2. ВИДЕНИЕТО ПРЕД ХРИСТОВОТО СЪДИЛИЩЕ

Братко мой, скъпи ми читателю!
Знаеш ли, че ако има нещо, което по степен на трудност трябва да поставиш на първо място, то това е погледът на Господ Исус пред Неговото Съдилище?
Аз зная, че всеки има някакви свидетелства на вярата си. Един ще каже за едно изпитание, друг за друго, трети – за трето. Но повярвай ми, ако има нещо, за което трябва да започнеш да се готвиш от първата глътка жива вода на Духа, то това е да имаш силата да издържиш на Христовия поглед!
Няма да скрия от тебе, че много пъти, когато Исус ме е поглеждал, аз съм се чувствал гол и недостоен пред Него. Той е пронизвал с очите Си душата ми, а всичките ми грехове и беззакония са ставали явни пред Светлината на Лицето Му. И аз съм падал на коленете си и съм плакал. Имало е случай, когато, подобно на Петър, съм извръщал главата си от Исусовите очи и съм Му казвал:
“Иди Си, Господи! Аз не съм достоен да се нарека Твой слуга, нито да Те поканя под стряхата си…”
И в миг, когато съм очаквал някакъв удар, наказание или възмездие, ръката на Спасителя е докосвала главата ми и косите ми, а после Господ меко и нежно ми е казвал:
“Не бой се! Отсега нататък човеци ще ловиш…”
Не зная дали би ми стигнала вяра, но ако Отец ми дадеше Силата и Огъня на Своята Любов в Съвършена пълнота, то аз без колебание бих извикал:
“Предпочел бих, Отче, сам аз да съм анатема от Христа, но да зная, че всички Твои служители ще издържат погледа на Христос пред Неговото Съдилище…”
За съжаление това няма да се случи с всички, просто защото няма сила, която да коригира Библията или да накара Исус да редактира Словото Си. А Словото Му говори, че мнозина няма да издържат на погледа Му, просто защото няма тъмнина, която да издържи, когато лъчът от Божия Светлина я докосва.
Днес, в това най-измамливо време за дявола, са малцина онези, които да разсъждават върху това, за което ти говоря. За тях е много по-важно да видят мазния одобрителен поглед на някой търговец, който е доволен, че върви бизнесът му в Храма. За тях е много по-важно да видят лъстта и доволството в очите на някой фараон, вързал с религиозния си авторитет и човешка власт един куп църкви и църквички, който ухилено потропва с пръст по бюрото си, доволен, че книгите на Божиите пророци се горят и късат и дори му носят за това отчет по мобифона. За тях е много по-важно да бъдат велики в погледите на духовно хилави и недоразвити християни, които изпадат в религиозен екстаз, когато коженото куфарче се отвори и под светлината на прожекторите блесне дипломата на някой американски или шведски институт…
Но виждаш ли, всичко това твърде скоро ще избледнее, просто защото ще дойде време, когато едни стихове в Святата Библия ще заблестят в съвършена пълнота, макар малцина да са ги приели духовно. Именно с тези стихове Исус ми засвидетелства и причината за изявата на Неговото Съдилище. Виж и ти тези стихове, братко мой, и нека те отрезвят духа и сърцето ти, нека съвършено те събудят, за да платиш цената да стоиш с открито лице в Деня на Исус:
“Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено, но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината…” (Матея 6:22-23) 
Много хора са чели тези стихове. Бих казал, че няма християнин на земята, който да не ги знае. Но колцина знаят, че идва миг, когато Сам Исус ще ги прочете, за да ги изпълни? Защото ако окото е светило на тялото, то и Христовите очи са светило за Христовото Тяло. Сега разбираш ли защо ти казах, че в Деня на Христовото Съдилище трябва да издържиш на Христовия поглед? Сега разбираш ли, че очите на Исус са най-здравите очи на Вселената и ако те са светило на Христовото Тяло, то непременно и ти трябва да издържиш на погледа им? Защото само така ще покажеш на Бог, че си осветен от Святия Дух, като част от Тялото на Христос и достоен за Вечен Живот в Божието Царство.
Когато в дълбочина разсъждавах върху стиховете от “Евангелието от Матея” Исус дойде при мен и ми каза:
“Без съвършеното разбиране на тези Мои стихове ти няма да си готов да приемеш видението пред Моето Съдилище. Защото именно пред Съдилището Аз разбирам кои са Моите и кои са на лукавия. Защото именно това Съдилище обяснява защо Пастирят седна и отдели козите от лявата Си страна, а овцете от дясната. Защото ако окото е болнаво и тялото помрачено, то да пребъдва ли такова тяло в Дома на Отца Ми? Да приеме ли Отец Ми в Царството кариеристи, търговци, хулители, богаташи, теолози, чародеи и идолопоклонници само защото са готови с охота да викат “Алелуя” и “Исус е Господ!”?
Не казах ли Аз и не предупредих ли, че не всеки, който Ми вика “Господи” ще наследи Царството? Защото ако такъв измамно се успокоява, че има Вечния Живот, а търгува в Храма Ми или хули пророците на Отца Ми, то няма ли да го изпитам с Моя поглед? И ще издържи ли такъв на погледа Ми, с който съм осветил Тялото Си?”
