор на тях.
И така, скъпи ми братко, както казах, именно такива изповеди на Павел започнаха да горят в сърцето ми след виденията, които ми даде Господ. Исус забеляза това мое състояние и затова ми каза:
“Сега Святият Дух работи в теб, за да обнови ума ти. Затова не се чуди, че точно такива стихове идват към сърцето ти, защото в тях има Дух и Живот и те имат силата да те изградят и усъвършенстват. Вместо това виж отново изповедта на Павел. Какво ще рече това, че Апостолът Ми уморява тялото си и го поробва точно с мисълта, че е възможно и да не бъде одобрен?
Какво одобрява Отец Ми? И как го одобрява?”
Трябва да ти призная, читателю, че въпросите на моя Господ бяха повече от дълбоки. Затова наведох глава пред Него и Му казах:
“Господи! Твърде дълбоки са нещата, за които Ти ме питаш. Страхувам се, че едва ли съм готов да Ти отговоря. Аз вярвам, че Павел е уморявал тялото си и го е поробвал, за да може талантите на Духа, които Си му дал, да извършат съвършено Твоята Воля. Защото ако тялото ни е пръст, то талантът трябва да поробва пръстта, а не пръстта да поробва таланта. Колкото до нещата, които Отец одобрява, то вярвам, че Той никога няма да одобри никой друг и нищо друго, освен Теб и Святия Дух. Ако аз се движа в Твоя Образ, то одобрението върху мен ще се дължи не на мен, а на Образа Ти и на Святия Дух, Който го изгражда вътре в мен. Но ако има нещо по-дълбоко, то съм готов да Те слушам…”
Тогава Исус ми каза:
“Наистина има нещо по-дълбоко и затова ти си извикан да го проумееш и предадеш на Църквата. И това по-дълбоко нещо е да разбереш как Отец Ми гледа на талантите, които дава на служителите Си. Ти не си забравил думите Ми в началото на “Деянията”, където Аз казах на Апостолите Си:
“Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух, и ще бъдете свидетели за Мене…”
Ето на тази Сила, момчето Ми, са преобраз и талантите, които Отец Ми дава на служителите Си.
Първото и основополагащо знание, което трябва да имаш, е това, че Святият Дух идва за съдба в твоя живот. Той идва в живота ти, за да извърши не твоята, но Божията съдба вътре в теб. И силата на вярата се състои в това дали ще позволиш на Бог да влезе в живота ти, да отнеме твоя живот и да ти даде Неговия Живот, вместо твоя. Затова някога казах, че който изгуби живота си заради Мене, ще го намери.
Сега разбираш ли утесненията на Павел? Сега разбираш ли, че ако Бог живее Собствения Си Живот вътре в теб, то ти няма с какво да се похвалиш, защото това не е твоят живот, но е Неговият? Само Той може да се похвали със Себе Си, но не и ти със себе си. Защото ако ти се хвалиш със себе си, то тогава твоето “себе” е живо за света и не си се отрекъл от себе си, за да следваш Мене. Но ако действително си се отрекъл от себе си, то тогава нямаш свой живот и своя съдба. Тогава Бог е твоят живот и твоята съдба. И колкото по-големи планове Отец е записал за Живота на Святия Си Дух вътре в сърцето ти, толкова повече таланти ще получиш от Господаря. Но на онзи, на когото много е дадено, много и ще се изисква. Ето затова талантите от Небето имат три най-важни белега.
Първият белег на таланта, който ти дава Отец Ми, е Силата. Затова Аз казах на Апостолите Си:
“Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух…”
Тази Сила идва да извърши в живота ти невъзможното, сиреч, да направи явна съдбата на Святия Дух вътре в теб.
Вторият белег на таланта, който ти дава Отец Ми, е ползата. Затова и Павел ви каза, че:
“…на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза…” (I Коринтяни 12:7)
Забележи, Стефане!
За обща, а не за лична полза!
И сега нека ти покажа и третият белег на таланта. Той е най-важният, но никой не стига до него, ако не свидетелства на първите два.
Третият белег на таланта, който ти дава Отец Ми, е за съдба. Нека разбирането ти на този факт бъде такова, че съдбата, която Святият Дух е извършил в теб на земята, ще бъде твоята вечна съдба на Небето!
Ако някой е живял с Мен на земята, той ще живее с Мене и на Небето. Ако някой е вървял с Мен на земята, той ще върви с Мене и на Небето. Ако някой се е приближил до Мен на земята, той ще е близо до Мен и на Небето. Затова вие днес изработвате Спасението на душите си и придобивате вашето място в Царството на Отца Ми. Но мнозина първи в Царството вече са станали последни, а много последни ще бъдат първи. И нека никой утре не пита Отец Ми защо се намира на едно място в селенията на Духа Ми, когато друг се намира по-високо от него. Нека никой да не Ме пита защо е в периферията, докато друг е седнал на златен трон пред Престола на Отец!
Днес е времето, когато трябва да платите цената за всичко това! Днес е времето, когато трябва да уморявате тялото си и да го поробвате, за да тичате така, щото да вземете наградата. А в това отношение Отец Ми има принципи, които никога няма да наруши и в тези принципи едни ще се спънат и паднат, а други ще бъдат издигнати и възвисени. Всичко това обаче ти ще видиш в едно друго видение, което ще ти дам, защото това е видението на Моето Съдилище…”