“Не, Господи Исусе! Такъв никак няма да издържи. Сам Павел казваше в посланието си:
“Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонници-те, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство. И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог…” (I Коринтяни 6:9-11)
Тук Исус продължи, като каза:
“Виждаш ли как Апостолът Ми казва, че някои са се измили и осветили, за да бъдат оправдани в Името Ми? Ако несъмнено окото е светило на Тялото, то защо са малцина днес човеците, които Ми позволяват да ги погледна? Защо извръщат настрана главите си и продължават явно да вършат греха си? Не знаят ли такива, че ще дойде време, когато липсата на покаяние ще се окаже вечна и съдбоносна?
Но ето, казвам, и праведни думи излизат от устата Ми:
Аз положих Духа Си в тази книга и всеки, който я приеме, ще Ми позволи да го погледна с очите Си и да го осветя. А тогава всяка тъмнина ще си отиде от такова сърце и ще рухнат всички крепости, с които дяволът лъже людете Ми да се кланят на света и да стоят в света. Виж сега видението Ми и нека то бъде Божият изпитващ поглед за цялото Господно Тяло…”
В следващия миг всичко земно изгуби форми и очертания и аз се озовах пред Христовото Съдилище. Исус стоеше на превъзходен златен Трон, а около два метра над главата Му блестяха думи от Божието Слово, не с ръка написани, а сякаш самото пространство фосфоресцираше и Духът на Бога свидетелстваше със Самия Себе Си на писаното. Ето и думите:
“Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него. Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло…” (II Коринтяни 5:9-10)
В следващия миг Исус се изправи от Трона Си, вдигна ръката Си и посочи с пръста Си към огромна Духовна Врата, пред която стояха ангели, като каза с властен глас:
“Нека влезе първият Ми служител…”
След думите Му Вратата се отвори и аз видях как пред трона се появи Божият служител. Изгледът му ме порази. От цялото му същество лъхаше такова смирение и любов, щото бях сигурен, че Исус ме гледа едновременно от две места – както от трона, така и от сърцето на служителя Си. Този служител имаше превъзходна бяла дреха. Той държеше торба, която беше пълна. Исус го погледна със съвършено внимание и закова погледът Си върху него. Служителят също погледна към Исус и очите му заблестяха радостно. След това чух моят Господ да казва:
“Покажи талантите, които получи от Отца Ми!”
След заповедта на Господ служителят падна на колене и се поклони на Исус, а след това отвори торбата, откъдето извади десет скъпоценни камъка и ги постави пред нозете на Исуса, като каза:
“Господарю мой, Ти ми предаде пет таланта, ето, спечелих още пет…”
След думите му Исус се усмихна, наведе се и хвана с ръцете Си мишците му, като го повдигна и изправи. А след това му каза:
“Хубаво, добри Ми и Верни слуго! В малкото си Ми бил Верен. Над многото ще те поставя. Влез в радостта на Господаря си…”
Никога не бях виждал Исус толкова щастлив. Цялото Му същество сияеше и аз чувствах как душата на Спасителя е развълнувана, въпреки че Той Сам бе пророкувал и видял този миг. След това служителят Господен излезе през друга Врата, която бе Вратата към Царството Небесно. Отново погледнах към Исус и видях как Той отново заповяда:
“Да влезе вторият Ми служител…”
След думите Му Вратата отново се отвори и аз видях да влиза вторият служител. Той също изглеждаше като първия, макар и не в тази степен на светлина и излъчване. Исус отново закова погледа Си върху служителя Си. Този служител също издържа погледа на Господ, а Той му заповяда:
“Покажи талантите, които получи от Отца Ми!”
След заповедта Му служителят падна на колене и се поклони. После отвори торбата си и извади от нея четири скъпоценни камъка, като каза:
“Господарю мой, Ти ми даде два таланта. Ето, аз ги умножих и сега Ти нося още два…”
Исус отново се усмихна, наведе се над служителя Си и го повдигна, като му каза:
“Хубаво, добри Ми и Верни слуго! В малкото си Ми бил Верен, над многото ще те поставя…”
Така и вторият служител излезе през втората Врата, която даваше достъп до Царството. Така, за известно време, настана пълна тишина. Исус стоеше замислен и гледаше Книгата на Живота, която бе разтворена пред Неговия престол. А след това ми каза:
“Ако дотук нещата на това видение се покриваха с притчата Ми и ти ги гледаше без никакво вътрешно усилие, то сега се приготви, защото при разпита, който ще направя с третия, ще се разпечата тайната на цялата Ми притча. Защото това видение е знамение за всички, които се наричат с Божието Име…”
След тези думи Господ посочи с ръка към Вратата и каза с властен глас:
“Да влезе третият…”
Забелязах, че докато при другите Исус ги наричаше “служителят Ми”, при този последния Той се ограничи само с поредния му номер на влизане. И това не беше случайно. Миг след това Святият Дух нахлу със Сила в сърцето ми, за да имам нужното внимание върху всичко, свързано с третия. Така аз погледнах към Вратата и видях как третият влезе. Той беше много въодушевен и дори ръкомахаше весело. Беше вдигнал ръцете си точно така, както ги вдигат партийни лидери при спечелена битка за избори. В следващия миг забелязах нещо, което ме смути и дори ужаси. Забелязах, че торбата, която той носеше на рамото си, беше пълна със земна пръст, в която лазеха червеи. Третият погледна към Исус и извика:
“Алелуя! Ето ме, Господи!”
Стоящ все така с вдигнати ръце, като на победител той чакаше и аз забелязах как погледът му в един миг се смути и заозърта уплашено. Тогава погледнах към Исус и най-вече към очите Му…